Решение № 51 от 16.05.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. С., 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело № 20211800900147 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от АН. Т. ЦВ., ЕГН **********, село В., чрез пълномощника адвокат М.Н. - Т. от САК срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Джеймс Баучер“ № 87, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за плащане на сумата 130000,00 (сто и тридесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от АН. Т. ЦВ. вследствие смъртта на В. И. М., причинена при ПТП, възникнало на 26.10.2020 г. в района на с.С., община Б. между превозно средство движещо се с животинска тяга, управлявано от В. И. М. и застрахован при ответника л.а. марка „Мерцедес 320 ЦДИ“, с peг. № CO 7962СК, управляван от Ас. П. Д., ведно с лихвата за забава, считано от 26.04.2021 г. - денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне по застрахователната претенция, до окончателното изплащане на присъдената сума.

ЗА.

Претендират се и направените по делото разноски за един адвокат, съгл.чл.38, ал.2 от В исковата молба се твърди, че на 26.10.2020г. около 18:30 ч. в района на с. С., община Б., на път I-1 , 191.800 км., л.а. „Мерцедес 320 ЦЦИ“ с рег. № СО7962СК, управляван от Ас. П. Д. с ЕГН ********** застига и удря отзад попътно движещо се превозно средство с животинска тяга - каруца с общински рег. № 116. Вследствие на удара водачът на каруцата - В. И. М. с ЕГН . получил тежки травматични увреждания на главата и гърдите. Незабавно бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, където бил приет за лечение в критично състояние. От тежките травматични наранявания и настъпили 1 усложнения, на 09.11.2020 г. В. М. починал.

Вина за настъпилото произшествие имал водача на л.а. „Мерцедес 320 ЦЦИ“, рег. № С07962СК - Ас. П. Д., която, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и недостатъчен контрол върху управлявания от нея автомобил нарушила правилата за движението по пътищата и виновно реализирала ПТП, в следствие на което била причинена смъртта на В. И. М..

В исковата молба се излага още, че местопроизшествието било посетено от органите на МВР, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 183/26.10.2020 г. по описа на ОД на МВР - С., РУ - Б., в който били описани констатираните на място обстоятелства и причините за ПТП и по случая било образувано досъдебно производство № 355/2020г. по описа на РУ-Б., преобразувано в пр.пр. № 3390/2020 по описа на С. окръжна прокуратура, след настъпилата, в следствие на усложненията от гръдната травма и травмата на главата смърт на пострадалия М..

Ищцата твърди, че изключително тежко приела настъпилата внезапна смърт на В. М..

Твърди, че е съжителствала с пострадалия на семейни начала в продължение на повече от десет години и загубата на най-близкия човек я довела до състояние, в което изпитвала нестихващи душевни болки и страдания. За нея загиналият е бил и партньор, най-близък приятел, подкрепа, сродна душа и давал смисъл на съществуването . Твърди, че липсата на починалия, загубата на емоционалния контакт с него, ще я съпътстват до края на живота .

Твърди, че загубата за нея е непреодолима и безвъзвратна.

Ищцата твърди още, че с починалия имали силна връзка, която изграждали в продължение на десет години. Срещнали се, когато и двамата преминавали през труден етап от живота им и се подкрепяли един друг. Ищцата приела дома на В., като свой собствен.

Двамата са се грижели заедно за децата си. Ищцата чувствала децата на починалия като свои и се е грижела за тях като родна майка. От своя страна, починалият приемал и помагал на дъщерята като на собствено дете. Помогнал финансово за сватбата , поел и разходите за раждането на първородното ѝ дете.

Именно отговорността, която починалият показвал, всеотдайните грижи не само за ищцата, но и за децата, са засвидетелствали обичта му към нея и с него тя се е чувствала сигурна и защитена. Били много сплотени като семейство, живеели в разбирателство и пълна хармония. Борели се да осигурят добър живот за децата си и са мечтаели заедно да дочакат старините си.

Ищцата твърди, че с трагичния инцидент всичко се променило. Страдала за това, че любовта на нейния живот, най-добрият приятел си е отишъл по този нелеп и неочакван за нея начин. От момента на инцидента, тя не спирала да плаче и да страда. Не може да превъзмогне загубата му. След смъртта му, напуснала дома, в който живеели съвместно, защото не можела да понесе неговата липса. Шокът от случилото се я е сринал психически и не може да намери утеха в общуването си с никого. Често ходела на гроба му, стояла там с часове. Всичко това довело до изостряне на емоционалното състояние, повишена чувствителност, тягостност и психична нестабилност.

2

Твърди, че психологическите последици от инцидента - изживян шок, душевни болки и страдания, ще я съпътстват до края на живота и никога няма да превъзмогне случилото се и да преживее смъртта на починалия, с когото са имали планове за бъдещето и са създали уютен дом, в който преди инцидента са се радвали на разбирателство, спокойствие и обич.

Ищцата твърди, че след справка от официалния сайта на Гаранционен фонд се установило, че по отношение на л.а. „Мерцедес 320 ЦДИ“ с peг. № СО7962СК е налице застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с „Б.“ АД, валиден към датата на произшествието.

Поради това, че към датата на ПТП 26.10.2020 г. л.а. „Мерцедес 320 ЦЦИ“ с рег. № СО7962СК е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника „Б.“АД, била заведена претенция вх. № НЩ634/26.01.2021г. за определяне на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени, вследствие на процесното ПТП от застрахователя, но размер на обезщетение не бил определен от ответното дружество.

