Определение № 3152 от 28.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3152 гр. София, 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002901408 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЗД“Евроинс“АД против решение № 123/26.03.2024 г. по в.т.д. № 42/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260037/17.11.2023 г. по т.д. № 148/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която касаторът е осъден да заплати на В. В. В. и на Р. Г. И. разликата над 55 000 лв. до 100 000 лв. за всеки от тях, представляваща допълнителна сума над доброволно изплатените след завеждане на делото от застрахователя по 50 000 лв. за всеки ищец, обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на тяхната майка, респ. дъщеря Галя Стоянова В.а при ПТП на 26.08.2016 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Подаден е писмен отговор от В. В. В. и Р. Г. И., в който се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

1

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно настъпването на процесното ПТП на 26.08.2016 г., при което е починала родственицата на ищците. Зачел е влязлата в сила присъда на осн. чл.300 ГПК относно виновността на дееца, извършеното от него деяние и противоправността на последното. След обсъждане на събраните доказателства и изясняване на съществуващите приживе отношения между пострадалото лице и ищците при отчитане на всички психологически, социални и икономически аспекти на проявление на тази връзка ПАС е заключил, че дължимото обезщетение за синът и за майката на починалата възлиза на по 150 000 лв.

Въззивната инстанция е разгледала направеното възражение на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата - твърдяно нарушение на изискването на чл.80, т.2 от ЗДвП – не се е движела възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Позовала се е на разясненията по т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС, че дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден.

ПАС е преценил съвпадащите заключения на трите САТ Е относно механизма на ПТП, а именно: На 26.08.2016г. по четвъртокласен път в посока от запад на изток, по платното за движение, състоящо се от две пътни ленти, процесният автомобил е навлязъл в ляв завой, със скорост от около 59 км/ч.

Пътният участък е бил с наклон на изкачване от около 6,2%. В същото време в 2 противоположната посока се е движила с велосипед Галя В.а, със скорост около 25-30 км/ч. В зоната на завоя автомобилът е навлязъл изцяло в насрещната пътна лента, увеличавайки радиуса на кривина на траекторията на масовия център на автомобила. Между двете превозни средства е настъпил удар, като и трите експертизи са категорични, че ударът е настъпил изцяло в пътната лента на велосипедиста – на около 65 м. източно и на около 4 м. от линията на ориентира „ОР“ – в лентата, предназначена за движение на велосипеда, на около 0.55 м. северно от мислената осева разделителна линия на пътното платно. Въззивната инстанция е посочила, че мястото на удара е било обективно определено на база всички намерени и описани веществени доказателства след ПТП, направени изчисления по посочени експериментални методи и анализи, при които е констатирано, че има съвпадение между определеното място на сблъсъка и в трите експертизи, поради което е достигнал до извод, че поставените от застрахователя с въззивната жалба въпроси към исканата САТЕ от т.1 до т.3 са изяснени и различен отговор на тези въпроси не би могъл да бъде даден от повторна експертиза. Съдът е акцентирал, че експертите са били категорични, че преди да настъпи ударът и към момента на сблъсъка, Галя В.а се е намирала изцяло в северната /собствената/ пътна лента и не е навлизала в насрещната южна пътна лента.

Нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил – на чл.8, ал.1 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго и чл.15, ал.1 от ЗДвП - На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най - вдясно по платното за движение – т.е. навлизането от страна на водача на лекия автомобил в насрещното платно за движение, по което се е движела велосипедистката, според ПАС са били установени по задължителен и обвързващ гражданския съд начин с оглед влязлата в сила присъда. Коментирал е, че о т САТЕ се установява и че пострадалата не се е движела възможно най-близо до дясната граница на платното за движение – както изисква разпоредбата на чл.80, т.2 от ЗДвП. Но причината за това е била обективна. Спрял се е на гласните доказателства, като от показанията на дежурния разследващ полицай, посетил местопроизшествието след настъпване на инцидента и тези на свидетеля, придружавал Галя В.а на процесната дата и управлявал велосипед след нея, съдът е установил, че 3 пътната лента, по която е управлявала велосипеда си В.а, в значителна степен е била заета от растителност /около 70см. – 1м./. При това фактическо състояние на собствената на водача на велосипеда пътна лента В.а е имала възможност да се движи на около 1.61м. южно от северния край на асфалтовото пътно платно. Поради което е приел за изяснен в ъпросът дали произшествието би било предотвратимо, ако пострадалата се е движела възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Допълнителен аргумент за липсата на съпричиняване от страна на пострадалата ПАС е намерил в заключенията на вещите лица по САТЕ, че общото разстояние към момента, когато и двамата участници са имали възможност да се възприемат, е около 35,67м. При тази ситуация и при управление на велосипеда в собствената му пътна лента и навлизане на лекия автомобил в насрещната пътна лента за движение, съгласно заключенията, единствената възможност да се предотврати ПТП би била, ако водачът на лекия автомобил се движи в предназначената за него дясна пътна лента, да не навлиза в пътната лента, предназначена за движение на велосипеда, като по този начин да не отнема предимството на велосипеда, управляван от В.а.

