Решение № 304 от 08.10.2015, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К.,

08.10.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд трети граждански състав на осми септември две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА

ПОПОВА

Секретар: А.Г. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1224 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 59, ал.9 от СК.

ИЩЕЦЪТ И.Д.С.

*** с ЕГН ********** твърди, че бракът им с ответницата е прекратен с решение по гр. д. № 175/2008 г. на К. районен съд. Упражняването на родителските права на роденото от брака им дете Д.И. С. с ЕГН ********** били предоставени на майката, като ищецът бил осъден и плащал месечна издръжка в размер на 80.00 лева. След прекратяване на брака им, детето заживяло с майка си в село Р. в дома на нейните родители. Вместо да учи и да се занимава в къщи с подготовката на уроците за следващия ден, ответницата ангажирала детето да пасе животните на баща й, поради което Д. не преминал в следващия клас. Междувременно ответницата заживяла на съпружески начала с мъж на име Н.К. в жилището му в с. К. и взела детето със себе си. Вместо да ходи на училище и ответницата да полага грижи по отглеждането и възпитанието му, нещата се повторили и в с. К., майката и мъжът, с който живеела принуждавали детето да пасе козите им вместо да ходи на училище. През месец април 2014 г. детето не издържало ежедневно да го карат да пасе козите, да не ходи в тази връзка на училище, както и да го хранят с хляб и сланина и избягало от дома на майка си, като отишло да живее при ищеца. От този момент ищецът се грижел за него. Помагали му неговите майка и сестра. Имал жилище в с. С., в което детето имало самостоятелна стая и всичко необходимо за неговото отглеждане и възпитание. Д. ежедневно ходел на училище в град С., ищецът му помагал при подготовката за следващия ден и т.н. Вследствие на това детето имало добър успех. Въпреки ограничените му средства в настоящия момент поради нетрудоспособност - извършена операция, аз намирал необходимите средства от сестра си и майка си за издръжката на детето, за закупуване на учебници и учебни помагала и т.н. Ответницата притежавала, продава животни и имала възможност да изплаща издръжка в размер на 150.00 лева. Тъй като се съмнявал, че средствата, които изплащал на детето за издръжката му чрез ответницата същата не ги харчила по предназначение, а по сведение на детето и други познати тя е купувала животни – кози, за известни периоди от време спрял да изплаща издръжка и срещу него било образувано наказателно производство, по което бил осъден.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните непълнолетно дете Д.И. С. с ЕГН ********** и да осъди ответницата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане на решението в законна сила. Претендира за разноските по делото.

ОТВЕТНИЦАТА

М.П.У. *** с ЕГН ********** с настоящ адрес *** оспорва иска. Оспорва всички обстоятелства, на които се основават предявените искове, а именно, че: след прекратяването на брака, вместо да учи и да се занимава с подготовка за училище, ангажирала детето да пасе животните на баща й, че след установяването им да живеят в с. К. отново не полагала грижи за сина им, а съм карала да пасе кози вместо да ходи на училище, че го хранила само с хляб и сланина. Оспорва обстоятелството, че детето има самостоятелна стая в с. С., както и всичко необходимо за неговото отглеждане и възпитание. Оспорва обстоятелството, че детето ежедневно ходи на училище в гр.

С., че ищецът му помага при подготовката за следващия ден, че средствата, които получавала за издръжка на детето използвала за закупуване на животни.

Твърди, че след развода им с ищеца останала да живее заедно със сина си Д. при нейните родители. Не оспорва обстоятелството, че баща й карал детето да работи, както и да пасе животните, вследствие на което Д. започнал да изостава с учебния процес и повторил един клас. Държанието на баща й към нея и детето било изключително грубо и тиранично, като това я принудило да потърся изход за тях двамата.

