Решение № 191 от 10.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330201100 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ДИКТУМ ООД против Наказателно постановление № 542872-F564944/19.10.2020, издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Пловдив, с което на ДИКТУМ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 274,55 лева на основание чл.

180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че НП е издадено в нарушение на принципа non bis in idem. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Действително жалбата, неправилно е наименувана „възражение“, но доколкото е адресирана до районен съд Пловдив и от нея личи ясната воля на наказания субект да се атакува законосъобразността на издаденото НП, тя следва да се разгледа по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически параметри:

При извършена проверка, документирана с Протокол № 1600026888/06.08.2020г. е установено, че за периода 01.11.2018г. 31.10.2019г. „ДИКТУМ“ ООД с ЕИК 202068518 е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 52 914,32 лв. Този оборот е формиран от посредническа дейност при наемане на имоти краткосрочно и дългосрочно, отдаване на еърсофт екипировка под наем /организиране на игри/, еърсофт стрелбище, продажба на еърсофт оборудване и търговия със спортни стоки за военизирани игри.

Приходът от извършените продажби е установен на база представените при проверката документи от фискално устройство на дружеството, справка за издадените фактури, представени банкови извлечения, договори и справки от лицензирани пощенски оператори. На основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС за извършените доставки с получатели - данъчно незадължени ФЛ, не е задължително издаването на фактура.

Заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено в ТД на НАП, гр. Пловдив до 07.11.2019г., включително. Същото е подадено на 05.06.2020г., по електронен път, с вх. № 303912001976356/05.06.2020г. За извършеното нарушение на чл. 96 от ЗДДС на лицето е съставен АУАН.

Датата на регистрация на лицето по ЗДДС е 18.06.2020г. - датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС с изх. № 160422002085913/18.06.2020г.

За периода, от датата, следваща датата за издаване на акт за регистрация, ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация /22.11.2019г./, до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано /17.06.2020г./ лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.

Съгласно чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.96, ал.1, изречение първо от ЗДДС, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок , се 2 приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от орган по приходите.

За данъчен период 01.03.2020г. до 31.03.2020г. лицето е извършило следните облагаеми доставки, за които не е начислило ДДС:

- получени доходи от търговия със спортни стоки за военизирани игри, в размер на 7 647,29лв. Размер на неначисления ДДС - 1 274,55 лв.

Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 1 274,55 лв. за извършените от него облагаеми доставки по фактури за периода 01.03.2020г. - 31.03.2020г. по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка за доставката на отделен ред; посочи издадения документ в дневник за продажби за месец 03.2020г., а по отношение на касовите продажби е следвало на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 03.2020г., като включи размера на данъка по извършените доставки в справката-декларация за данъчен период м.03.2020г., като справката-декларация и дневникът за продажби е следвало да подаде ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, в който данъкът е станал изискуем, а именно до 14.04.2020г. вкл.

Нарушението е извършено на 15.04.2020г. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като 3 властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към 4

АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието.).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

5

Точно такъв е и процесния случай

За разкриване на кръга от съставомерни факти, които задължително следва да намерят отражение в АУАН и НП при наложено наказание на основание чл. 180, ла.2 ЗДДС, вр. чл. 86 ЗДДС следва да бъдат отчетени материалните предпоставки за възникване на задължението на начисляване на ЗДДС, като в чл. 2 от ЗДДС са изброени основанията за това:

-възмездна облагаема доставка на стока или услуга;

-вътреобщностно придобиване;

-внос на стоки.

Легална дефиниция на понятието „облагаема доставка“ е дадена в чл.

12 ЗДДС, а именно всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

От дадената легална дефиниция е видно, че законът разглежда два самостоятелни вида облагаеми доставки: доставка на стока и доставка на услуга.

В чл. 6 ЗДДС е дефинирано понятието „Доставка на стока“, разбирано като прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

В чл. 9 от ЗДДС пък са уредени случаите, когато е налице „доставка на услуга“ по смисъла на данъчното законодателство.

При систематичното тълкуване на посочените норми се достига до извод, че в редица случаи, когато предмет на доставката е движима или недвижима вещ, всъщност се касае за доставка на услуга по смисъла на закона, а не за доставка на стока- например при наем на движима вещ (по аргумент от чл. 21, ал.5, б. „ж“ ЗДДС), договор за обикновен оперативен лизинг, без клауза за прехвърляне на собствеността (чл.6, ал.2 т.3 ЗДДС), транспорт на стоки (чл. 22 ЗДДС )и други.

В чл. 10, 10а, 10б ЗДДС изрично са уредени изключенията, при които макар да е налице разместване на блага, законодателят приема, че доставка за нуждите на ЗДДС изобщо не е извършена.

6

В чл. 17-24 ЗДДС са уредени правилата за мястото на изпълнение на различните видове доставка, които са от съществено значение за преценката за съставомерност на деянието, доколкото както вече се посочи, съгласно чл.

12, ал.1 ЗДДС облагаеми са само доставките, които са с място на изпълнение в страната. По-конкретно мястото на изпълнение зависи от следните критерии: