Решение № 160 от 19.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20215500501562 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.200 и 201 от КТ.

Въззивното производството по делото е образувано по подадена в законовия 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от работодателя- ответник О.п./ОП/ „К.д. и п. и."- гр.К., *** против Решение № 260252/13.05.2021г. по гр.д.№ 2526/2021г. по описа на РС- гр.К., *** в частта му, с която той е бил осъден да заплати на ищеца- пострадал Т.Т.С. от гр.К., *** сумата от 32 000 лв., като дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна на 12.08.2018г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на събитието/12.08.2018г./ до окончателното плащане, както и сумата 1 192 лв. за направени съдебни разноски пред първата инстанция, както и да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 1 280 лв., представляваща дължима Държавна такса за уважената част от иска, и сумата от 376 лв. по сметка на РС- Казанлък за възнаграждение на вещи лица. Твърди, че в обжалваната му част съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него да постановите ново решение по същество на спора, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените разноски във въззивното производство. Счита, че РС в противоречие със събраните 1 доказателства в съдебното производство и при нарушение на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса е приел за установено фактическа обстановка, която противоречала на събраните пред РС- Казанлък доказателства. Въззивникът не прави свои нови доказателствени искания. Претендира за направените от него по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна- ищеца/работник/ Т.Т.С. от гр.К., ***, който оспорва изцяло подадената въззивна жалба от работодателя си и счита, че в атакуваната му част първоинстанционното Решение е напълно законосъобразно и обосновано, тъй като за да достигне до постановяване му, РС е взел предвид всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност, изводите му са мотивирани при обсъждане на направените твърдения и възражения, съпоставени със събраните доказателства, действащите законови разпоредби и съдебната практика.

Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, приел е мотивирано кои от следва да бъдат кредитирани и кои не, и е достигнал до своя извод, като по никакъв начин не е нарушен принципа на доказателствената тежест в процеса. А относно приетия от РС за справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания, счита, че при събраните по делото на РС писмени и гласни доказателства, както и от изслушаната по делото експертиза, правилно съдът е приел, че исканията му за парични обезщетения са доказани в уважения им размер са справедливи и отговарят на претърпените от него болки и страдания, които още не са отшумели. Предвид гореизложеното моли настоящия въззивен ОС- Ст. Загора да остави изцяло без уважение подадената въззивна жалба и да потвърдите напълно в атакуваната му част първоинстанционното Решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Няма свои нови доказателствени искания. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски за настоящата въззивна съдебна инстанция.

Третото лице- помагач на страната на ответника- служителят О.М.К. от гр.К., *** не е обжалвал първоинстанционното решение и не е подало писмен отговор на в.жалба в законните 2- седмични срокове по чл.259, ал.1 и по чл.263, ал.1 от ГПК.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.200, ал.1, от КТ. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител сочи, че в резултат на трудова злополука му били причинени телесни увреждания.

Твърди, че работел на длъжност „сметосъбирач“ при работодател ОбщинаКазанлък, в О.п. „К.д. и п. и.“ в същия град. На 12.08.2018г., около 8.30 часа, 2 изпълнявал трудовите си задължения, когато настъпила техническа повреда /заяждане/ на контейнер тип „Бобър“ на повдигателното устройство на специализирания автомобил за сметосъбиране. За да освободи захванатата част и работата да продължи, оказал натиск с дясната си ръка върху контейнера, като с лявата се подпрял за опора на вала на повдигателното устройство. При това настъпило притискане на пръстите на лявата ръка, в резултат на което били нанесени контузии рани върху II, IV и V пръсти на лявата ръка, а на V пръст - и открита фрактура. Бил приет по спешност в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ - гр. К. в следното обективно състояние: разкъсно - контузии рани по воларната страна на II и IV пръсти и циркулярно на средната фаланга на V-ти пръст, който висял на мекотьканен мост.

Извършени били лабораторни изследвания и рьография и била извършена операция от спешен порядък. Изписан бил от „Ортопедо - травматологично отделение“ на МБАЛ ..Д-р Христо Стамболски” с гипсова имобилизация на 20.08.2018 г., като в епикризата било вписано, че се изчаквала демаркация на участъци на V-ти пръст, т.е. разграничаване на живата тъкан от мъртвата.

Сочи, че впоследствие на 01.10.2018г., постъпил отново в Ортопедо травматологично отделение на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“, където било установено, че е настъпила некроза в областта на II и III фаланги на V пръст на лявата ръка. проведени били лабораторни изследвания и се наложило да се извърши ампутация на пръста. Изписан бил на 08.10.2018г. От представения по делото Протокол №1 от 14.08.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 12.08.2018г. на ТП на НОИ - Стара Загора се установява, че Комисията е отчела, и в протокола си е приела, че причина за допусната злополука е техническа повреда на контейнера тип „Бобър“, като на повдигателното устройство на специализираният автомобил за сметосъбиране е оказана помощ чрез натиск на контейнера с дясна ръка от сметосъбирача, за да може да се изпразни сметта, а с лявата ръка се е подпрял на вала на повдигащото устройство при което е нарушил безопасната работа.