Вследствие на това се установили да живеят в с. К., като ответницата заживяла на семейни начала с друг мъж. Веднага след преместването им в с. К. се опитала да промени отношението на Д. към учебния процес. Същият понякога не искал да ходи на училище и това я принудило всеки ден да го изпраща до автобуса, а понякога и до училището. Това пораждало конфликти между двамата, но ответницата не искала синът й да остане без образование и постоянно го съветвала и настоявала да продължи да учи. На 06.04.2014г. отново го изпратила на училище. Вечерта когато се прибрала вкъщи, разбрала от свекърва си, че Д. все още го няма. Започнала да звъня по телефона и след проведен разговор с нейния баща разбрала, че детето е отишло при ищеца. Решила да изчака известно време, за да види дали няма да се върне сам. Впоследствие започнала да търси съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ и РПУ К. за да върнат детето вкъщи, но той отказвал да се прибере. В дома на ищеца не се упражнявал никакъв контрол по отношение на Д.. От април месец постоянно я викали в училище за да кажат, че детето има много отсъствия и слаби бележки и учителките са притеснени, че ще повтаря. Опитала се да говори с ищеца, но той отказвал контакти и си изключвал телефона. За периода от месец април до подаването на исковата молба виждала детето около 10 пъти, като в началото той отказвал всякакви контакти с майка си. Търсила съдействието на други деца за да се свърже с него, ходила до училище и молила учителката да го освободи за един час, за да могат да разговарят. При един от разговорите с Д. разбрала, че в дома на ищеца му е внушавано, че ако се върне в дома на майка си щели да го карат да пасе козите, въпреки че многократно му казвала, че за нея най-важно е образованието му. През периода от април до декември Д. идвал в дома им в с. К. три пъти. Единия път бил болен, като казал, че не пие никакви лекарства.

Веднага му купила такива. При едно от посещенията му купили дрехи и храна на стойност около 500 лева. На 02.09.2014г. изчезнал конят от дома им. От полицията разбрали, че е открит в дома на ищеца, както и разбрали кой е извършителят. Въпреки настояванията на полицията, мъжът с когото живеела отказал да подаде жалба срещу сина й. Детето заявявало, че откакто е при баща си ходи да работи, за да изкарва пари, както и че баща му го подстрекава към кражби. От момента на влизане в сила на решението, с което били предоставени за упражняване родителските права, ищецът имал две влезли в сила присъди за неизпълнение на задължението за изплащане на издръжка. Ответницата била безработна и не разполагала с постоянни доходи, но била в състояние да продължи отглеждането на Д.. От известно време детето било объркано и постоянно променяло желанията си при кого от двамата си родители иска да живее.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са родители на непълнолетния Д. и бивши съпрузи като бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 175/2008г. на КРС и упражняването на родителските права върху малолетното дете Д. е предоставено на майката. С влязла в законна сила присъда по НОХД 493/2014г. по описа на РС К. бащата е осъден за престъпление по чл. 183, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл. 28, ал.1 от НК за неплащане на издръжка, присъдена за детето Д. при условията на повторност

(за друго такова деяние ищецът е бил осъден и с влязла в сила присъда по НОХД 322/2012 г. по описа на КРС, видно от присъдата и свидетелството за съдимост, приложени по посоченото наказателно производство – доказателство в настоящия процес). През 2014г. ищецът е претърпял корена операция поради срастване на тънките черва, видно от приложената епикриза.

Ответницата е сигнализирала в ДСП К. за неспазване на бракоразводното решение в частта, относно упражняване на родителските права, като отговорът е представен по делото – ДСП К. е взела становище, че не съществува риск за детето. Приложено е и постановление на прокурора за отказ да образува наказателно производство срещу ищеца с оглед данни за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК. В изготвения социален доклад е установено, че за детето Д. се полагат адекватни грижи от неговия баща, задоволяват се потребностите му от храна, подходящо облекло, социални контакти, медицинско обслужване. Към момента на изготвяне на доклада не се нарушават правата на детето и не съществуват рискови фактори за неговото развитие. От представената справка от СОУ „И. В.“ се установява, че Д. е със слаб –среден успех по различните предмети и има множество извинени отсъствия.

През двата периода, разграничени в справката, с оглед местоживеенето при двамата му родители не се забелязват съществени различия през единия период средният успех е бил 2.63, през другия 3.00. За първия срок на учебната 2014/2015г. успехът е би 2.75. Извинените отсъствия са както следва 141, 58, 116.

Изслушано в съдебно заседание детето заявява категоричното си желание да живее с баща си, описва и факти, сходни с изложеното в исковата молба.

Изслушан по реда на чл. 59 ал. 9 вр. ал. 2 от