Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 224 от 22.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 445/2024
Вид
Определение № 224
Подписан
22.04.2024
В сила
22.04.2024
Състав
Мая Веселинова Нанкинска, Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.346б · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20243100600445 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по частен протест на ВРП срещу определение на ВРС, V състав по ЧНД № 967/2024 год., с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени следното:

На 11.03.2024 год. ВРС, V състав е разгледал жалбата на М.Т като повереник на Е.М срещу постановление за прекратяване на наказателното производство водено за престъпление по чл.346б НК. В атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в ДП, поради което е отменил постановлението на прокурора, с което е прекратено воденото наказателно производство и е върнал същото за предявяване на материалите по делото на пострадалите лица. В установения от закона срок е постъпил протест срещу определението на първоинстанционният съд.

Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на адв.М.Т, които се е посочил като повереник на Е.М. Неправилно първоинстанционният е приел, че е надлежно сезиран от лице, управляващо адвокатска дейност.Варно е, че М.Т е адвокат, но същият е свидетел по настоящото дело, поради което не може да има и качеството на адвокат по същото. Единствено предвид обстоятелството, че Т е пострадал, тъй като процесния автомобил е в СИО, съдът намира, че следва да разгледа депозираната жалба.

Производството е било образувано срещу В.И.В за извършено деяние, наказуемо по чл.346б НК.

1

От събраните в ДП доказателства се установява следното:

Е.М и М.Т притежавали в СИО лек автомобил Т.Я с рег.№ ******.

На 14.04.2020г. св.Т отишъл с автомобила в к.к.Св.К и Е. Паркирал го на паркинга на ресторант T. b – залива, непосредствено до паркиран лек автомобил А с рег.№ ******, в който седели двама мъже. Т се отдалечил по алеята и малко след това чул алармата на своя автомобил, поради което тръгнал да се връща обратно. Когато приближил към автомобила, видял един мъж до отворената предна врата. Т извикал и мъжът се отдалечил към изхода на паркинга, а колата, до която бил паркирал- напуснала паркинга. Той последвал мъжа и след идването на полицейските служители им го посочил.

От приложеното в ДП копие от книгата за вписване на получени сигнали в Пето РУ при ОД на МВР Варна е видно, че под № 6 е отразен получен в 18:20 часа сигнал от тел.112 за опит за разбиване на лек автомобил в Св.К и Е, подаден от тел.**********-Т. Сигнала бил предаден от центъра на тел.112 към Пето РУ при ОД на МВР Варна и към мястото бил изпратен полицейски екип в състав полицейските служители свидетелите О.С и Б.И Те задържали мъжа, посочен им от Т, който впоследствие установили като В.И.В, който бил отведен в Пето РУ на МВР.

Св.С изготвил докладна записка рег.№ 460р-4015/15.04.2020 г., в която било отразено, че по лекия автомобил Т с рег.№ ****** нямало следи от разбиване. Било посочено също така, че от паркинга на магазин Л потеглил лек автомобил А тъмно син седан с великотърновската регистрация към пътен възел в посока к.к.З.п. В бил задържан и отведен в Пето РУ на МВР, там заявил, че е имал среща със свой приятел А.

Т посетил районното управление и дал подробни обяснения по случая. В деловодството на полицията не е намерено това сведение, въпреки заявлението на дежурния на 14.04.2020 г. полицейски инспектор И, че той лично го е снел и го оставил в дежурната на управлението.

Тъй като не било образувано досъдебно производство, на 18.09.2020 г. Т подал сигнал до ВРП, по който била образувана прокурорска преписка № 13317/2020 г. и възложена предварителна проверка на Пето РУ при ОД МВР Варна, след което и досъдебно производство № 455/2020 г. по описа на Пето РУ при ОД МВР Варна за престъпление по чл.346б от НК.

По време на ДП е установен лек автомобил А с рег.№ ********, собственост на св.М.Н.Б от гр.Г.О, които през 2015 г. починал и синът му М.Б през същата година е продал автомобила на св.К.Н.Д, без да бъде изготвен договор за покупко-продажба на МПС, а само нотариално заверено пълномощно Последния през 2017 г. по същия начин го продал на св.Р.Г.Р. За нея е установено, че през някакъв период от време тя и обв.В живеели на семейни начала и имали общо дете. Р обяснила, че се е случвало да дава автомобила да се ползва от В. Тя също управлявала автомобила и често го паркирала на паркинга на ресторант T. b – залива.

