Решение № 88 от 24.04.2023, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Исперих, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20223310100037 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 185/ 24.01.2022г. от „Е – ПП“ АД град В, чрез адвокат Н. М. против М. А. М., с която моли съда да приеме за установено със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на дружеството сумата 304.78лв. дължима по следните фактури: 304,78 лв. (триста и четири лева и 78 стотинки), представляваща стойността на незаплатена ел. енергия за периода от 27.04.2020 г. до 13.05.2021 г. в електрифициран обект с абонатен № 0406707052 в с. В на ул. „В Л“ № ..., с клиентски №............. по фактури, издадени за периода от 15.06.2020 г. до 17.05.2021 г., както следва: № ФП*** от 15.06.2020 г. за сумата 0,25 лв. с падеж 01.07.2020 г., № ФП*** от 13.08.2020 г. за сумата от 25,94 лв. с падеж 01.09.2020 г., № ФП*** от 15.09.2020 г. за сумата от 29,78 лв. с падеж 01.10.2020 г., № ФП*** от 08.10.2020 г. за сумата от 32,66 лв. с падеж 27.10.2020 г., ФП*** от 05.11.2020 г. за сумата от 25,94 лв. с падеж 16.11.2020 г., ФП*** от 04.12.2020 г. за сумата от 29,78 лв. с падеж 15.12.2020 г., ФП*** от 05.01.2021 г. за сумата от 29,78 лв. с падеж 15.01.2021 г., ФП*** от 04.02.2021 г. за сумата от 27,86 лв. с падеж 15.02.2021 г., ФП*** от 04.03.2021 г. за сумата от 27,86 лв. с падеж 15.03.2021 г., ФП*** от 05.04.2021 г. за сумата от 28,82 лв. с падеж 15.04.2021 г., ФП*** от 05.05.2021 г. за сумата от 29,78 лв. с падеж 17.05.2021 г. и ФП*** от 17.05.2021 г. за сумата от 16,33 лв. с падеж 27.05.2021 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно от изброените месечните плащания, първото от което е с дата на падежа 01.07.2020 г. и за 1 всяко следващо до 19.08.2021 г. в размер общо на 18,50 лв. (осемнадесет лева и 35 стотинки); обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху сумата от 304,78 лв. за периода от подаване на заявлението на 02.09.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се и сторените в производството разноски. В исковата молба се разказва, че за периода от 15.06.2020г. до 17.05.2021г. страните са били в облигационни отношения по доставка на електрическа енергия в имот на ответника находящ се в село Владимировци, област Разград с абонатен № 0406707052 и клиентски № 1800052663. Лицето било потребител на електрическа енергия съгласно Общите условия на ищцовото дружество. За посочения период дружеството действало като краен снабдител.

Фактурата, която се издавала от дружеството за краен клиент включвала дължимата сума за потребена енергия, за съответния период по цени изчислени от КЕВР, както и мрежови услуги, акциз, добавки и дължим ДДС. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата за търговско измерване и/ или предоставена мощност в местата на измерване. За процесният период - 15.06.2020г. до 17.05.2021г. ответникът нямал измерена и отчетена потребена енергия в обекта и такава не била начислена в издадените фактури. Не са начислявани и суми за мрежови услуги. За въпросният период във фактурите била начислена само мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“. В исковата молба се сочи, че липсата на потребление на електроенергия с електроразпределителната мрежа не водело до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Това било пряко следствие от обстоятелството, че задължението и отговорността на оператора на електроразпределителната мрежа, да осигури и гарантира /резервира/ съответната предоставена мощност на разположение на клиента по всяко време, без оглед на потенциалните искания от други клиенти, като това отразявало правото и възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената им мощност. Прекъсването на захранването на някое от основанията, предвидени в договора или закона, също не освобождавало потребителя от заплащане на таксата. Освобождаването било само следствие от прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото в настоящият случай нямало. По тази причина е начислена и таксата, като дължима в кВт предоставена мощност на ден. Дължимата от ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ била изчислена чрез прилагане на определена от КЕВР в Решение № Ц – 29 от 01.07.2020г. цена при размер на предоставена мощност 125 кВт по предоставени от „Електроразпределение Север“ АД данни. Считат, че между страните за посочените във фактурите периоди е налице валидно облигационно отношение и следва мрежовата услуга да бъде заплатена съобразно цените посочени в издадените фактури. Тъй като потребителя не е заплатил доброволно сумите по фактурите било образувано заповедно производство по чгрдело № 664/ 2021г. по описа на РС – И, в което срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите предмет на установителната претенция. За издадената заповед длъжника е уведомен по чл.47, ал.5 от ГПК поради което на кредитора е указано предявяване на иск за установяване на вземането, което той сторил в настоящото исково 2 производство.