Проследявайки дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил и съобразявайки разстоянието, от което двамата водачи са имали възможност да се възприемат, вещите лица са били категорични, че водачът на велосипеда е нямал техническа възможност да предотврати ПТП – имал е възможност само да възприеме лекия автомобил, да задейства кормилния механизъм, но не и да предотврати ПТП. ПАС е намерил, че въпросът, поставен в т.5 от формулираната във въззивната жалба задача към исканата САТЕ – дали произшествието би било предотвратимо, ако велосипедистката се е движела на 1.84 м. от мислената осева линия, е б и л изследван от допълнителната съдебноавтотехническа експертиза и съдържа отговор на база хипотетични варианти. Вещото лице е отговорило, че има вероятност при конкретната пътна обстановка двете превозни средства да се разминат при положение че велосипедистката се е движела на 1.84 м. от мислената осева линия, но при следните условности: велосипедът, управляван от Вазова да следва строго зададената траектория от около 1.84 м. северно от мислената осева линия на пътното платно, но едновременно с това и лекият автомобил при възприемане от водача му на опасността от настъпване на ПТП – насрещно движещия се велосипед – своевременно да напусне насрещната пътна лента, предназначена 4 за движение на велосипеда. Т.е. – при констатираната невъзможност за велосипедиста да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, дори и пострадалата да бе управлявала велосипеда на по-голямо разстояние от мислената осева линия /в каквато насока са били доводите на застрахователя/, при липсата на адекватна реакция на водача на лекия автомобил – да намали скоростта на движение и по най-късия път да напусне насрещната пътна лента, то вредоносният резултат не би бил избегнат. Въззивният съд е заключил, че за да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на пасивно легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи, че крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на този факт биха били приложими последиците на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 , ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. А според съдът данните по делото категорично са установили, че вредоносният резултат би бил предотвратен само при условие на правомерно движение и адекватни реакции на водача на лекия автомобил. Посочил е, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП правила за движение по пътищата, дори и да бе установено такова / в случая пострадалата обективно не е имала възможност да спази коректно правилото за движение по чл.80, т.2 от ЗДвП/, не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се обезщетение, тъй като е необходимо да се докаже по категоричен начин, че нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. – последният да е негово следствие.

Преди всичко в случая такова нарушение не е доказано. За пълнота ПАС е разгледал въведените в отговора на исковата молба възражения за съпричиняване, макар че същите не са се поддържали с въззивната жалба – чл.15, ал.5 от ЗДвП, чл.80, т.1 от ЗДвП – че пострадалата не се е движела по пътен банкет, наличието на какъвто не е установено и че не е била със светлоотразителна жилетка, като с оглед гореописания механизъм на ПТП и обстоятелството, че същото е настъпило в светлата част на денонощието, наличието на светлоотразителни елементи не би повлияло на настъпилото 5

ПТП. Ето защо въззивната инстанция е достигнала до краен извод за липса на поведение, изпълващо признаците на съпричиняване от страна на пострадалата.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните?; 2/ Какви са задълженията на въззивния съд, когато оплакването е свързано с доказателствени искания при твърдени процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция? По правните въпрос касаторът се е позовал на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първи въпрос сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о. и др., а по втория въпрос – решение № 306/09.10.2013 г. по гр.д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 26/19.03.2018 г. по гр.д. № 554/2017г. на ВКС, IV г.о. и др. Въвежда се и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.