Решение № 52 от 20.03.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Тутракан, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20223430100317 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 2944/20.07.2022 на „Ф. и к.“ ООД с ЕИК *** против Г. Е. А. с ЕГН **********.

Предметът му касае установяване на вземането по Заповед № 25/23.02.2022 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 9/2022 на РС Тутракан и връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по посочения от ищеца адрес на ответника потребител в гр. Главиница – чл. 113 ГПК, който съвпада с регистрирания му настоящ адрес, и от цената на иска, която е 500 лева.

Ищецът „Ф. и к.“ ООД твърди, че е сключил договор за потребителски кредит с № 000-КЗ-08159318/22.12.2016 г., въз основа на който е отпуснал сумата от 500 лева на ответника, като главница по заема.

Предаването на парите е станало чрез изплащане на каса на „И.“ АД. Към 1 настоящия момент не са постъпвали погасителни плащания. Моли за уважаване на иска, като се установи със съдебно решение, че ответникът дължи сумата от 500 лева, която е предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът претендира разноски.

Ответникът Г. А. се представлява от назначен особен представител адвокат, който оспорва иска. Счита го за недопустим, тъй като не е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Оспорва наличието на облигационно договорно отношение, тъй като не са спазени редица изисквания на закона в т.ч. за форма и съдържание на договора за потребителски кредит, оттук същият е нищожен, вкл. на осн. чл. 26 от ЗЗД.

Оспорва получаването на сумата от 500 лева от ответника. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за вземането. Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание ищецът не се представлява, изразил е писмено становище, с което поддържа иска, прави искане за събиране на доказателства. Особеният представител на ответника поддържа отговора, моли за отхвърляне на исковата претенция.

След преценка на направените искания, събраните доказателства и закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

В изпълнение на указаната доказателствена тежест ищецът следваше да докаже, че ответникът се е възползвал от сумата по кредита в размер на 500 лева, т.е. че я е получил. Този факт се явява съществен за основателността на иска и без неговото доказване разглеждането на всички останали твърдения в исковата молба и събраните доказателствени средства е безпредметно. Кредиторът по издадената заповед за изпълнение не успя да докаже, че сумата от 500 лева е получена от ответника. Личи от кореспонденцията между ищеца и третото неучастващо по делото лице „Изипей“, че първият е предал на втория сумата от 500 лева, която е следвало да се изплати на ответника. Нито ищецът обаче, нито третото неучастващо по делото лице успяха да представят разписка или друг документ, който да е противопоставим на длъжника и необходим за пълното и главно доказване, че 2 е получил процесната сума. Искането да се задължи „Изипей“ да даде писмено становище дали е изплатил сумата е отхвърлено с мотивирано определение в откритото съдебно заседание, което съдът не намира за необходимо да преповтаря.

Искът се явява неоснователен поради недоказаност, че вземането е възникнало, и следва да се отхвърли изцяло.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Форуком и компания“ ООД с ЕИК *** против Г.

Е. А. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на главницата в размер на 500 лева по договор за предоставяне на кредит № 000-КЗ08159318/22.12.2016 и законната лихва от 22.10.2016 г., за които по ч.гр.д.№ 9/2022 на РС Тутракан е издадена Заповед № 25/23.02.2022 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради невъзникване на вземането спрямо ответника.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 3