Решение № 111 от 12.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. М., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500101 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 240, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на И. Б. Л. от грВ. обл.М. с която се иска да бъде отменено постановеното неприсъствено

Решение

№317/23.06.2025година по гр. дело № 446/2025година по описа на РС М. поради наличие на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т.3 от ГПК.

В жалбата се излагат се доводи в насока, че на насрочената дата за първото съдебно заседание 17.06.2025година на път за М. от с.Я. жалбоподателят е спукал гума, което наложило смяната й-трябвало да изчака да му донесат нова гума, поради което пропуснал насроченото заседание без да е в състояние да уведоми съда за това.От мястото на инцидента нямало как да уведоми съда да гледа делото в негово отсъствие.

Моли съда да отмени като незаконосъобразно постановеното Решение №317/23.06.2025година по гр. дело № 446/2025година по описа на РС М. и да укаже на съда да разгледа спора по същество, като вземе предвид всички факти и доказателства, които би представил.

Ответникът по молбата хх ЕООД с ЕИК 2037хх60, със седалище в Л. и адрес на управление в Л. 3600. ул. хх № хх представлявано от управителя Д И 1

Д, ЕГН **********. действащо чрез пълномощника си адв. С. Я. П., в писмен отговор е изложил становище за неоснователност на молбата.Смята, че от приложените с отговора документи се установява, че молителят е узнал найкъсно на хх10.2025 г. за съществуването на процесното решение по чл. 238 ГПК, когато му е била връчена посочената покана за доброволно изпълнение, в която решението е било надлежно описано и индивидуализирано по номер и дело, по което е било постановено. Именно от тази датата - хх10.2025 г. е молителят е узнал за решението, чиято отмяна иска и от тогава е започнал да тече едномесечният срок по чл. 240. ал. 1 ГПК, който е изтекъл на хх11.2025 г.

С това процесуалното право на молителя по същата правна норма е било преклудирано.

Освен това твърди, че от посочените в молбата на Л. обстоятелства не може да се изведе обективна невъзможност по смисъл на чл. 240, ал. 1. т. 3 ГПК, поради която молителят не е успял да участва в първото по ред съдебно заседание по делото, състояло се на 17.06.2025 г.Моли съда да постанови решение, с което молбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното:

Молбата е допустима, тъй като атакуваното решение е връчено на жалбоподателя на 14.01.2026година, видно от приложената разписка на л.182 от първоинстанционното дело, като е подадена в преклузивния едномесечен срок ако се приеме, че същия тече от момента на узнаване на неприсъственото решение, но разгледана по същество, същата е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

Като основание за отмяна на постановеното от районния съд неприсъствено решение молителят се позовава на това, че е налице хипотеза на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК-невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преедолее.

Според чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преедолее.

Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването 2 на страната от възможност да участва в делото, което нарушение засяга конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 Конституцията на РБ).

Основанията при които страната е лишена да участва, са изброени в т. 1, 2 и 3 от чл. 240, ал. 1 ГПК, а именно по т. 1. ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебно заседание; по т. 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или за призовките за съдебно заседание заради особени непредвидени обстоятелства;

3. невъзможност за се яви лично или чрез повереник заради особени непредвидени обстоятелства, който не е могла да преодолее.

Молителят в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е длъжен да посочи конкретните обстоятелства, чрез които обосновава някое от горепосочените основания, но не е длъжен да отнесе обстоятелствата към някоя визираните хипотези в чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Въззивният съд, без да е обвързан от соченото от молителя основание, е компетентен да прецени служебно кое обстоятелство към кое основание се отнася. (в този смисъл Определение № 629 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5609/2014 г., по описа на ВКС, I ГО).

С оглед изложените фактически твърдения в молбата за отмяна, настоящият състав намира, че молителят по същество се позовава на третото основание за отмяна на неприсъствено решение- невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преедолее.

Въпросът, около който се концентрира основателността на молбата за отмяна, е наличието на основанията изложени в молбата за отмяна на неприсъственото решение.

В настоящия случай молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е основана на твърдения за лишаване на молителя, в качеството му на ответник по уважените с решението искове, от възможността да участва в разглеждане на делото поради невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преедолее спукана гума по време на пътуване за насроченото съдебно заседание- - основание по чл. 240, ал1,т.3 от ГПК, въведено като самостоятелно и специфично основание за отмяна на неприсъственото решение.

3

Освен твърденията изложени в молбата, И. Л. не е ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока-гласни или писмени.Същият въпреки редовното си призоваване не се явява в съдебно заседание лично или чрез представител, с което проявява пълна незаинтересованост към изхода на делото.

По делото дори е постъпила молба от адв.хх от САК с твърдение, че е пълномощник на жалбоподателя, без да са ангажирани доказателства в тази насока, с искане за отлагане на делото.При липса на доказателства за надлежно процесуално представителство, МОС я остави без уважение .

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че молбата за отмяна на неприсъственото решение, обоснована с основанието на чл. 240, ал. 1, т.3 ГПК, е неоснователна, неподкрпена с доказателства и следва да се остави без уважение.

При този изхода на делото на ответната по молбата страна се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00евро, чието плащане е установено по надлежен ред.

Водим от гореизложеното МОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на И. Б. Л. от грВ. обл.М. с която се иска да бъде отменено постановеното неприсъствено Решение №317/23.06.2025година по гр. дело № 446/2025година по описа на РС М. поради наличие на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т.3 от ГПК ОСЪЖДА И. Б. Л. от грВ. обл.М. да заплати на хх“ ЕООД, със седалище в Л. и адрес на управление в Л. 3600. ул. хх № хх представлявано от управителя Д И Д, ЕГН **********. действащо чрез пълномощника си адв. С.

Я. П. 1500.00евро разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5