Определение № 620 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. София, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600715 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба на лишения от свобода С. П. С.,роден на *** година в гр. ***,български гражданин,осъждан,със средно образование,неженен,с установена самоличност и

ЕГН

**********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ“***“ при Затвор гр.***,чрез защитника му адв.М.П. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение №2547/29.05.2023 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.

№2754/2023 година по описа на съда.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения С. С., подадена чрез защитника му адв.М.П. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”,като съдът не е уважил искането да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказание „лишаване от свобода”,определено му по н.ч.д.№16247/2022 година на Районен съд гр.София.

В частната жалба се твърди,че атакувания съдебен акт е несправедлив,незаконосъобразен и неправилен.Твърди се,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от закона предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на осъдения С.,като се твърди 1 категорично да е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 НПК,доколкото осъденото лице е изтърпяло фактически повече от половината на определеното му наказание „лишаване от свобода“.

Във връзка с твърдението за наличие и на втората предпоставка,изискуема от Закона се твърди ,че осъденият има примерно поведение,показал е адаптивност и общителност,работи и е показал ясни намерения за своето поправяне.Сочи се,че осъденият С. е с добри възможности за ресоциализация и има тежко семейно положение при ясно изразена необходимост да се грижи за родителите си.

Твърди се,от една страна,че това е първо осъждане на С.,а от друга се сочи,че необосновано е надценен риска от вреди.Във връзка с оценката от риск защитата сочи,че липсва адекватна оценъчна дейност от страна на затворническата администрация,като по същество се твърди,че при оценка резултатите от корекционния процес при осъдения С.,включително при оценка на дефицити в описаните проблемни зони,е подходено схематично от затворническата администрация.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за неоснователна.

Съображенията са следните:

Осъденият С. П. С.,роден на *** година в гр. ***,български гражданин е,осъждан е,със средно образование,не е женен,ЕГН **********.

Понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ “***“ при Затвор гр.***.

Видно от приложените по делото писмени доказателства С. е постъпил в затвора гр. *** на 28.06.2022 година,като по отношение на него,с определение,постановено по н.ч.д. №16247/2022 година на РС-София,е приведено в изпълнение определено му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца за осъждания по нохд №755/2018 година и нохд №270/2017 година на РС София.Изрично в приложена по делото справка №119/12.05.2023 година на началник на затвора 2 гр.*** е посочено,че след изтърпяване на наказанието,определено му при условията на чл.25 НК по н.ч.д.№16247/2022 година на РС-София,осъдения ще изтърпява отделно и наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, наложено му по нохд №10921/2019 година на РС София.

Определен е режим на изтърпяване на наказанието от осъденото лице-„общ“.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-29.05.2023 година,осъдения С. е изтърпял фактически 11 месеца и 1 ден,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 1 месец и 25 дни от работа,или всичко1 година и 26 дни,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.*** №119/29.05.2023 година,л.17 от делото.Остатъкът към посочената дата е 3 месеца и 4 дни.Лишеният от свобода изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от рецидив от 45 точки,непроменена в хода на водения корекционен процес.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становища изх.№119/12.05.2023 година,л.2-ри и справка №119/29.05..2023 година,л.17 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр. ***,доклад за лишения от свобода С.,л.3-л.5,изготвен от инспектор СДВР при ЗООТ“***“ при Затвора гр.*** на 25.04.2023 година,ведно с първоначален план на присъдата,л.6,справка за съдимост,писмени доказателства,приложени към досие №457/2022 година на лишения от свобода,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият С. да е дал доказателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си.

Въззивният съд намира,че изключително значение за правилно решаване на наказателно-правния спор е да се очертае ясно предмета на спора и относимостта на нормите на чл.70НК,чл. чл.440 ал.2 НПК и пар.1,ал.1 от ДР на ЗИНЗС.В тази връзка на първо място следва да се посочи,че за разлика от отразеното в затворническата администрация в цитираните писмени 3 доказателства и приетото от първия съд за изпълнена предпоставка по чл.70 НК във връзка с периода на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“,то настоящият съд намира,че към настоящият момент това обстоятелство не е налице.

Безспорно е,че осъденият С. е постъпил в затвора гр. *** на 28.06.2022 година за изтърпяване на общо наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“,определено по н.ч.д. №16247/2022 година на РС-София за осъждания по нохд №755/2018 година и нохд №270/2017 година на РС гр.София.

Безспорно е и това,че с оглед писмените доказателства по делото,вкл. приложена справка №119/12.05.2023 година на началник на затвора гр.***,след изтърпяване на наказанието от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“,осъдения С. ще следва да изтърпи отделно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца, наложено му по нохд №10921/2019 година на РС гр.София.

