Решение № 906 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300501140 по описа за 2026 година

Постъпила е въззивна жалба от Р. А. И. с ЕГН **********, чрез особения представител адв. Й. П., против решение № 1556/02.04.2026 г. по гр. д. № 12694/2024 г. по описа на ПдРС, 5 гр.с., с което е признато за установено в производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. *** дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, суми, произтичащи от договор за доставка на битово комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.03.2021 г. до 16.09.2022 г., в размер на 217,31 евро за обект, с адрес гр. ***, както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2023 г. в размер на 32,12 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.02.2024 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1354 от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2576/2024 г. на Районен съд – Пловдив и е осъден да заплати на ищеца сумата от 38,35 евро разноски за заповедното производство и 396.26 евро разноски за исковото производство. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят изцяло исковете. Конкретно са изложени доводи по въпроса за наличие на правоотношение между ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД и Р. И., счита, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че Р. И. е собственик на имота, находящ се на ул. ***. Районен съд е приел че И. и 1 придобил собствеността по наследство, който извод е направен на базата на данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ и удостоверение за наследници с изх. № 1100-2/07.01.2026 г. От удостоверението се установява, че освен Р. И., наследници на А. Р. И. са още и Н. А. и Р. Р., при което всеки от наследниците е получил идеална част от правата и задълженията на своя наследодател, следователно всеки е придобил по 1/3 ид. ч. от наследството. Вместо това съдът е възприел, че длъжник е единствено Р. И.. Не се е установило, че имотът на ул. ***, е бил част от наследствената маса, тъй като не се е доказало, че А. И. е била собственик на този имот. В данъчната декларация не е предвиден способ, нито за придобиване, нито за доказване на правото на собственост. След като не е доказано, че Р. И. е бил съсобственик с 1/3 ид.ч. от имота за периода 2021 г. – 2022 г. не е доказан юридическият факт за правоотношение между него и ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД. Не се доказало по отношение на въпроса дали ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД е предоставил услуги за имота, находящ се в гр. ***, въззивникът счита, че неизяснено е останало дали през периода 2021-2022 г. за имота са предоставени ВиК услуги. Не се е доказало дали са налице предпоставките отчитането да става при условията на липсващо измервателно устройство. Невярна е констатацията, че отчитането е правено в присъствието на потребителя, няма подписи или изявления на Р. И. или трети лица в карнетите. По изложените съображения се иска отхвърляне на исковете и присъждане на възнаграждение за особен представител.

Претендира за разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Ю. К. чрез юрк.Г. Н.-Ш., с който се оспорва жалбата, иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Изложени са следните доводи. Изявлението по чл. 14 от ЗМДТ представлява изрично писмено изявление пред държавен орган, поради което е достатъчно доказателство да се приеме качеството на ответника като потребител на ВиК услуги. В производството по ЗМДТ не се цели установяване на вещни права, не се касае за делба на имот и поради това доводите в жалбата са ирелевантни. Установяването на качеството на потребител е налице единствено отговорност за заплащане на предоставени ВиК услуги за обект, който наследодателят на ответника е декларирал като свой собствен и е отбелязал, че е водоснабден, т.е. че ползва услугите на дружеството. По отношение на наследяването, счита, че задължение на наследниците на дадено лице е в 60-дневен срок да депозират заявление за актуализация на партидата пред ВиК оператор при смърт на наследодателя, когато не е сторено, не са предоставени данни за всички наследници, ВиК операторът променя партидата на името на наследника, за който има данни. Иска се отхвърляне на въззивната жалба, потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивното производство съгласно представения списък, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

По направените доводи и оплаквания съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл. 422, вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 2

ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПКпо ч.гр.д.№2576/2024 г. на ПРС, 20 гр.с., с която е разпоредено длъжникът Р. И. да заплати на ВИК ЕООД да заплати на дружеството по договор за доставка на битово комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.03.2021 г. до 16.09.2022 г., както следва: главница в размер на 217, 31 евро за обект, с адрес гр. ***, както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2023 г. в размер на 32,12 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.02.2024 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1354 от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2576/2024 г. на Районен съд – Пловдив и е осъден да заплати на ищеца сумата от 38,35 евро разноски за заповедното производство и 396.26 евро разноски за исковото производство. Заповедта е връчена при условията на чл.47ал.7 ГПК и РС е дал 1-месечен срок на ВИК да предяви иск за вземането си, поради което е образувано настоящето производство.

