Определение № 779 от 05.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 779

04.11.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

8-ми наказателен

На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20201000601226 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частн жалба на лишения от свобода К. Б. Т. ,роден на ******** година в гр.София,български гражданин,с основн образование,неженен,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затво гр.София-ЗО“Казичене“,против протоколно определение от 22.10.2020 година на Софийски градск съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №3671/2020 година по описа на съда.С атакуванот определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Т. за условно предсрочн освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”,като с атакувани съдебен акт съдът не е уважил направеното искане по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК з останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.

В частната жалба лишения от свобода Т. твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен незаконосъобразен.По същество сочи,че са налице предвидените кумулативно изискуеми предпоставки з прилагане института на т.н. „условно“ предсрочно освобождаване и е изтърпял значителна част о наложеното му наказание „лишаване от свобода”.Оспорва доводите на съда,че не са налице достатъчн доказателства,които да сочат на поправянето му.Излага съображения ,свързани с това,че съдът се предоверил и е надценил посоченото в доклада на ИСДВР,като не са съобразени представени положителн характеристични данни за осъдения-работи,не е наказван ,награждаван е и изпълнява нарежданията н ръководството на затвора,има добро поведение в затворническото общежитие и не участва конфликти.Намира приложените писмени доказателства по делото,сочещи за липса на поправяне з неоснователно надценени от съда,а изготвените становища за необходимост от продължаване н възпитателно-поправителния процес с него-за необективни и пристрастни.Намира,че поправителният ефек от търпяното наказание досега необосновано е подценен от първия съд,който не е отчел достатъчн задълбочено отразени положителни тенденции и възможностите за ресоциализация.Осъденият твърди,ч изпълнява всички задачи по плана на присъдата

Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуванот определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата з неоснователна.Съображенията са следни:

1

Осъденият К. Б. Т. е роден на ******** година в гр.София,български гражданин,с основн образование,неженен,ЕГН **********,като понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ Затвор гр.София-ЗО“Казичене.Постъпва в Затвора гр.София на 25.07.2019 година,като по отношение на Т ,с начало 23.12.2019 година е приведено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от година и 6 месеца,определено по нохд №17659/2016 година на СРС,за извършено престъпление по чл.343 НК.Т. е осъждан и за други престъпления,като е изтърпявал наказания та до посочената по-горе дата.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-22.10.2020 година,осъдения Т. е изтърпя фактически 9 месеца и 29 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 2 месеца и 14 дни о работа или всичко-1 година и 13 дни,вж.справка от МП,ГД“ИН“,затвор гр. София № 209/22.10202 година,л.16 от делото.Остатъкът към посочената дата е 5 месеца и 17 дни. Лишеният от свобода Т изтърпява наказанието си при оценка на риска от рецидив в сравнително високи средни стойности,кат първоначално са определени 65 точки,снижени впоследствие на 60.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писменит доказателства,събрани надлежно по делото-справки и становища от началник на Затвора гр.София ,из №309/09.10.2020 година и №309/22.10.2020 година-л.2 и л.16,Доклад за лишения от свобода Т. л.л.4 5,изготвен от инспектор СДВР на ЗО“Казичене“,затвор гр.София на 23.09.2020 година ,ведно с препланира план на присъдата на лишения от свобода,л.6,Становище от ВПС нач. сектор на ЗО“Казичене“ от 23.09.202 година,л.3,справки,становища и писмени доказателства приложени към досие на лишения от свобод Т.,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо кумулативно да с налице две предпоставки:

-осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и

-да е изтърпял фактически………не по-малко от 1/2 от наказанието си.

Първият съд обосновано е приел,че осъденият Т. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказани „лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.

Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд правилно е отче разписаното в чл.439а НПК на основа доказателствата за поправянето на осъденото лице в комплекс съ степента на изпълнение целите на наказанието по плана на присъдата.

Обосновано първият съд е отчел относителната тежест на обстоятелствата,които сочат за положителн промяна на осъдения Т. по време на изтърпяване на наказанието.В тази насока съдът е акцентирал и не подценил разписаното в приложения доклад по делото на ИСДВР от 23.09.2020 година,установяващ характеристични данни и данни за средата,формирала осъдения преди постъпването му в затворническот общежитие,наред с конкретни данни за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказаниет „лишаване от свобода“.Обосновано е прието от съда,че осъденото лице не нарушава правата на установения режи в пенитенциарното заведение и се стреми да избягва конфликтни ситуации и пререкания,работи,спазва реда режимните изисквания,награждаван е и не е наказван.По същество се сочи,че осъдения Т. се справя с възложенит му задачи и според възможностите си изпълнява задачите,свързани с изпълнение плана на присъдата/вж.отразенот в доклада,л.4,посл.абзац и л.5-ти,1-3 абзац/.