В протокола е прието, че допуснати нарушения на нормативните актове е неизползването на лични предпазни средства.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от никоя от страните, която РС е възприел, като компетентна, добросъвестно изготвена и мотивирана, с оглед нейната обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по делото. От съдебно- медицинска експертиза по писмени данни, изпълнена от вещо лице д-р Т.Т.С./съдебен лекар/ се заключава, че пострадалият Т.Т.С.ЕГН ********** от гр.К. при трудова злополука на 12.08.2018г. получил разкъсноконтузни рани на II и IV пръсти на лявата ръка с изкълчване на II и III фаланга на V пръст на лявата ръка; състояние след ампутация на средната и външната фаланга на V пръст на лявата ръка. Описаните травматични увреждания били от действието на твърди тъпи предмети по механизма на 3 натиск и отговарят да били получени по време и начин описани в исковата молба-при притискане на лявата ръка от вала на повдигателното устройство на специализиран автомобил за сметосъбиране при изпразване на контейнер тип ,.Бобър“. Пострадалият провеждал болнично лечение в продължение на 16 дни/на два пъти по 8 дни/ в ортопедо- травматологично отделение на МБАЛ ,,Д-р Хр. Стамболски“- гр.К.. По време на възстановителния период, който в конкретния случай бил в рамките на около два месеца, С. се нуждаел от чужда помощ за извършване на ежедневните си нужди. Ампутацията на средната и външната фаланга на V пръст на лявата ръка осъществявали медикобиологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, като в конкретния случай това увреждане щяло да остане за цял живот. Разкъсноконтузните рани на II и IV пръсти на лявата ръка били от характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живот. Ампутацията на V пръст на лявата ръка водело до остатъчни и негативни явления изразяващи се в невъзможност да бъде осъществена в пълен обем основната функция на ръката - хватателната.

В срока за писмен отговор е постъпил такъв от ответника - въззивник О.п. „К.д. и п. и.“, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. К., *** представлявано от директор Т.Л.. Счита предявените обективно съединени искове за допустими, но неоснователни. Чрез процесуалния си представител сочи, че ищецът-въззиваем Т.С. бил назначен на длъжност „сметосъбирач" в ОПКДиПИС с Трудов договор № 45/20.11.2017г. На 12.8.2018г. изпълнявал служебните си задължения, включени в длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност в с. Г.Ч. заедно с О.М.К., заемащ същата длъжност и И.И.И., шофьор на сметосъбиращ камион. По данни и на тримата присъстващи на злополуката/обяснения дадени пред работодателя/, около 08:30 часа сутринта при техническа повреда /заяждане/ на контейнера тип „Бобър" на повдигащото устройство на специализирания автомобил за сметосъбиране била оказана помощ от ищеца чрез натиск на контейнера с дясната ръка, за да се изпразни отпадъкът, а с лявата се подпрял на вала на повдигателното устройство. При задействане на хидравликата на повдигащото устройство настъпило притискане на пръстите на лявата ръка. в резултат на което били нанесени контузии рани на II. IV и V пръсти на лявата ръка. Ищецът - въззиваем бил приет по спешност в МБАЛ „Христо Стамболски" - гр.К. същия ден и изписан с гипсова имобилизация на 20.08.2018г. На 01.10.2018г. постъпил за лечение в същото лечебно заведение, където се установило, че е налице некроза в областта на II и III фаланги на V пръст на лявата ръка. Извършена била ампутация на пръста. В деня след настъпване на злополуката, на 13.08.2018г. въззивникът взел писмените обяснения на пострадалия, на другия сметосъбирач и на шофьора на сметосъбиращия камион. В обясненията си ищецът-въззиваем заявил, че:

„контейнерът тип „Бобър“ заяде на устройството на автомобили и не иска да изпразни боклука в машината. Затова реших да помогна с дясната ръка и да му помогна да се изпразни, а с лявата се подпрях на лоста за повдигане на 4 контейнера. Колегата ми не изчака да му дам сигнал да натисне копчето, изпревари ме без аз да знам и контейнера ми затисна лявата ръка, по-точно пръстите. Развиках се и колегата освободи затиснатата ръка от контейнера“.

Счита, че в обясненията на самия въззиваем се съдържали факти и обстоятелства, които били основание искът му да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен. Преди подробното изследване на механизма на злополуката и вината на участващите в нея, било важно да се вземело предвид, че на въззиваемия били проведени своевременно всички изискуеми от закона инструктажи - в деня на постъпване на работа - начален инструктаж, надлежно документиран, както и последващ такъв на 04.07.2018г. Тъй като на работника са били провеждани всички изискуеми се от закона обучения и инструктажи във връзка с безопасните и здравословни условия на труд, същият изпълнявал тази длъжност повече от 10 г. към момента на настъпване на злополуката и дадените от него обяснения, в които описва своето участие и това на колегата си, то следвало да се приеме, че била налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ - „Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането“.