Решение № 327 от 16.10.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Б., 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101677 по описа за 2024 година

С исковата молба от Й. П. В. срещу С. А. В. е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 2, предл. първо във вр. с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за унищожаване на договор за покупко - продажба на недвижим имот, извършена на 16.09.2021 г. с НА № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. по описа на нотариус Д. Г. с рег. № 371 по РНК.

В исковата молба се сочи, че ищцата е единствен наследник на баща си П. С. В., който починал през 2024 г. Пред Софийски окръжен съд било заведено дело за поставяне под запрещение на П. С. В.. Последният приживе бил собственик на ½ ид. ч. от УПИ *-* в кв. * по плана на в. з. „З.“, общ. Б., Софийска област, с площ от 498 кв. м., заснет като ПИ с идентификатор № * по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед РД – 1849/14.10.2011 г. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б., кв. „З.“, с площ от 513 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при съседи: *; *; *77; *51; *; *, заедно с построената в имота сграда с идентификатор *.1, със застроена площ от 28 кв. м., състояща се от един етаж с предназначение жилищна сграда, еднофамилна. На 16.09.2021 г. П. С. В. продал своята ½ ид. ч. от така описания имот на племенницата си ответница по делото С. А. В.. Сделката била извършена с НА № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. по описа на нотариус Д. Г. с рег. № 371 по РНК. Акцентира се, че наследодателят на ищцата П. С. В. през 1999 г. е диагностициран с мозъчен тумор.

През 2011 г. съС.ието му се влошило, започнал да получава халюцинации и да има неадекватно поведение. Затова напуснал работата си в гр. С. и се прибрал в гр. Б. при 1 родителите си, които се грижили за него до смъртта им през 2018 г. След като родителите на П. С. В. починали, неговото съС.ие още повече се влошило. Сочи се, че според медицински документи от 2019 г. по отношение на П. С. В. е констатирано органично разстройство на личността, психо-органичен синдром, дромомания, халюцинаторно – параноиден синдром. В медицинските документи се сочело, че Василев чува гласове, забравя, дезориентиран е, безкритичен, не полага никакви хигиенни грижи за себе си и др. По отношение на съС.ието на същия в исковата молба се твърди, че е бил откриван многократно от органите на реда на различни места в безпомощно съС.ие, срещу него са подавани сигнали до МВР от граждани, че ги притеснява, имало случай, в който изчезнал за месец, както и случай, в който предизвикал пожар в къщата, в която обитавал отделен етаж. На 19.12.2023 г. постъпил в Център за психично здраве „Проф. Д-р Н. Ш.“. Десет дни след изписването си бил настанен в частен дом за възрастни хора „*“ в. с В., обл. Б.. Ищцата сочи, че ответницата С. В. и нейният баща са били напълно наясно със съС.ието на П. С. В., но вместо да предприемат необходимите мерки за поставянето му под запрещение, те се възползвали от съС.ието му, като го накарали да прехвърли своята част от процесния имот на племенницата си и то при явно неизгодни условия – за сумата от 2500 лв., която била десет пъти под пазарната цена на имота. В продължение на години ищцата, поради това, че била малолетна, не можела да предприеме никакви действия. След като узнала, че баща й е настанен в дом и е прехвърлил имота на ответницата, ищцата поела грижите за него, както и инициирала производство за поставянето му под запрещение. По същество се иска унищожаване на атакувания договор за покупко – продажба, обективиран в НА № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., поради сключването му от лице, което не е можело да разбира и ръководи действията си, за което приживе е било поискано поставяне под запрещение. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответницата е получила препис от исковата молба, като е подала отговор в законоустановения срок. Оспорва иска като неоснователен. Наследодателят на ищцата не страдал от душевна болест или слабоумие към 16.09.2021 г., когато била изповядана атакуваната сделка. Когато неспособността на лицето да разбира или ръководи действията си се дължала на друга причина, искане за поставяне под запрещение не било необходимо, а дори да е поискано – подлежало на отхвърляне, съгл. Решение № 374 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 1792/2015 г. по описа на ВКС, IV-то ГО. Ответницата твърди, че неотлъчно е била до своя чичо и е запозната с неговите проблеми и поведение, но той категорично е разбирал свойството и значението на извършеното.