На 03.11.2021 г. е извършено разпознаване на лица по снимки, при което Т разпознал 2

В като човека, който видял да прониква противозаконно в автомобила му на 14.04.2020 г.

На 02.05.2023 г. В е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.346б от НК. В обясненията си В заявява, че не е извършил престъпление, бил е на около 50 метра от мястото и в момента на задържането му Т е заявил, че няма нищо повредено или изчезнало от автомобила му и че той не е прониквал в този автомобил.

С постановление на прокуратурата наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Е.М чрез Т, в която е поискано да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да бъде върнато делото на прокуратурата за продължаване на разследването.

След като се запознал с материалите по делото съдът е приел, че не са предявени материалите по делото на пострадалия, с което са му нарушени правата и е върнал материалите по делото на прокуратурата за извършване на това процесуално действие.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че определението на ВРС следва да бъде изменено като незаконосъобразно, поради следните съображения:

Т е разпитан по делото като пострадал на 11.05.2021 г., при който в края на разпита е заявил, че не желае да участва в ДП, както и да му бъдат предявяване материалите по делото. Това негово заявление е съобразено от разследващия, поради което и при приключване на досъдебното производство той не е бил призован и не са му предявяване материалите по делото.

Приложеното искане от Т е за това, че желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител и да участва в досъдебното производство. Това искане е депозирано в прокуратурата на 12.01.2021г. и на 15.01.2021г. е препратено на разследващия полицай. След тази дата обаче е налице изрично изявление на Т при проведения разпит, че не желае да се запознава с материалите по делото.

Като съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда намира, че не е налице посоченото от ВРС процесуално нарушение, поради което и определението му следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В същото време обаче настоящият състав следва да прецени законосъобразността на постановлението за прекратяване на ВРП, което намира за законосъобразно, поради следните съображения:

В настоящият случай въззивният състав намира, че в досъдебното производство към настоящият момент не могат да бъдат събрани допълнителни доказателства, поради което делото следва да бъде решено при установените до момента факти. От тях се установява, че на 14.04.2020г. Т е паркирал автомобила си на паркинга на ресторант T. b – залива. До него имало друг паркиран автомобил, в който седяли две лица. Т заключил и се отдалечил.

Малко след това чул алармата на автомобила си и се върнал. Именно това е момента, по отношение на който има разминаване в показанията на Т и приетото от прокуратурата, че не е налице осъществено престъпление по чл.346Б НК.

Настоящият състав на съда намира извода на наблюдаващият прокурор за 3 законосъобразен. Т е заявил в разпита си, проведен половин година след инкриминираната дата, че е видял обвиняемия да седи в автомобила му и след като извикал той го напуснал и се отдалечил. Тези негови показания не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

В тази насока са свидетелските показания на полицейските служители О.С и Б.И които са посетили местопроизшествието непосредствено след сигнала на пострадалия. Те обясняват, че при посещението им на място не са установени вреди по автомобила, не са липсвали вещи от него и не е установено по какъв начин той е отворен. При пристигането им Т им е обяснил, че е видял обвиняемия до автомобила му, до отворената предна врата.

В изготвените, непосредствено след произшествието доклакни са отразени същите обстоятелства, възпроизведени в последващите разпити.

От автомобила не са иззети дактилоскопни следи, не е извършен оглед. Такива процесуални действия не могат да бъдат извършени, поради което съдът следва да направи изводите си при преценката на наличните доказателства. От тях съдът намира, че не могат да се направят категорични изводи за извършено престъпление от страна на подсъдимия, поради което намира, че крайния извод на прокуратурата е зоконосъобразен Като съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда намира въззивният протест на прокуратурата за основателен.

Като съобрази горните обстоятелства настоящият състав на ВОС намира, че атакуваното определение на ВРС, V състав следва да бъде изменено, а постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното, Варненският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на ВРС, V състав по ЧНД № 967/2024 год. от 11.03.2024 год., с което е отменено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство по делото.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението на ВРП от 13.02.2024г. за прекратяване на наказателното производство по делото.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5