Решение № 1027 от 14.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110150689 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

14.02.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 50689/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу АНК. АС. ОВЧ., П. Н. ОВЧ. и СВ. Н.

ОВЧ., в която се твърди, че ответниците била потребители на топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. .......................... Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1548,25 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 224,13 лева за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответника дължал и сумата от 32,86 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата 6,88 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2017 г. до 1

15.10.2020 г. Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника А.О., като се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни поради липса на убедителни писмени доказателства, че претендираните суми се дължат. Поддържа, че част от претенцията е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като прави подробна обосновка кога е настъпила изискуемостта на вземанията, съответно от кой момент е започнала да тече погасителната давност. Навежда доводи, че по отношение претенциите за мораторни лихви следва да се приложи нормата на чл. 119 ЗЗД. Излага съображения, че не е собственик или вещен ползвател на имота, поради което и между страните не било възникнало облигационно правоотношение. Твърди, че в процесния случай следва да се приложи правилото на чл. 62 ЗЗП, тъй като се касаело за доставка на непоискана услуга. Поддържа, че не дължи претендираните суми за дялово разпределение, тъй като не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет, а освен това не било доказано и че именно ищецът е носител на материалното право, за да ответника да му заплати цената на услугата дялово разпределение. Навежда доводи, че не са ангажирани доказателства с оглед клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ, че е налице ред, който да е съобщен на потребителите за заплащане на услугата дялово разпределение. Развива аргументи с оглед клаузите на общите условия по отношение изискуемостта на задълженията, съответно прави извод за недължимост на претендираните мораторни лихви. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника С.О., като се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни поради липса на убедителни писмени доказателства, че претендираните суми се дължат. Поддържа, че част от претенцията е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като прави подробна обосновка кога е настъпила изискуемостта на вземанията, съответно от кой момент е започнала да тече погасителната давност. Навежда доводи, че по отношение претенциите за мораторни лихви следва да се приложи нормата на чл. 119 ЗЗД. Излага съображения, че не е собственик или вещен ползвател на имота, поради което и между страните не било възникнало облигационно правоотношение. Твърди, че в процесния случай следва да се приложи правилото на чл. 62 ЗЗП, тъй като се касаело за доставка на непоискана услуга. Поддържа, че не дължи претендираните суми за дялово разпределение, тъй като не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет, а освен това не било доказано и че именно ищецът е носител на материалното право, за да ответника да му заплати цената на услугата дялово разпределение. Навежда доводи, че не са ангажирани доказателства с оглед клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ, че е налице ред, който да е съобщен на потребителите за заплащане на услугата дялово разпределение. Развива аргументи с оглед клаузите на общите условия по отношение изискуемостта на задълженията, съответно прави извод за недължимост на претендираните мораторни лихви. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника П.О., като се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни поради липса на убедителни писмени доказателства, че претендираните суми се дължат. Поддържа, че част от претенцията е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като прави подробна обосновка кога е настъпила изискуемостта на вземанията, съответно от кой момент е започнала да тече погасителната давност. Навежда доводи, че по отношение претенциите за мораторни лихви следва да се приложи нормата на чл. 119 ЗЗД. Излага съображения, че не е собственик или вещен ползвател на имота, поради което и между страните не било възникнало облигационно правоотношение. Твърди, че в процесния случай следва да се приложи правилото на чл. 62 ЗЗП, тъй като се касаело за доставка на непоискана услуга. Поддържа, че не дължи претендираните суми за дялово разпределение, 2 тъй като не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет, а освен това не било доказано и че именно ищецът е носител на материалното право, за да ответника да му заплати цената на услугата дялово разпределение. Навежда доводи, че не са ангажирани доказателства с оглед клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ, че е налице ред, който да е съобщен на потребителите за заплащане на услугата дялово разпределение. Развива аргументи с оглед клаузите на общите условия по отношение изискуемостта на задълженията, съответно прави извод за недължимост на претендираните мораторни лихви. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на претенциите.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначано обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови 3 нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представено е заявление-декларация от АНК. АС. ОВЧ., с което последната е поискал от „ТС“ ЕАД да й бъде открита партида и да бъде доставяна топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ..........................

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том I , рег. № 11126, нот. дело № 177/2014 г. се установява, че АНК. АС. ОВЧ. е дарила на СВ. Н. ОВЧ. и П. Н. ОВЧ. идеални части от правото на собственост на недвижим имот, находящ се в гр.

.......................... В нотариалният акт е обективирана и конститутивна сукцесия, като на дарителя е учредено пожизнено правото на вещно ползване върху недвижимия имот.

Съдът, като взе предвид изложеното и събраните по делото доказателства намира, че по отношение ответниците П.О. и С.О. не се установява наличието на първата материална предпоставка на предявените претенции – наличието на облигационно отношение, предвид обстоятелството, че по делото безспорно е установено, че е учредено право на ползване на ответницата А.О., за което липсват доказателства, че е било погасено. Следователно по отношение на П.О. и С.О., претенциите са неоснователни, като както исковете за главниците, така и исковете за лихви следва да бъдат изцяло отхвърлени.