Решение № 41 от 12.04.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Самоков, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200105 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Г. С. М. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № ..г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – Директорът на РДГ – София. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваемата страна заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрк. И. Х. (с пълномощно на л. 25 от делото), който заявява, че оспорва жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност като отправя искане наказателното постановление да бъде потвърдено.

Производството пред настоящата инстанция се е развило и е протекло при надлежно осигурено право на участие на въззиваемата страна. В писмо изх. № ..г., вх.

1

№ .. г. по входящия регистър на РС – Самоков, инж. Н. Н., заместник-директор на РДГ – София, изпълняващ длъжността Директор на РДГ – София, изрично и недвусмислено заявява, че не възразява срещу нередовното оформяне на изпратените за връчване съобщения и призовки за проведените по делото открити съдебни заседания, фактически адресирани и връчени на учреждението РДГ – София, както и че същият се счита за редовно призован за проведените открити съдебни заседания по делото.

Наред с това, в същото писмо изпълняващият длъжността Директор на РДГ – София посочва, че потвърждава и иска да се считат като извършени от името на Директора на РДГ - София , издал процесното наказателно постановление в качеството му на административнонаказващ орган, чийто функции инж. Николов изпълнява, всички действия в съдебното производство на процесуален представител – юрисконсулт в РДГ – София, в случай че такива са извършени в открито съдебно заседание или чрез представяне на документи.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на ..г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. И. Й. К., на длъжност „старши специалист – горски инспектор“ в РДГ – София за това, че на .. г. е установено, че жалбоподателят Г. С. М., като лице по чл.

108, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ), получило позволително за сеч № ..от .г., обезсилено със заповед № .. г. на директора на РДГ – София, не е изпълнил задължението си по чл.

12б, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (по-нататък в настоящото изложение - Наредба № 1/2012 г. за КОГТ), а именно – не е уведомил писмено РДГ – София преди започване на сечта, че маркирането не съответства на вида сеч, посочен в позволителното за сеч. Посочено е в АУАН, че жалбоподателят е извършил деянието в периода от 04.01.2021 г. до 08.02.2021 г.

В обжалваното НП административно-наказващият орган като цяло е възприел фактическите констатации на актосъставителя и допълнително е посочил, че вмененото на жалбоподателя неизпълнение на задължението му по чл. 12б, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ се обосновава с обстоятелствата, че по време на проверката е установено, че в насаждението се води изборна сеч, състояща се в отсичането на едроразмерни дървета, като в южната част на подотдела (отдел .., подотдел „..“ в землището на с. П., Община Самоков – общинска горска територия) 2 интензивността на сечта е по-голяма от тази, посочена в издаденото позволително за сеч № .. г. и че извършеното маркиране на терен на дърветата не съответства на вида сеч, посочен в това позволително. Административно-наказващият орган е квалифицирал вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 12б, ал. 2 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. второ, т. 1 от ЗГ и за това административно нарушение е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер 300,00 лв.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да не е изпълнил свое задължение, установено в чл. 12б, ал. 2 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, чието неизпълнение е съставомерно като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за което е ангажирана личната му административно-наказателна отговорност.

Видно е от съдържанието на позволително за сеч № .. г., а и е безспорно по делото, че жалбоподателят Г. С. М. е лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в Изпълнителна агенция по горите и притежаващо удостоверение за регистрация. С оглед разпоредбите на чл. 235, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗГ се налага извод, че той е физическото лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, независимо че с него е разрешено добивът на дървесина да бъде извършен от името и за сметка на „К. л.“ ЕООД.

Съгласно чл. 12б, ал. 2 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ „В случаите, когато извършеното маркиране не съответства на посочения в позволителното вид сеч, лицата п о чл. 108, ал. 2 ЗГ са длъжни преди започване на сечта да уведомят писмено съответната РДГ, като в случай че маркирането е в държавни или общински горски територии – и съответното ДГС/ДЛС или община.“.

Позволително за сеч № .. г. е издадено за групово-постепенна сеч в отдел .., подотдел „..“ в землището на с. П., Община Самоков, представляващ общинска горска територия.

От събраните гласни и писмени доказателства не се установява маркирането на подлежащите на отсичане дървета в отдел .., подотдел „..“ в землището на с. П., Община Самоков, представляващ общинска горска територия, да не е съответствало на групово-постепенна сеч и това да е породило задължение за жалбоподателя като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да уведоми писмено РДГ – София преди започването на сечта за такова несъответствие.

