Решение № 228 от 03.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120106685 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Е-Транс-07“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. ...., срещу „Соут Енерджи ЕУ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр. ...., с която претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 10 757,06 лева, представляваща сбор от главниците по 4 фактури, издадени на 24.10., 31.10. и 08.11.2023 год. въз основа на договор за превоз на стоки, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху сборната главница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: между страните са съществували търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът е предоставил и извършил транспортни услуги за ответника, със собствен превоз, от Република Турция до Република България, за превоз на товари – въглища, доставени по предназначението им, съгл. издадените от ищеца Фактура № 902/24.10.2023 год., на стойност 2640,37 лева, Фактура № 903/31.10.2023 год., на стойност 2835,95 лева, Фактура № 905/08.11.2023 год., на стойност 2640,37 лева, и Фактура № 906/08.11.2023 год., на стойност 2640,37 лева; фактурите са осчетоводени при страните; начинът на плащане е уговорен във фактурите – по сметка, чрез платежно нареждане по банковата сметка на дружеството, посочена във фактурата; транспортната услуга е 1 извършена и стоката е доставена, но плащане не е последвало; на електронната поща на ответника е изпратена молба за потвърждаване на задълженията, с оглед финансовото приключване на 2023 г., която е получена, но без постъпил по нея отговор.

Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си; претендира присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 367 и чл. 372, ал. 1, ТЗ.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил допустимостта и основателността на исковете; навел е следните насрещни фактически и правни твърдения: претенцията е недопустима, тъй като е предявена срешу ненадлежен ответник; претендира се плащане по фактури за превозна услуга на стоки, които не са получени от ответника, а получател на стоката е трета страна; исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не сочи от какво правоотношение черпи правата си; от представените фактури и ЧМР не става ясно как е формирана стойността на фактурите; получател по представените ЧМР не е ответникът; не може да се направи извод, че фактурите се отнасят до посочените в ЧМР превози; липсват представени договори, от които да е видно как ищецът е формирал цената на услугата по представените фактури; не е ясно дали се касае за един договор, с периодично повторение, или за няколко; дали е налице уговорка за такава цена, каквато е посочена във всяка една от фактурите, както и за заплащане от страна на ответника в ситуация, в която той не е получател на стоката, която се превозва; липсват данни за идентитет между лицето, получател на услугата, и лицето, за което се твърди, че е задължен платец; направено е противопоставяне по чл. 301, ТЗ за осчетоводяване на процесните фактури; фактът на осчетоводяване на фактурите от ответника не е доказателство за извършена услуга; осчетоводяването на фактурите в дружеството се прави от лице, различно от собственика на дружеството, който едва с получаване на препис от исковата молба е установил, че се касае за услуги, които не са договорени, нито получени; лицето, осчетоводило фактурите от името на ответника, е действало без представителна власт;

Ответникът моли съда да прекрати делото или да отхвърли исковете като неоснователни; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по 2 делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че страните са били обвързани с неформален договор за превоз на товар, по силата на който е превозил поръчаната от ответника стока – въглища, от Република Турция до България, съгласно съставените международни товарителници (ЧМР). Ищецът твърди, че за извършените 4 превоза е съставил представените фактури, на обща стойност 10 757,06 лева, които са осчетоводени при страните, но не са платени от ответника-получател на стоката.

По делото е изготвено експертно заключение, неоспорено от страните; вещото лице сочи, че процесните 4 фактури са осчетоводени при ответника и главниците са отразени като неплатени към доставчика.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за основателен. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор за превоз, с определен предмет и основание, надлежно престиране от превозвача-изправна страна по съглашението, предаване на стоката и настъпила изискуемост на паричното задължение на контрахентадоверителя/товародател (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 361, ТЗ). Такова доказване по делото е проведено. От представените международни товарителници се установява, че ответникът е легитимиран като получател, въпреки че стоките са предадени на трети лица – получаването е удостоверено с подпис и печат. По отношение валидно възникналото задължение на ответника да плати цената на престацията съдът основава решението си и на приетото експертно заключение, срещу което не е проведено насрещно доказване. Вещото лице е установило осчетоводяването на процесните 4 фактури при ответника, което обстоятелство представлява признание на паричното му задължение и доказва неговото съществуване – в този смисъл е трайната практика на ВКС (42-2010-III ТО и Решение № 103/11.07.2014 год. по търг. д. № 2334/2013 год. на II ТО). Изводът на съда се подкрепя и от съдържанието на процесните фактури, носещи подпис на служител на получателя, като по делото не е налице противопоставяне на ответника срещу приемането им по реда на чл. 301, ТЗ. Такова противопоставяне е обективирано в писмения отговор по делото само за осчетоводяване на 3 процесните фактури, но изявлението по чл. 301, ТЗ не може да породи действие за ищеца, който не е част от вътрешните трудово-служебни отношения между ответника, в качеството на работодател, и счетоводителяслужител, извършил конкретното осчетоводяване.

В четирите фактури е посочен падежът на главното вземане, който е настъпил, поради което съдът приема, че вземанията са изискуеми.

Делото не съдържа доказателства за извършено частично или пълно плащане по 4-те главници, или за друг валиден способ за погасяване на паричните задължения, поради което главният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва за забава, начиная от подаване на исковата молба – 21.06.2024 год., до окончателното изплащане.

Предвид пълното уважаване на претенциите, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в общ размер от – 2498,28 лева, представляваща сбор от платените държавна такса, адвокатско възнаграждение с ДДС и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 1, ГПК).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Соут Енерджи ЕУ” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. .. ..., да заплати на „Е-Транс-07” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ....сума в общ размер от 10 757,06 лева, представляваща сбор от главниците по Фактура № ..... год. – 2640,37 лева, Фактура № ..../. год. – 2835,95 лева, Фактура № ./.... год. – 2640,37 лева, и Фактура № .... год. – 2640,37 лева, издадени на основание договор за превоз, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на процесната сборна главница, начиная от подаване на исковата молба – 21.06.2024 год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Соут Енерджи ЕУ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ... ..., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Е-Транс07” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., деловодни разноски в размер от 2498,28 лева.

4

ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца: ......

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5