Определение № 481 от 14.06.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 316/2024
- Вид
- Определение № 481
- Подписан
- 14.06.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.108 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 ал.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 ал.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 ал.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 ал.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 481 гр. гр. Добрич, 14.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500316 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.Образувано е по повод определение №1459/31.05.2024 г. по гр.д.№1663/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е повдигнат спор за подсъдност между Добрички районен съд и Генералтошевски районен съд.Двете съдилища са от съдебния район на общ за тях по-горен по степен съд,а именно Добрички окръжен съд,който по смисъла на чл.122 ал.1 изр.1 от ГПК е компетентен да разреши спора.
Като съобрази данните по делото,Добричкият окръжен съд установи следното:
По повод молба вх.№1408/20.05.2024 г. е образувано първоначално гр.д.
№204/2024 г. по описа на Генералтошевския районен съд.Молбата е подадена от А. К. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д. и с нея се настоява за налагане по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на мерки за защита на молителя от домашно насилие-психическо,емоционално и физическо,осъществено спрямо него на 07.05.2024 г. в съсобствен на страните недвижим имот в с.Ч.,общ.Г.Т.,обл.Добрич от ответника по молбата-негов брат Х. К. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д..След като извършил справка в НБД „Население“ и установил,че регистрираните постоянен и настоящ адрес на молителя А. К. А. са горепосоченият адрес в гр.Добрич,с определение №163/20.05.2024 г. ГТРС прекратил производството по делото и 1 го изпратил по подсъдност на ДРС.Съдът преценил,че съгласно чл.7 от ЗЗДН компетентен да наложи исканите мерки е районният съд по постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице,а именно Районен съдДобрич.Последната преценка е извършена служебно преди размяна на книжа между страните и при липса на наведено от ответника по молбата възражение са местна неподсъдност на делото на първоначално сезирания ГТРС.
След изпращането му на ДРС делото е преобразувано като гр.д.
№1663/2024 г.С определение №1459/31.05.2024 г. по гр.д.№1663/2024 г. на Добричкия районен съд е повдигнат спор за подсъдност между Добрички районен съд и Генералтошевски районен съд.Добричкият районен съд е изложил съображения,че подсъдността по чл.7 от ЗЗДН се определя от фактическото пребиваване на пострадалото лице към момента на подаване на молбата,а не от регистрираните му постоянен и настоящ адрес,както и че тази подсъдност е изборна и е предоставена в интерес на молителя,което дерогира възможността съдът служебно да следи за спазването й.Тъй като молителят сочел свое фактическо местопребиваване в с.Ч.,общ.Г.Т.,именно ГТРС бил компетентен да разгледа молбата.Хипотезата не попадала в нито една от тези по чл.119 ал.1-4,чл.108 ал.2,чл.113 и чл.115 ал.2 от ГПК,в които съдът можел служебно да повдига въпроса за местната подсъдност.
ДОС намира за правилно становището на повдигналия спора Добрички районен съд поради следните съображения:
Компетентен да наложи мярка за защита според разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН /в актуална редакция от ДВ,бр.66/2023 г.,в сила от 01.01.2024 г./ е районният съд,в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата.При тази законова уредба релевантен е не адресът по местоживеене на молителя,а мястото,където пострадалият има фактическо пребиваване при това не към момента на извършване на насилието,а към момента на подаване на молбата.Касае се за специална подсъдност,предвидена изцяло в интерес на пострадалия от домашно насилие,който да има възможност да се обърне за защита от домашното насилие към онзи районен съд,в района на който фактически се намира.Предвидената местна подсъдност е изборна,създадена за улеснение на пострадалото лице и зависеща изцяло от неговата преценка и воля,което дерогира правомощието на сезирания районен съд служебно да извършва 2 преценка за спазването й.Други особени правила относно подсъдността ЗЗДН не е предвидил,като съгласно §1а от ЗР на ЗЗДН за неуредените в него въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК.След като законът допуска с разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 хипотеза,при която адресът на пострадалото лице да остане неустановен по делото /посочването на адреса на фактическо пребиваване на пострадалия не е сред изискуемото съдържание на молбата и по искане на молителя призоваването му може да се извърши чрез телефон,електронен адрес за връчване,телекс,факс или с телеграма/,то следва да се приеме,че подсъдността по чл.7 от ЗЗДН не е процесуална предпоставка за допустимост на производството и за нея съдът не следи служебно.Освен това по правилата на чл.119 ал.1-3 от ГПК съдът може да повдига служебно въпроса за местната подсъдност само в изрично изброени хипотези,сред които производствата по ЗЗДН не фигурират.Производството по настоящия спор не е и охранително,за да допуска служебно самосезиране по въпроса за подсъдността.То е с характер на спорна съдебна администрация и спрямо него са приложими правилата на общия исков процес.Следователно по правилото на чл.119 ал.4 от ГПК районният съд може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност по настоящото дело само по възражение на ответника.Доколкото в случая все още на ответника книжа не са връчени и последният не е взел становище по местната подсъдност,ГТРС преждевременно и извън рамките на своите правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора.
В този случай съдопроизводствените действия по делото следва да се продължат от Генералтошевския районен съд,който е бил първоначално сезиран с молбата за защита.
Настоящото въззивно определение е необжалваемо по смисъла на т.9 от ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молбата,подадена от А. К. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д.,за налагане по реда на Закона за защита от домашното насилие на мерки за защита на молителя от домашно насилиепсихическо,емоционално и физическо,осъществено спрямо него на 07.05.2024 3 г. в съсобствен на страните недвижим имот в с.Ч.,общ.Г.Т.,обл.Добрич от ответника по молбата-негов брат Х. К. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д.,е Районен съд-гр.Г.Т..
ИЗПРАЩА делото на Районен съд-гр.Г.Т. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4