По доказателствата ищецът представя писмени такива, които моли да бъдат приети и моли да се приложи служебно чгрдело № 664/ 2021г. по описа на РС – И.

В срока по чл.131 от ГПк е постъпил писмен отговор от особеният представител на ответника М. М. адвокат Р. П. от

АК – Р. Същият счита предявеният иск за допустим. По същество сочи, че ще изрази становище в съдебно заседание след изслушване на процесуалният представител на ищеца. Не сочи доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция. Моли да бъде уважена по същество.

В съдебно заседание особеният представител назначен по отношение на ответника М. М. адвокат Р. П. счита иска за основателен.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : Не се спори в производството, че страните по делото се намират във валидно облигационно праоотношение по доставка на електрическа енергия в обект на ответника находящ се в село В, ул.”В Л № .. за аб.№........ и кл.№............ По отношение на клиента – абонат на дружеството са издадени 12 на брой фактури за периода от 15.06.2020 г. до 17.05.2021 г., в които е начислена цена за предоставена мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа”, както следва : № ФП*** от 15.06.2020 г. за сумата 0,25 лв. с падеж 01.07.2020 г., № ФП*** от 13.08.2020 г. за сумата от 25,94 лв. с падеж 01.09.2020 г., № ФП*** от 15.09.2020 г. за сумата от 29,78 лв. с падеж 01.10.2020 г., № ФП*** от 08.10.2020 г. за сумата от 32,66 лв. с падеж 27.10.2020 г., ФП*** от 05.11.2020 г. за сумата от 25,94 лв. с падеж 16.11.2020 г., ФП*** от 04.12.2020 г. за сумата от 29,78 лв. с падеж 15.12.2020 г., ФП*** от 05.01.2021 г. за сумата от 29,78 лв. с падеж 15.01.2021 г., ФП*** от 04.02.2021 г. за сумата от 27,86 лв. с падеж 15.02.2021 г., ФП*** от 04.03.2021 г. за сумата от 27,86 лв. с падеж 15.03.2021 г., ФП*** от 05.04.2021 г. за сумата от 28,82 лв. с падеж 15.04.2021 г., ФП*** от 05.05.2021 г. за сумата от 29,78 лв. с падеж 17.05.2021 г. и ФП*** от 17.05.2021 г. за сумата от 16,33 лв. с падеж 27.05.2021 г. Ответникът М. не заплатил доброволно сумите по издадените фактури, поради което дружеството завело заповедно производство срещу него. Пред Районен съд – И било образувано ч.гр.дело № 664/ 2021г., в което срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.09.2021г. за сумата 304.78лв. – главница за периода от 27.04.2020г. до 13.05.2021г. , както и за обезщетение за забава в размер на 18.50лв. за периода от 01.07.2020г. до 19.08.2021г. Длъжникът не бил установен на известните по делото адреси в страната, уведомяването му за заповедната процедура е станало по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което на кредиторът е указано предявяване на иск за установяване на вземането, което той сторил в настоящото исково производство.

В процеса е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че размерът на мораторната лихва за всяа неплатена фактура от 01.07.2020г. до 19.08.2021г. е 18.50лв.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв 3 следва да бъде уважен. Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния период. Ищцовото дружество черпи правата си на валидни договорни отношения за продажба на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ - 061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц29/01.07.2020 г. на КЕВР. В настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че дружеството - ищец „Енерго – Про Продажби“ АД е краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Легалното определение на понятието „потребител на енергийни услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 27, б. „г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. В чл.6, ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с „Енерго-Про Продажби“ АД/ е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име. От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия ответника. В процеса не е оспорена собствеността в лицето на ответника на обект находящ се в село В, ул.”В Л” №..5 с аб.№ ........... и кл.№............, за който обект са издадени процесните 12 броя фактури.

Ищеца чиято е доказателствената тежест е установил пълно и главно, че за процесния период собственият на ответника имот – обект на потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал правото и техническата възможност да използва предоставената до обекта мощност. Следователно на осн. чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ М. М., в качеството си на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за битови нужди, дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, независимо дали е потребявал ел.енергия или не.

Съгласно чл. 29 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР) цени, като клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период, 4 които заплащат на независимия преносен оператор. Т.е. определени нормативно са две самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги: потребена електроенергия или предоставена до обекта мощност. Последното означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа енергия на обект на клиент, то същият не се освобождава от задължението си за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Това следва и от характера на самата услуга.