Решение № 5027 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5027 гр. ., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

., 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110120190 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД.

Ищцата В. Н. И. твърди, че на 28.11.2023 г. е сключила с ответника „.“ ЕООД Договор за потребителски кредит № ., за сумата от 4000 лв. със срок за връщане от 36 месеца. Поддържа, че е подписала и споразумение за заплащане на пакет от допълнителни услуги на стойност 5160 лв. Сочи, че договорът е подписан при следните параметри: Годишен процент на разходите (ГПР) 49,17%, годишен лихвен процент (ГЛП) 41%. Излага твърдения, че общата сума за връщане, възлизала на 12164,34 лв. Смята, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като договореното лихвено възнаграждение е прекомерно спрямо главницата и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че е осъществено заобикаляне на закона, като чрез пакета допълнителни услуги се прикриват разходи по кредита, които надвишават законовия лимит на ГПР. Поддържа, че договорът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. При горните твърдения и доводи ищцата иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № ./28.11.2023 г., поради противоречие с разпоредбите на закона, а при условията на евентуалност и като накърняващ добрите нрави.

Ответникът „.“ ЕООД намира иска за неоснователен, като потвърждава 1 сключването на договора и твърди, че сумата от 4000 лв. е усвоена от ищцата чрез рефинансиране и банков превод. Поддържа, че ищецът е избрал пакета услуги доброволно, като услугата „Приоритетно разглеждане“ е реално предоставена — одобрението е станало в деня на кандидатстване. Ответникът намира исковете за неоснователни с доводи, че договорът е валиден, сключен в писмена форма с изискуемия шрифт и съдържа цялата преддоговорна информация. Поддържа, че допълнителните услуги не са задължителни за отпускане на кредита, поради което правилно не са включени в ГПР съгласно параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Излага довод, че дори ГПР да надвишава лимита, то санкцията е недължимост на надвишената сума, а не нищожност на целия договор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, с доклада си по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 28.11.2023 г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № . за сумата от 4000 лв. със срок за връщане от 36 месеца, при ГПР от 49,17% и ГЛП от 41% ,

Между страните е подписано и споразумение за заплащане на пакет от допълнителни услуги на стойност 5160 лв., с което общата сума, която ищцата е следвало да върне на ответника е възлизала на 12164,34 лв.

Ищцата е получила сумата по кредита чрез рефинансиране (погасяване от ответника на задължения на ищцата към други кредитори, съгласно постигнатата договореност с ответника, обективирана в процесния договор, както и чрез банков превод за останалата част).

Сумата от 5160 лв., дължима по пакета от допълнителни услуги не е била включена сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита.

Включването на последната сред горните стойности води до размер на ГПР надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република .

2

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 28.11.2023 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на ЗПК (ДВ бр. 17/2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал. 4 на същата норма видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Между страните не е спорно, а и от съдържанието на приложения договор за потребителски кредит (л. 8 от гр.д. № 1906/2024 г. по описа на РС ., където първоначално е бил предявен искът) се установява, че в пакета допълнителни услуги, закупени от ищцата, влизат услугите „.“ и „.“. Първата услуга предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като възнаграждението за тази услуга по договора е в размер на 1800 лв. Втората услуга предоставя на кредитополучателя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Редът за използването й е подробно описан в Общите условия на кредитора, като възнаграждението за тази услуга възлиза на 3360 лв. Възнаграждението за допълнителните услуги „.“ и „.“ в общ размер на 5160 лв. е разсрочено за целия срок на договора от 36 месеца и е следвало да бъде изплащано на равни месечни вноски в размер на 143,33 лв., заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общият размер на месечното плащане към ответника, което ищцата е следвало да извършва, е възлизал на 337,90 лв., от които 194,57 лв. за погасяване на главницата и лихвата по кредита и 143,33 лв. за погасяване на задължението по горепосочените услуги. От съдържанието на договора се установява и че цялото възнаграждение за услугите става изискуемо към момента на подписването на договора за кредит, но ответникът разсрочва погасяването му за срока на договора. Предвидено е ищцата да дължи пълния размер на възнаграждението за услугата „.“ дори при предсрочно прекратяване на кредитирането, а при предсрочно погасяване — за услугата „.“ сумата за периода между настъпилата и следващата падежна дата в пълен размер.

Съгласно т. 22 от C-472/10 Съдът е компетентен да тълкува понятието „неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите на Директивата, като 3 националният съд има правомощието въз основа на тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на обстоятелствата по разглежданото от него дело (т. 44 от VB Pénzügyi Lízing, C-137/08; т. 20 от C226/12; т. 66 от Aziz, C-415/11). Когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (т. 46 от C-415/11). Въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условия, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им (т. 27 от Pereničová и Perenič, C-453/10; т. 33 от Invitel, C472/10). С оглед на това положение на по-слаба страна чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13 забранява клаузите от общите договорни условия, които въпреки изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора (т. 41 и т. 42 от C-92/11). Съгласно чл. 6, параграф 1 от Директивата неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от практиката на Съда, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях (т.

45 от С-415/11).

Настоящият съдебен състав приема, че клаузите, предвиждащи задължение на потребителя за заплащане на допълнителните услуги „.“ и „.“ в общ размер на 5160 лева, са неравноправни, а разходите по тях е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита.

Невключването им води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. В Решение от 21.03.2024 г. по С-714/22 на СЕС, т. 2 е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, е допустимо договорът да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.

Съгласно чл. 19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на 4 възнаграждение за услуги, присъщи на основния предмет на договора, заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). Съгласно С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, които дават на закупилия ги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на заетата сума, както и възможността да отлага изплащането на месечните вноски или да намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по него.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договора за потребителски кредит — за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си — и с оглед на изискването при изчисляването му да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Разпоредбата на чл. 23 от Директива 2008/48, разглеждана във връзка със съображение 47 от същата директива, предполага, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реален възпиращ ефект и същевременно се съблюдава принципът на пропорционалност (вж. решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C-42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).