С отговора ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Мерцедес” с peг. № CO 7962 СК - А.Д., както и механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи, че единственото доказателство за механизма, което е ангажирал ищеца е съставения по случая Констативен протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила. Поддържа, че без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, че без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Твърди, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата няколко дни по - късно смърт на В. М., като излага, че е възможно да се касае и за лекарска грешка или смъртта да е по други причини - заедно или отделно с травмите от ПТП. На следващо място ответникът твърди, че не са налице конкретни житейски обстоятелства, от които привързаността между ищеца А.Ц. и покойния В. М. да е станала толкова силна, че смъртта на единия да е причинила на другия морални болки и страдания, сравними по интензитет и времетраене с нормално присъщите между съпрузи. Твърди, че В. М. има родни деца и жива съпруга и майка, както и че към датата на смъртта си В. М. евентуално и чисто формално е живял в едно домакинство с ищцата по делото и не са имали продължителна и стабилна връзка и отношения на привързаност, извън фактите за местоживеене.

Оспорва по отношение на ищцата да е налице „особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на т.р. № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС или ППВС № 5/69 година.

С отговора ответникът оспорва иска и по размер. Твърди, че сумата, която се претендира не отговоря на вредата и икономическото състояние на страната към датата на 3

ПТП, както и на справедливостта и съдебната практика за подобен род вреди.

Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойния В. М., като водач на ППС с животинска тяга. Твърди, че В. М. допринася, за настъпване на ПТП и вредата спрямо самия него, който факт води до приложението на чл. 51. ал. 2 ЗЗД. Сочи, че в Констативния протокол за ПТП е отбелязано, че като водач на каруца, пострадалият е намалил скоростта на движение без предупреждение, поради което с поведението си е създал риск от настъпване на ПТП.

Отделно от това ответникът твърди, че В. М. като водач на каруца е управлявал в тъмната част (18:30 часа на 26 октомври) на денонощието без поставена светлина или светло отразители в задната част като се движил в средата на пътната лента, а не възможно най вдясно и така е нарушил разпоредбата на чл. 71. (1) ЗДП и чл. 15. (1) ЗДП и с поведението си се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, който е реализиран.

Ответникът твърди, че от представеното копие от история на заболяването № 30566 и епикриза по нея от клиника по спешна неврохирургия при УМБАЛСМ „П.“ е видно, че пострадалия е бил приет на 26.10.2020 година и починал на 09.11.2020 година с окончателна диагноза: Мозъчно сътресение. Контузия и подкожно кръвонасядане в дясната теменна област на главата, но и че същият е бил с алкохолна интоксикация. Поради това твърди, че пострадалият е управлявал ППС със съдържание на алкохол в кръвта, което обективно му е пречело в извършваната от него дейност, като са били повлияна неговата съобразителност, реакция и възприемането на опасност.

С отговора не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на л.а.„Мерцедес” с peг. № CO 7962 СК, към дата 26.10.2020 година.

Претендира съдебни разноски в общ размер на 6430,00 лева, от които: 6000,00 лева с ДДС - за платено адвокатско възнаграждение, 400,00 лева – депозити за СМЕ и САТЕ и 30,00 лева – за призоваване на свидетел.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с водача на л.а.„Мерцедес” с peг. № CO 7962 СК, към дата 26.10.2020 година.

На 26.10.2020 година, около 18.30 ч. по път I-1 в района на 191 +800 км, в землището на община Б., област С., посока от с.С. към гр.Б. се е движил лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СО 7962 СК, управляван от Ас. П. Д. със скорост от около 70 км/ч. В същото време и в същата посока пред лекия автомобил се е движела каруца с животинска тяга, с надпис „В.

011“ със скорост от около 20 км/ч. При движението си лекият автомобил е застигал каруцата, като около девет метра преди мястото на удара водачът на каруцата В. И. М. е предприел маневра в ляво за заобикаляне на намиращата се от дясната му страна мантинела.

В този момент автомобилът се е намирал на около 32 метра до мястото на удара. Въпреки предприетото спиране от страна на водачът на автомобила е настъпил удар между задната част на каруцата и предната част на автомобила, в резултат на което пътниците от каруцата 4 са изпаднали от нея.

От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на ПТП водачът на каруцата В.

М. получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; контузия и подкожен хематом в областта на главата вляво париетално; контузия на гръдния кош със счупване на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра в дясно аксиларно; фрактура на манубриум стерни (дръжката на гръдната кост). Нито едно от описаните травматични увреждания не води до пряко застрашаване за живота на пострадалия, тъй като при проведените по спешност и контролни изследвания не са установени травматични увреждания на белия дроб, хемо-пневмоторакс, както и вътречерпни кръвоизливи. Тежкото общо съ стояние на пострадалия на мястото на произшествието и при постъпването му в Противошокова зала на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ се е дължало на съчетание от получените травматични увреждания, алкохолна интоксикация и придружаващите заболявания (нелекуван Захарен диабет и стари мозъчни съдови инциденти). Като причина за смъртта на В. И. М. е посочена: остра дихателна недостатъчност и остра сърдечно-съдова недостатъчност на базата на сепсис, полиорганна недостатъчност и етилизъм (хроничен алкохолизъм). Експертът счита, че получените при реализираното ПТП травматични увреждания не са довели пряко до смъртта на пострадалия В. И. М., но са допринесли за влошаването и утежняването на придружаващите заболявания, както и че към момента на пътния инцидент може да се предполага наличие на алкохолна интоксикация от средна степен у него, което изключва способност за управление на ППС.