Решение № 73 от 22.04.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Троян, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100981 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са при условия на евентуалност отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от С. Ц. С., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Б. Д. от АК-гр. Л., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Т.И.В., със седалище и адрес на управление: ***, с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба се излага, че с изпълнителен лист от 28.01.2013година, издаден по ч. гр. д. № 93/2013 година по описа на Районен съд Троян, длъжникът С. Ц. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес в ***, е осъден да заплати на кредитора „Юробанк България" АД сумата 3399,16 (три хиляди триста деветдесет и девет лева и 16 ст.), представляваща главница по договор за потребителски кредит от 23.03.2011 година, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2013 година до окончателното изплащане на задължението; сумата 293,79 лева - договорна лихва за периода от 23.03.2012 година до 22.10.2012 година; сумата 41.21 лева - наказателна лихва за периода от 23.03.2012 година до 22.10.2012 година; 74,68 ДТ и 302,43 - адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит, сключен на 23.03.2011 г. между страните, по силата на който кредиторът „Юробанк България“ АД се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1

93/2013 г. по описа на РС-Троян, с изпълнителен лист и е образувано ИД № 562/2013 г. по описа на ДСИ при ТРС, продължило като ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров и продължено като ИД № 594/2024 година по описа на ЧСИ Велислав Петров.

Излага се, че предявените за събиране вземания, представляващи главница по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 93/2013 г. по описа на ТРС и натрупаните в изброените изпълнителни дела разноски са недължими, като погасени по давност, а при условията на евентуалност се сочи, че разноските са недължими, поради настъпила перемпция на изпълнителните дела.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД несъществуването на вземанията, предявени за събиране по ИД № 562/2013 г. по описа на ДСИ при ТРС, продължено в ИД № 631/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров и продължено в ИД № 594/2024 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров.

Претендира разноски.

По реда на чл.193 ГПК ищецът оспорва в последователност:

-постановление за прекратяване на ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров, по отношение на посочената в него дата - 01.03.2024 г., с твърдение, че към тази дата няма валидна молба за прекратяване по реда на чл. 433 от ГПК, подадена от взискател и тъй като, постановлението е издадено в нарушение на Наредба № 4 за деловодната дейност по ГПК, а именно: актът няма пореден номер, няма белези за администрирането му - регистрационен номер от регистъра на ЧСИ, връчването, получаването, връщането в регистъра от призовкаря и дата на влизане в сила.

-подписа на молба за прекратяване, находяща се на л. 112 от ИД № 631/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /на л. 144 от настоящото гр.д.

№981/2025година/, с твърдене, че не е подписана от пълномощник на „Еос Матрикс“ ЕООД;

-молба за образуване на изпълнително дело, находяща се на стр. 1 и 2 от ИД № 594/2024 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /на лист 155 и 156 от настоящото гр.д.№981/2025година/, в частта на подписа на посочения пълномощник В. Й., в качеството й на юрисконсулт.

В преклузивния срок по реда на чл.131 ГПК е представен писмен отговор от ответникът, в който излага съображения за недопустимост, а по същество за неоснователност на заявените претенции.

Твърди се, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит N ***/22.03.2011 година е инициирано заповедно производство и е издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 00093/2013 година по опис на Районен съд Троян.

Сочи се, че в настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок, тъй като процесното вземане е съдебно 2 установено с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, а за установените вземания със заповед за изпълнение тече петгодишна давност от датата на влизането й в сила. Твърди се, че влязлата в законна сила заповед за изпълнение има ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Излага се, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение, започва да тече нова давност и срокът й е пет години.

Не се оспорва обстоятелството, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано първоначално изпълнително производство под номер на дело № 562/2013 г. по опис на ДСИ при Районен съд - Троян, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок, както следва: На 28.11.2013г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и е наложен Запор върху трудовото му възнаграждение; На 23.01.2015г. и на 26.01.2015г. е изискано становището на работодателя по запора.

Счита, че следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 година.

Излага се, че по изпълнително производство под номер на дело № 562/2013г. по опис на ДСИ при Районен съд - Троян са поискани или предприети също така действия с молбата за справка от НАП за трудови договори, сметки и имущество, с искане за налагане на запор и съответните обезпечителни мерки от 27.06.2016г.; молба за Запор на трудовото възнаграждение от 20.01.2017година и други.

Твърди се, че с образуването на ново изпълнително производство под номер на изп.дело 20198790400631 по описа на ЧСИ Велислав Любомиров П етров peг. № 879 при КЧОИ, по което в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи на свои ред установения петгодишен давностен срок, давността не е изтекла. Сочи се, че на 29.03.2019г. е отправено запорно съобщение до „***" АД и „***" АД, както и до работодателя „***“ за запор на трудовото възнаграждение. Поискана е справка от НАП за декларирано имущество. На 09.04.2019г. е изпратен запор на лек автомобил марка „***", модел „***", т.е. и по това изпълнително производство липсва бездействие на кредитора водещо до настъпване на последиците на погасителната давност.

Излага се, че изп. дело 20248790400594 по описа на ЧСИ Велислав 3

Любомиров Петров peг. № 879 при КЧСИ е образувано преди да изтече установения петгодишен давностен срок, като в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи на свои ред установения петгодишен давностен срок.

Позовава се на съдебна практика, съгласно която в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на органа" и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК.

Счита, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК.

Позовава се на Решение № 127/12.07.2022 г. на ВКО по дело № 2884/2021 г., ІІІ г. о., ГК.

Твърди се, че съгласно чл. 116, б. „в", давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.).

Позовава се на т.3 от T P № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, според което „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция", т.е. дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция в даден момент то същата е без правно значение за прекъсването на давността.

Твърди се, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му на 21 май 2020г.

Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностния срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, 4 считано от 22.05.2020 година или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни.

В заключение счита, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани. Претендира разноски.

В съдебно заседание, редовно призования ищец се представлява от адв.Б. Д. от ЛАК, който поддържа становище за основателност на исковата претенцията в хода на производството и по съществото на спора.

За редовно призования ответник, в с.з. не се явява представител. В депозирано по делото писмено становище вх.№7987 от 12.12.2025г. по описа на РС-Троян изразяват становище във връзка с дадени от съда указания с определение №530 от 24.11.2025г., постановено по настоящото дело по реда на чл.140 ГПК. Ответникът не изразяват становище по съществото на спора и не е представил писмени бележки в указан от съда срок.

По реда на чл.193 от ГПК, по искане на ищеца е открито производство по оспорване на приложени по делото писмени документи и след реализиране на процедура по чл.193 ал.2 от ГПК, съдът постанови да се извърши проверка на оспорените документи, след заявеното от ответника в писмено становище вх.№7987 от 12.12.2025г. по описа на РС-Троян, че желае да се ползва от тях.

Във връзка с откритото производство по оспорване на посочените погоре писмени документи е реализирана съдебно-почеркова експертиза с вещо лице инж. Ц. К., която е приета като доказателство по делото като обективна, компетентна и безпристрастна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена на 25.01.2013 година, по ч.гр.д.