Дори почеркът, с който П. С. В. изписал имената си и се подписал в нотариалния акт, бил същият като в негови ръкописни текстове от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По същество се иска отхвърляне на иска.

В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители 2 заявяват, че поддържат доводите и исканията си. Подробни аргументи развиват в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Препис – извлечение от акт за смърт № 62/26.08.2024 г., изд. от Община Б., П. С. В. е починал на 25.08.2024 г. Негов единствен наследник по закон е дъщеря му и ищца по делото – Й. П. В., което се установява от Удостоверение за наследници изх. № 1029/29.08.2024 г., изд. от Община Б..

Видно от Определение № 497/27.06.2024 г. по гр. д. № 322/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, по инициатива на ищцата Й. П. В. е било образувано съдебно производство за поставяне на баща й П. С. В. под пълно запрещение. С определението делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024 г. (т.е. междувременно П. С. В. е починал). С Определение № 714/11.09.2024 г. по гр. д. № 322/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 02.10.2024г., производството за поставяне под запрещение е прекратено.

С НА № 8*/*г., том *, рег. *, дело № * от 2000 г. по описа на нотариус Т. Р. рег.

№ * по РНК, процесният имот е дарен на П. С. В. и на А. С. В..

От НА № № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. по описа на нотариус Д. Г. с рег.

№ 371 по РНК се установява, че на 16.09.2021 г. П. С. В. е продал на ответницата С. А.

В. своята ½ ид. ч. от процесния имот срещу сумата от 2500,00 лв.

Съгл. Епикриза изх. № * г., изд. от МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД, П. С. В. е изписан от лечебното заведение с окончателна диагноза „Ограничена атрофия на главния мозък“. Съгл. данните по анамнезата пациентът след операция на мозъчен тумор през 1999 г., от 2012 г. е претърпял промени в личността и поведението – прогресиращи паметови нарушения, епизоди на дезориентация и обърканост, замаяност, нарушено равновесие, залитане. Впоследствие се появили слухови и зрителни халюцинации.

Съгл. Епикриза от 11.01.2024 г., изд. от ЦПЗ „*“ – гр. С., на П. С. В. е поставена диагноза „Деменция при други заболявания“. В епикризата се сочи, че пациентът е доведен на 19.12.2023г. от племенницата си, като е бил абсолютно некритичен и неинформативен, бил объркан, саморазговарял, държал се неадекватно, често забравял и обърквал времето. На 17.12.2023 г. предизвикал пожар. Последните две години пациентът започнал да забравя, занемарил личната си хигиена, изпускал се по малка нужда. До 2011 г. П. С. В. работел и се справял с ежедневието, но от 2011 г. станал объркан, често забравял и изгубвал, говорел несвързано, говорел си сам и играел карти сам.

3

С Експертно решение № 90003 от 5/09.01.2023 г. на ТЕЛК към „ЦПЗ – С.“ ЕООД, влязло в сила на 23.01.2023 г., П. С. В. е преосвидетелстван с трайно намалена нетрудоспособност от 50 % на 89 %, при водеща диагноза „Органично разстройство на личността“. С ЕР № 2147 от 187/22.11.2019 г. на ТЕЛК при ЦБАЛОЗ „Проф. Д-р *“ ЕООД – гр. С., П. С. В. е преосвидетелствана от 86 % на 50 % трайно намалена работоспособност. С ЕР № 1859 от 147/27.09.2016 г. на ТЕЛК е преосвидетелстван от 92 % на 86 % ТНР. С ЕР № 0921 от 053/03.04.2013 г. на ТЕЛК е преосвидетелстван от 76 % на 92 % ТНР. С ЕР № 1075 от 055/23.03.2007 г. на ТЕЛК на П. С. В. е опредЕ. 76 % ТНР.

Съгл. психологично изследване от 21.12.2022 г., П. С. В. е със занемарен виншен вид, получава припадъци, изпуска се, изгубва се, не знае къде се намира, халюцинира, като заключението от изследването е, че лицето е с изразени когнитивни нарушения.