При тези установени факти следва да се приеме,че към настоящия момент,независимо от периода на изтърпяното наказание,определено му по н.ч.д. №16247/2022 година на РС-София,то не са налице условията на чл.70 ал.1 ,пр.2-ро НК.Няма спор,че съгл.пар.1,ал.1 от ДР на ЗИНЗС “Отделните наказания лишаване от свобода,наложени на едно и също лице,се изпълняват по реда на влизане в сила на присъдите“.Поради това С. търпи понастоящем наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“.От друга страна в Решение №134/07.04.1989 год.,н.д.№104 /1989 год. на 3-то н.о. но ВС е посочено,че „При условията на чл.68 ал.1 НК въпросът за предсрочното условно освобождаване ще се разреши само с оглед наказанието по втората присъда,след като бъде изтърпяно наказанието по отменената условна присъда“.На това основание следва да се приеме,че независимо от изтърпяната част на приведеното по реда на чл.68 ал.1 НК наказание / определено по н.ч.д.№16247/2022 година на РС-София/,то при осъдения С. въпросът за условно предсрочно освобождаване ще се постави едва след пълното изтърпяване на това наказание.

Това са съображенията на въззивния съд да не приеме да са налице материално-правните предпоставки за прилагане института на

„УПО“,свързани със срок на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ 4 към настоящия момент,за осъдения С..

Оценявайки втората изискуема от Закона предпоставка за прилагане института на „УПО“ ,свързана с доказателствата за поправяне на осъденото лице,настоящият съд,както това е сторил и първия съд,отчита данните за поведението на осъденото лице в хода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и провеждания корекционен процес.

Първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,коректно е оценявал както доказателствата за поправяне на осъдения С. С. на основата на комплекс от факти и обстоятелства,пряко свързани със степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата и установеното в положителна насока,относно поправянето на осъденото лице,така и фактическите обстоятелства ,сочещи на неустойчива тенденция,проявена в хода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.Обосновано,макар и лаконично,първият съд е дал отговор на поставени пред него въпроси от защитата на молителя,свързани с обсъждане фактите,сочещи както положителната промяна в поведението на осъдения С. С. в нейните качествени и количествени показатели, релевантни за правилно решаване на въпросите по чл.440 и сл.НПК,така и неустойчивото му и колебливо поведение,липсата на изградени устойчиви положителни модели на подражание,и непреодолени дефицити в наблюдаваните зони за превъзпитание.

Въззивният съд не открива превратно тълкуване на доказателствените източници,относими към законосъобразното решаване на поставените от Закона и от защитата въпроси в това наказателно производство.Коректно първият съд,на основа изготвения по делото доклад за осъденото лице е посочил,че са налице данни за стремеж у осъдения да спазва примерно поведение и да има уважително отношение към затворническата администрация.Обосновано решаващият съд е отчел установени положителни тенденции в поведението на осъдения като резултат от провеждан корекционен процес,като е отчетен факта,че осъденото лице работи,показва адаптивност и общителност в пенитенциарното заведение и е демонстрирал ясни намерения за своето поправяне. Ясно е подчертана липсата на агресивни прояви от осъдения в пенитенциарното заведение.В подкрепа на тези изводи на първия съд следва да се отчете и отразеното в доклада похвално писмо за 5 работата на осъдения Св.С. в „МВР Академия-Младост“.По делото по същество не се спори,че осъдения С. е с добри възможности за ресоциализация.Не е поставено под съмнение и твърдение на защитата,че осъдения има тежко семейно положение,с оглед необходимост да се грижи за родителите си.

Оттам,насетне следва да се посочи,че обективно несъответно на доказателствените източници е твърдението на защитата,че осъждането на С. е изключение и по същество се касае за първо осъждане.Видно е от приложеното към затворническото досие свидетелство за съдимост на С.,че спрямо осъдения е въздействано с инструментите на наказателната репресия и друг път за извършени от него правонарушения.

Неоснователно е твърдението на защитата,че първият съд необосновано е надценил риска от вреди,с оглед определената средна степен/45 точки/ за осъдения С..Не може да се сподели като основателно твърдението,че по същество в пенитенциарното заведение липсва адекватна оценъчна дейност от страна на затворническата администрация.Липсват основания въззивният съд да приеме за вярно твърдението на защитата,че при оценка резултатите от корекционния процес за осъдения С. С. е подходено без необходима задълбоченост от затворническата администрация.

Макар и лаконично първият съд правилно е анализирал изводите на инспектор СДВР при ЗООТ“***“,затвор гр.***,касателно установените и наблюдавани в хода на корекционния процес дефицитни зони.Следва ясно да се подчертае,че се касае за наблюдавани динамични фактори,изменящи се с оглед резултата /или липсата на такъв/ в хода на възпитателната работа с едно осъдено лице,като част от наблюдаваните параметри са статични /напр.извършеното правонарушение,за което е осъдено едно лице/,а други се характеризират с вътрешна динамика и променливост.Няма спор,че правомощие и задължение е на съответните лица от затворническата администрация да обсъдят и наблюдават зоните,които намират за дефицитни и които определят в основна степен формирането на оценката за риск от рецидив.