Съдът в настоящия си състав не отрича принципната възможност неизпълнението на това задължение да се установи производно – в случай, че в хода проверка по време на започнала и незавършила сеч се установи чрез изследване на пъновете на отсечените дървета, че са отсичани само маркирани дървета и от това обстоятелство се 3 достигне до извода, че самото маркиране изначално не е съответствало на вида сеч, посочен в позволителното за сеч и че за това несъответствие лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, упражняващо лесовъдска практика, е било длъжно преди започване на сечта да уведоми съответната РДГ. В тази връзка следва да се посочи, че както от констативния протокол серия ИАГ № .. г., отразяващ резултатите от проверката на терен, по повод която е съставен АУАН, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели И.

К. (актосъставител) и М. С., които са участвали в извършването на тази проверка, се установява, че по време на проверката на 20.10.2021 г. в сечището, за което е издадено позволителното за сеч, е била започнала и не е била завършила сеч като са били отсечени само дървета, които са били маркирани с контролна горска марка, каквато е била посочена в карнет-описа на сортиментната ведомост за маркиране на насажденията. Казано иначе, по тази причина по пъновете на отсечените маркирани дървета е било възможно да се съди за това за каква сеч са били маркирани дърветата в сечището преди започване на сечта.

В конкретния случай обаче нито от съдържанието на този констативен протокол, нито от показанията на свидетелите К. и С. може да се установят такива конкретни характеристики на извършеното маркиране на дървета в подотдела, които еднозначно да го определят като маркиране за изборна сеч съгласно чл. 29-31 от Наредба № 8/5.8.2011 г. за сечите в горите (обн. ДВ, бр. 64/2011 г.) или като маркиране в несъответствие с групово-постепенна сеч, за която е издадено позволителното за сеч.

От една страна, показанията на св. К. за обстоятелството, че в отдел .., подотдел „..“ в землището на с. П. е извеждана изборна сеч, са изцяло декларативни – в тях не се съдържат факти, характеризиращи сечта като изборна по смисъла на горепосочените разпоредби от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. Впрочем, такива факти напълно липсват и в съставения от св. К. АУАН.

В констативния протокол, съставен от св. С. е посочено, че се води изборна сеч, състояща се в отсичането на най-едроразмерните дървета „по съвместно“ (или както би било по-правилно – повсеместно) върху цялата площ на насаждението, като в югозападната част на подотдела интензивността е с „голям процент“. Обстоятелството пък, че пъновете на отсечените дървета били маркирани с контролна горска марка и с боя с оранжев цвят, според съдържанието на протокола, „подсказвало“ че не са спазени изискванията на чл. 26 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. В показанията си пред съда св. С. сочи, че отсечените дървета били тези с най-голям обем, но и че групово-постепенната сеч, за която било издадено позволителното за сеч, не изключвала маркиране на едри дървета.

В чл. 26, ал. 3, т. 1-7 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите са установени правила за провеждане на групово-постепенна сеч. Следователно маркирането за такава сеч следва да осигурява спазването на тези правила. Нито едно от тези правила 4 не ограничава сечта на най-едроразмерните дървета в площта на сечището, каквато сеч е установена по делото, нито определя конкретен предел на интензивност на сечта в цялото сечище или в части от него. Ето защо обстоятелството, че са отсечени найедроразмерните маркирани дървета по цялата площ на насаждението и че в югозападната част на подотдела интензивността била с голям, но неустановен по делото процент, не може да обоснове еднозначен извод, че фактически извършеното маркиране не е съответствало на маркиране за групово-постепенна сеч и че то е било характерно за изборна сеч.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите изборните сечи биват единично-изборна и групово-изборна, а съгласно чл. 30, ал. 2 и 3 и чл. 31, ал. 2 – 6 от същата наредба отсичането на най-едроразмерните дървета не е отличителна характеристика на нито един от двата вида изборна сеч, като интензивността на сечта и при двата вида изборна сеч следва да бъде до 20 % (до 25 % при високопланинските смърчови гори, но настоящият случай е извън предмета на това изключение). Наред с това, освен че е въведено за пръв път в НП, фактическото твърдение на административно-наказващия орган, че в южната част на подотдела интензивността на сечта е по-голяма от тази, посочена в издаденото позволително за сеч, е напълно необосновано – в позволителното за сеч изобщо не е определена интензивност на сечта.

За пълнота следва да се отбележи, че показанията на св. С. в частта им, в която същият сочи, че при проверката било установено, че в сечището не са маркирани за сеч дървета за отваряне на т. нар. „прозорци“, касаят обстоятелство, което, ако и да е относимо към правилата за провеждане на групово-постепенна сеч съгласно чл. 26, ал.

3, т. 1-7 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, изобщо не е отразено в съставения от този свидетел констативен протокол, нито по какъвто и да било начин е вменено на жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство – такова обстоятелство не е посочено нито в АУАН, нито и в НП и затова то не може да обоснове административно-наказателната му отговорност за вмененото му нарушение.