В ИМ се сочи, че ответникът фигурира като потребител на ВИК с №****, поради което счита, че същият има качеството на потребител като собственик/ползвател на имота с адм. Адрес:гр.***; тъй като за процесния период в имота нямало измервателно устройство, съгласно чл.25, ал.8, а задължение на потребителя е поставянето и подмяната на измервателните устройства е задължение на потребителите на ВИК услуги, било начислявано по 5куб.м. на човек месечно, или за двама души - по 10 куб.м. на месец.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.Й. П. – оспорва предявените искове по основание и размер, Ищецът не е доказал по какъв начин е отчитал точно по 10 куб.м. вода за двама обитатели.

От представените по делото доказателства се установява, че:

От приетите с ИМ карнети за водоснабдения имот на ул.*** е видно, че партидата е заведена на името на ответника, както и че за исковия период са му начислявани по 10 кубика месечно, няма подпис на карнетите от потребителя.

По делото са изискани и представени данъчните декларации по чл.14 от ЗМДТ за процесния имот, подадени в данъчната служба на Община *** от наследодателя на ответника –А. Р. И.. Данчъната декларация е била подадена от 10.06.1998 г. за имот на ул.***. В декларацията е записано, че имотъте водоснабден – има водопровод и канализация; се касае за 1-етажно жилище с ЗРП 60 кв.м., собственост А. Р. И. и А. А. И..

По делото е прието удостоверение за наследници на А. Р. И., от което е видно, че същата е починала като вдовица на ***.2007 г. и е оставила за наследници двама сина -Р. А.

И. и Н. А. И., и една дъщеря – Р. А. Р.. В уд.за наследници е посочено, че Р. А. И. и Н. А. И. имат постоянен адрес на ул.“***.

По делото е прието заключението на ВЛ С. К. по назначената от ПРС ССЕ, от която се установява, че за периода от 01.03.2021 – 16.09.2022 г. не са извършени плащания от 3 ответника, както и че размерът на задълженията за процесния период са в размер на 425,03 лв.- главница, 76,83 лв.- мораторна лихва за периода 30.4.2021 -31.12.2025 г. За процесния период месечно са начислявани задължения по 10 куб.м. вода.

Не се спори по делото, че за процесния период за процесния имот отчитането е извършвано чрез служебно начисляване на количества вода на база липса на измервателно устройство, приложена е разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, съгласно които при липса на измервателно устройство се начисляват по 5 кубика за нетоплофицирано жилище и 6 кубика на обитател за топлофицирано жилище.

По делото не са анжгажирани доказателства, от които да е видно, че имотът е бил посещаван от служител на ВИК и че по съответния ред е установено, че в него не е имало монтиран водомер; не са ангажирани доказателства от ищеца, че в имота живеят двама души, което да налага таксуване по Тарифа за 2 души, не е установено е по информация от съседи, че в къщата живеят 2 души. По делото има данни, че ответникът живее в Г..

При тези данни ПОС намира, че не се установи процесното жилище ответникът да е собственик на имота или да е ползувател на ВиК услуги в процесния имот. Декларацията на неговия наследодател е от 1998 г., далече преди процесния период, а от уд. за наследници се установява, че той има само 1/3 ид.ч. от наследството.

При тези данни ПОС намира, че не е доказано качеството ва въззиваемия на „потребител на питейна и отведена вода“ в процесния имот за исковия период, тъй като длъжникът Р. И. не е бил намерен на адреса в заповедното и исковото производство, както и че има данни, че живее в чужбина, не е доказано, че той е живял в имота през исковия период. Неверно е твърдението на ищеца, че отчитането на консумираната вода е е ставало в присъствието на потребителя, тъй като в карнетите липсва подпис на потребителя; при доказетелствена тежест на ищеца, същият не е ангажирал доказателства, нито има данни по делото, че е било установено от предходни проверки, че в имота няма монтирано измервателно устройство.

По изложените съображения се налага изводът, че оплакванията във въззивната жалба са основателни – исковете са недоказани по основание и размер.

Не до същите изводи е достигнал РС, поради което решението му като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предяените искове ще се отхъврлят като неоснователни. На служебния защитник на въззиваемият да се издаде

РКО от внесения депозит за адвокатско възнаграждение.Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ПОС ДТ в размер на 25,56 евро за въззивното производство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ решение № 1556/02.04.2026 г. по гр. д. № 12694/2024 г. по описа на ПдРС, 5 гр.с. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** против Р. А. И. с ЕГН ********** иск с пр.осн.чл.422, с което да се признае за установено в производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. *** дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, суми, произтичащи от договор за доставка на битово комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.03.2021 г. до 16.09.2022 г., в размер на 217, 31 евро за обект, с адрес гр. ***, както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2023 г. в размер на 32,12 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.02.2024 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1354 от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2576/2024 г. на Районен съд – Пловдив и е осъден да заплати на ищеца сумата от 38,35 евро разноски за заповедното производство и 396.26 евро разноски за исковото производство.