Решение № 355 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Ася Петрова като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200332 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите Г. А., В. П., Ц. Т. и Г. Л. срещу въззивна присъда № 460000 от 10.04.2024г. на АСпНС (закрит), постановена по внохд № 443/2018г. по описа на същия съд.

В жалбата от защитника на подсъдимия Г. А. се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се претендира с доводи за постановяване на присъдата от незаконен състав, тъй като при наличието на основания за отвод съдебния състав не се отвел от разглеждане на делото и бил предубеден. По делото били приобщени доказателствени материали, а именно ВДС от друго наказателно дело, а именно внохд 400/21г. по описа на АСпНС, като по това наказателно дело имало постановен съдебен акт по същество. В това наказателно производство като член на състава участвал съдията В. И. участващ в състава и по настоящото производство. В цитираното дело членовете на състава са обсъдили доказателствата и доказателствените средства и са приели кои от тях са установени и с какви способи и средства, респективно какво е тяхното правно значение, с други думи формирали са своето вътрешно убеждение относно това какви точно обстоятелства се установяват посредством приобщените по настоящото дело ВДС, намиращи се в т. 9 от внохд 400/2021г.

Това е довело до нарушение на чл. 14, ал. 2 от НПК, а и по делото нямало 1 никакви данни как, по какъв начин съставът, постановил сега обжалваната присъда, е узнал, че в другото наказателно дело се съдържат материали, относими към предмета на доказване и в настоящия процес. Също така при липсата на секретни материали по делото, тъй като всички налични такива били декласифицирани, съставът на АСпНС държал тези материали в секретно деловодство и на защитата не се разрешавало да прави снимки или да получи преписи от тях, като по този начин било съществено нарушено правото на защита на подсъдимия А.. Претендира се и нарушение на чл. 105, ал. 2 и чл.

106 от НПК, тъй като използваните по делото СРС са били разрешени от СГС, а не от СпНС(закрит). Твърди се и че присъдата страда от липса на мотиви, тъй като съдът не посочил кои са установените по делото факти и въз основа на кои доказателствени източници са били приети, а наличието на противоречия в доказателствените източници не било обсъдено в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е изведено в резултат от приетата от въззивния съд фактология, съгласно която описаното не сочи на извършването на каквото и да било престъпление. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В жалбата от адв. В., подадена от името на подсъдимия В. П., безмотивно се сочат всички касационни основания и се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, респективно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и като трета алтернатива се иска намаляване на размера на наложеното наказание.

В жалбата от адв. П., защитник на подсъдимия В. П., се претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, без да са изложени каквито и да било съображения в тяхна подкрепа. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, респективно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата от защитниците на подсъдимия Ц. Т. се изтъква наличието на всички касационни основания, без посочване на каквито и да е основания за това. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, включително и за престъпленията по чл. 155 и чл. 159г от НК(за които е оправдан от първата и въззивната инстанция и в тази част липсва и подаден протест), алтернативно отмяна на присъдата(неправилно обозначена като решение в жалбата) и връщане на делото за ново разглеждане, респективно за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание и прилагане на чл. 66 от НК по отношение на него(при положение, че с присъдата на въззивната инстанция е бил приложен именно чл. 66 от НК).

В жалбата на адв. К., като защитник на подсъдимата Г. Л., се сочи наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Не се сочат доводи в подкрепа на исканията, като се претендира отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от САС.

В допълнение към жалбата от защитника на подсъдимия Г. А. адв. М. се сочи, че към момента на разпита на свидетелите А. А., Д. А. и Р. М. пред съдия 2 в хода на досъдебното производство, подсъдимите са били задържани по ЗМВР и са се намирали в състояние на фактическо наказателно обвинение, поради което, като не са имали възможност да участват в разпита на тези свидетели, е бил нарушен принципа на състазателност. Освен това разпита на посочените свидетели от досъдебното производство бил негоден източник на доказателства, тъй като към момента на неговото провеждане свидетелите са били практически арестувани в ГДБОП и в късните часове на денонощието, при условията на фактически арест, са били подложени на разпит. Прави се искане показанията на тези свидетели от досъдебното производство да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

Във второ допълнение адв. М. твърди, че неправилно съдът е ползвал показанията на свидетелите Д. Д., М. Д., Р. К. и Р. С., тъй като за тях важала забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК, понеже са извършвали действия по разследването. Настоява се, че осъдителната присъда е постановена в нарушение на чл. 281, ал. 4 от НПК, тъй като се основавала само на показанията на свидетелите Р. М., А.А., Д. А., С. И.., А. Д., М. С., Н. В., Г. Б.,Д.