Оценени са положителни промени в поведението на осъденото лице в областта на управление на финанси доходи,оползотворяването на престоя му в затворническото общежитие с трудова дейност,отчитат се подобрен умения за разпознаване на проблеми и тяхното решаване,Отчетен е и спад на риска от вреди за обществото/среде към нисък/,а към персонала,лишените от свобода и към самия него-нисък.

2

Оценявайки тези положителни промени в поведението на осъдения,съдът обосновано е посочил,че п реценка за степента на поправяне на осъдено лице се формира от цялостна оценка на поведението пенитенциарното заведение,въз основа на всички събрани по делото доказателства,особено въз основа н докладите,цитирани по-горе.На тази основа ,анализирайки доказателствения обем,обосновано решаващия съд е посочил,че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на лишения о свобода към момента на постановяване на атакувания съдебен акт и отбелязаните в някои област значителните данни за поправяне на осъденото лице Т.,са налице доказателства,че целите на наказанието н са изпълнени в цялост така,както изисква Закона.

Обосновано първият съд е отчел отразеното в цитирания доклад,че „….към момента не е осъществе принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието….“,като становище в тази насока изразено и от началника на затвора в цитираните становища ,изх. №309 /09.10.2020 година №309/22.10.2020 година-л.2 и л.16. Посочено е категорично,че целите на наказанието не са изпълнени корекционната работа с осъденото лице следва да продължи.

По същество /така се сочи и в цитираното становище на ВПД нач.сектор/ е посочено,че цялостнат оценка на поведението на осъдения Т. и оценка степента на изпълнение на задачите по плана на присъдат не сочат на дълбоки и трайни позитивни промени у осъдения,а липсата на ясно дефиниране на етапите,пре които следва да премине за решаване на проблемите и липсата на ясно предвиждане на негативнит последици от действията,свързани с липса на изграден устойчив модел за преодоляване на тези проблемн зони,съществено препятстват пълното постигане целите на наказанието.Установява се липса на съществен и дълбока позитивна промяна в дефинираните проблемни зони на осъдения,която да позволи възприеман на адекватни модели на поведение,а именно изграждането на такива модели на поведение позволяват да с приеме обобщително,че плана на присъдата е изпълнен.

Настоящият съд намира,че представените по делото писмени доказателства са обсъждани коректно о първия съд ,без да се оценяват превратно в доказателствената им тежест.Оплакванията на осъденото лице тази насока са голословни.Право на затворническата администрация е да оценява в съвкупност поведениет на едно осъдено лице в мястото за изтърпяване на наказанието му и да даде отговорна за осъдения обществото оценка на същото.

И настоящият съд отчита,както посочи по-горе,развитие в поведението на осъдения в положителн насока ,включително факта,че работи.Безспорно на осъденото лице е оказано доверие да работи,но тов доверие е основополагащо за оценката за поправяне на осъдения,а не краен извод и оценка за завърши поправителен процес.Ясно и категорично е посочено,че социалната работа с осъденото лице Т. следва д продължи в насока осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него.

Настоящият съд споделя изводите на първия съд,който от своя страна обосновано е приел,че пр осъдения не е налице реализация в пълен обем по съдържание на понятието „поправяне,макар да се отчита завишени възможности за ресоциализация,без тази възможност да се надценява в относителната и тежест.

Въззивният съд намира,че преценени в тяхната съвкупност изложените обстоятелства дава отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.З осъдения възпитателно-корекционната работа следва да продължи в насока постигане разписаните цели п индивидуалния план на присъдата.

Фактическите и правни изводи са съобразени с данни за насоките за работа с лишения от свобода К Т.,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС ,свързана с план за изпълнени 3 на присъдата.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение от 22.10.2020 година на Софийски градск съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №3671/2020 година по описа на съда,което оставена без уважение молбата на лишения от свобода К. Б. Т. ,с установена самоличност и ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказани „лишаване от свобода”.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4