Според етапни епикриза от 15.12.2022 г., от 08.11.2019 г., от 12.03.2013 г. /и предхождащи ги амбулаторни листи/, изд. от д- р С. С., П. С. В. е диагностициран с психоорганичен синдром, органично разстройство на личността, дромомания, халюцинаторно - параноялен синдром. В епикризите е описано, че след операцията през 1999 г., поведението на пациента започнало да се променя – без повод заминавал за гр. С., където първоначално оставал в жилището си. Впоследствие започнал да губи ключовете, обикалял безцелно, губел се и се налагало близките му да търсят съдействие от МВР, за да бъде установено местонахождението му. През 2012 г. имало случаи, при които тропал по чужди апартаменти, поради което срещу него имало заведено дело. В хода на това дело споделил, че чува гласове. През 2013 г. станал окончателно неефективен в работата, трудно се концентрирал. В период от 7-8 години преди това все още можел да извършва интелектуален труд и реализирал доход. След смъртта на родителите на пациента през 2018 г. същият останал на грижите на по – малкия си брат. Отказвал да приема медикаменти, не се къпел, често се опитвал да напуска града с автобус, но шофьорите отказвали да му позволят да се качи, заради зловонния му вид, изгубвал се.

Съгл. Психологическо изследване от 07.03.2013 г., проведено от ЦПЗ „*“ ЕООД, П. С. В. през 2013 г. е имал снижена способност за извършване на цЕ.сочена дейност, краткотрайни изблици на гняв и агресивност, некритичен е към съС.ията си, със значително нарушена социална адаптация.

От Епикриза от 05.07.1999 г., изд. от Университетска болница „Александровска“, се установява, че П. С. В. е бил опериран на 24.06.1999 г. от олигоастроцитом в ляв челен дял. Постоперативно е установен епидурален хематом, поради което на 02.07.1999 г. е повторно опериран.

От Справка вх. № 3461/15.04.2025 г. на МВР, Гл. дирекция „Национална полиция“ се установява, че П. С. В. има регистрирани общо 15 задържания от 4 органите на реда – през 2012 г., 2013 г., 2014 г. 2015 г. и 2017 г.

Св. Д. Д. Г., нотариусът, изповядал атакуваната сделка, заявява, че не си спомня нито страните, нито самото сключване на договора. Пояснява, че ако някоя от страните в нотариалното производство е имала неадекватно поведение, е щял да забележи това.

Пояснява още, че преди окончателното подписване, съдържанието на нотариалния акт се прочита на страните в цялост и същите биват запитани дали това е тяхната воля и дали желаят да го подпишат.

Св. И. Г. Ц., майка на ищцата, подробно разказва как заболяването на П. С. В. се е развивало през годините. Туморът бил открит и частично отстранен през 1999 г., когато двамата имали връзка и живеели заедно. Петьо мечтаел да бъде баща и няколко години по – късно, през 2004 г., се родила дъщеря им. Поведението на мъжа обаче започнало да се променя – ревнувал от детето, имал изблици на агресия без значим повод, вследствие на което детето се разстройвало. Това било причината за раздялата на свидетелката и П. С. В.. Свидетелката продължила да поддържа отношенията си с родителите на П. С. В., водела дъщеря си, за да се вижда най – вече с баба си и дядо си по бащина линия, които били взаимно привързани с детето. Бащата реагирал с безразличие при появата на дъщеря си. До 2011 г. той съумявал да работи, но постепенно станал неадекватен. В телефонен разговор заявил на свидетелката, че я наблюдават. Губел вещи, самият той се губел, поради което често от полицията се свързвали със свидетелката. Тъй като съС.ието на П. С. В. се влошавало, той напуснал работа със съдействие на свидетелката и се преместил да живее при родителите си в гр. Б.. Те го обгрижвали до своята смърт през 2018 г. Майка му, която свидетелката определя като „стожера в семейството“, го убеждавала да приема лекарствата, които са му предписани. Баща му го къпел и почти насила поддържал хигиената му, тъй като П.