М., Д. С.,Б. В., Р. Х., П. С., С. И.., Д. И. и И. Б., прочетени по този ред, при положение, че в съдебната фаза на процеса техните показания са били съвсем различни. Отделно от това присъдата по отношение на Г. А. се основавала само на ВДС по отношение на подс. Т., които не били годни доказателства, като въззивният съд не се бил мотивирал защо приема от тези данни от СРС, че в разговор № 104 името /име/ се отнася именно до подсъдимия Г. А.. Като липса на мотиви се изтъква обстоятелството, че свидетелите А.А. и Р. М., дори и в показанията си от досъдебното производство, не са уличили подс. А. в извършването на престъпление, а показанията им са били интерпретирани превратно от въззивната инстанция в тази им част. Въззивният съд нарушил чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като по делото се намирали взаимоизключващи се показания на разпитаните по делото свидетели, без въззивният съд да се е аргументирал защо кредитира само някои от тях, а не дава вяра на други. По този начин за страните било невъзможно да се проследи вътрешното убеждение на решаващия съд за достигането на извод за виновност на А. по повдигнатото му обвинение.

В допълнение към жалбата от защитника на подсъдимия В. П. адв. П. се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като съдът извършил неправилна оценка на годните доказателствени източници, при което са направени грешни изводи относно авторството на инкриминираното по отношение на подс. П. деяние. Съдът превратно тълкувал показанията на свидетелката Г. Б., като ги кредитирал само в една тяхна част, а игнорирал нейните показания в цялост. По отношение на показанията на свидетелите А., А. и М. съдът не уточнил за кой период се отнасят техните показания, тъй като по делото било установено, че те са работели в бара и извън инкриминирания период и не ставало ясно показанията им за кой период от време се отнасят.

Съдът се бил позовал на показанията на свидетелите С. и Д., но не отчел обстоятелството, че техните показания са вътрешно противоречиви и са в противоречие с останалия доказателствен материал, поради което и не е следвало да бъдат кредитирани. Недопустимо съдът бил ползвал ВДС от 3 разговори по друго наказателно производство. Превратно съдът изтълкувал показанията на св. Р. Д., като в пълен разрез с тяхното действително съдържание се е позовал на несъществуващи факти. Неправилно съдът ползвал заявеното от подс. Т. в протокол за претърсване и изземване, че парите не са негови, а на бара и представляват пари от извършени курсове-сексуални услуги, тъй като тези негови изявления не са събрани по предвидения в закона ред и не са годен доказателствен източник.

В допълнение към жалбата от защитника на подсъдимата Л. адв. К. се твърди, че въззивният съд избирателно кредитирал част от доказателствените източници, като игнорирал показания на свидетели, подробно изброени в допълнението към жалбата, които показания опровергавали обвинителната теза по отношение на подсъдимата и същите не били обсъдени и съпоставени с останалия доказателствен материал. Тук също се акцентира на превратното възприемане на фактическите данни от показанията на св. Д., които САС приел в пълен разрез с тяхното действително съдържание, а ги ползвал при постановяване на съдебния си акт. По делото не било установено по никакъв начин участието на подсъдимата в престъпната група и липсвали доказателства, които да установяват, че тя е предоставяла помещение за сексуални услуги срещу заплащане. Заявява се липса на мотиви и допуснато нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като съдът не обсъдил противоречията в показанията на различните групи свидетели, а също така и не обсъдил противоречията в показанията от досъдебната фаза на процеса на свидетелите, на които дал вяра, с техните показания от съдебната фаза, в които те заявили диаметрално противоположни обстоятелства. С кредитирането на показанията на свидетелите С., Д., Д. и К. съдът нарушил чл. 118, ал. 2 от НПК, тъй като тези лица са извършвали действия по разследването, а св. С. водила и разузнавателна беседа със свидетел по делото. Твърди се също, че присъдата е била постановена от предубеден съдебен състав, който е следвало, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК да се отведе от разглеждане на делото, но не го е сторил, независимо от направеното мотивирано искане в тази насока от защитата на подсъдимите. В подкрепа на заявеното се изтъква, че по настоящото дело са били приобщени ВДС от внохд № 400/2021г. на АСпНС, по което дело има постановен съдебен акт, с други думи членовете на съдебния състав са обсъдили наличните по другото дело доказателства и доказателствени средства и въз основа на това са приели кои са установените обстоятелства по делото и въз основа на кои доказателствени материали са били установени. Член на съдебния състав по внохд 400/2021г. на АСпНс е бил съдия В. И. участващ като член от състава на съда, постановил сега обжалваната въззивна присъда, което води на извод, че този съдия вече има формирано вътрешно убеждение за това какви обстоятелства се установяват въз основа на приобщените към настоящото дело ВДС, т. 9 от внохд 400/2021г. на АСпНС, иначе казано за него те вече имат предварително определена сила и по настоящото дело, в пълно нарушение на чл. 14, ал. 2 от НПК. Заявява се и нарушение на материалния закон като последица от така допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В допълнение към жалбата от защитника на подсъдимия Т. адв. А. се 4 твърди нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. И в това допълнение се акцентира на нарушение на чл. 14, ал. 2 от НПК, свързано с приобщаването на ВДС от друго наказателно дело на АСпНС, по което друго дело е участвал съдия В. И. член и на настоящия съдебен състав, постановил обжалваната сега въззивна присъда, като се развиват съображения, сходни с изложените в допълнението на адв. К..