Решение № 4644 от 27.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4644 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330115795 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл.

245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Р. Г. Д. - К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*********“ № ***, чрез адв. Б. е предявила срещу ответника “Вип хепи хоум” ЕООД, ЕИК 206645383, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Острец“ № 1, ет. 3, ап. 7 обективно съединени искове за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 467 лева (четиристотин шестдесет и седем лева), представляваща неплатено основно трудово възнаграждение за м. юни 2024г., сумата от 2, 80 лева (два лева и осемдесет стотинки) – неплатено ДТВ за ТСПО за м. юни 2024г., сумата от 610, 74 лева (шестстотин и десет лева и седемдесет и четири стотинки) – неплатено обезщетение за неползван платен год. отпуск, 26 дни за периода на ТПО, дължими при прекр. на ТПО, както и сумата от 29, 87 лева (двадесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки) – мораторна лихва върху главниците за периода 01.08.24г. – 11.09.24г., от които 12, 91 лева върху неплатеното тр. възнаграждение, 16, 88 лева върху неплатеното обезщетение за неползван ПГО и 0, 08 лева върху доп. ТВ за ТСПО. Претендира законна лихва и разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в периода 14.03.2023г. – 01.07.2024 г. на длъжност „*************“, като ТПО било прекр. със заповед от 28.06.24г. по взаимно съгласие на страните. При прекр. на ТПО останали неизплатени следните суми: сумата от 467 лева (четиристотин шестдесет и седем лева), представляваща неплатено основно трудово възнаграждение за м. юни 2024г., сумата от 2, 80 лева (два лева и осемдесет стотинки) – неплатено ДТВ за ТСПО за м. юни 2024г., сумата от 610, 74 лева (шестстотин и десет лева и седемдесет и четири стотинки) – неплатено обезщетение за неползван платен год. отпуск, 26 дни за периода на 1

ТПО, дължими при прекр. на ТПО, както и сумата от 29, 87 лева – мораторна лихва върху главниците за периода 01.08.24г. – 11.09.24г., от които 12, 91 лева върху неплатеното тр. възнаграждение, 16, 88 лева върху неплатеното обезщетение за неползван ПГО и 0, 08 лева върху доп. Тв за ТСПО. Падежът на вземанията бил на 01.08.24г., от която дата до завеждане на иска се дължала лихва в общ р-р 29, 87 лева. Ето защо моли да се осъди ответника да й заплати процесните суми, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира и присъждане на разноски по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди се всички така посочени суми за главница да са били начислени, но изплатени на ищеца, което се удостоверявало от саморъчно положения от ищцата подпис върху фиша, в който са начислени, като дори й била издадена служебна бележка за изплатеното обезщетение за неползвания ПГО. Сочи се, че плащането на сумите е ставало с фиш срещу подпис, самата ищца е представила доказателства да е положила подписа си във фиша за получил сумата, поради което исковете са неоснователни на база представените от нея самата доказателства. Всички претендирани от ищцата суми й били платени срещу подпис още в деня на прекр. на ТПО и й били издадени всички поискани документи. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв. Б. поддържа исковете и моли да се уважат, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез управителя лично и адв. П. Б., оспорва исковете и също претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните не се спори и от събраните по делото доказателства – трудов договор от 14.03.23г., заповед от 28.06.24г. за прекр. на ТПО, фиш за м. юни 24г., удостоверение, издадено от ответника, което да послужи пред ******** от 04.07.24г., както и справка за ТПО, се установява, че в периода 14.03.2023г. – 28.06.2024г. между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „************“, на непълно работно време – 4 часа, с ОМВ – 400 лева, като със заповедта за прекр. на ТПО, което е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, е разпоредено да й се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 26 дни в р-р на 610, 74 лева. Във фиша за м. юни е посочена основна заплата – 467 лева, за 20 отработени дни, ДТВ за ТСПО – 0, 6 % - 2, 80 лева, и неизползван отпуск – 26 дни – 610, 74 лева, всичко 1080, 54 лева, за изплащане след приспадане на нормативно установените удръжки – 914, 22 лева. Срещу сумата за получаване във фиша има подпис на получател, като работодателят твърди същият да удостоверява получаването на сумите, посочени в него.

Фишът е оспорен от ищцата, работодателят го е представил в оригинал – л. *** от делото, като ищцата е заявила, че подписът за получил сумата не е изпълнен от нея. В тази връзка й е снет образец – сравнителен материал, от подписа, в о.с.з. – л. *** от делото, открито е производство по оспорване на документа, като по искане на ищцата по делото са изслушани две – първоначална и повторна, съдебно-графологични експертизи със задача да отговорят на въпроса положения във фиша –извлечение от ведомост за м. юни 2024г. подпис за получател на сумата от 914, 22 лева дали изхожда от ищцата Р. К. Като образец – сравнителен материал, са представени и документи от ЛТД на ищцата, за които същата не оспорва, че изхождат от нея – 6 документа от ЛТД 2 на ищцата в оригинал, л. *** от делото.

И двете заключения – първото на в. л. М. С., второто на в. л. Е. Ч., са категорични, че подписът в оспорения от ищцата К. фиш за заплати/извлечение от ведомост за м. юни 2024г., приложен в оригинал на л. *** от делото, категорично е изпълнен от ищцата Р. К. Заключенията са обосновани, детайлни, изготвени от вещи лица с необходимите специални знания в съответната област, поради което се кредитират от съда.

При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. За да се уважи искът по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва ищецът да установи, че при прекратяване на ТПО му е останал неползван платен год. отпуск, колко дни и за коя година, както и размерът на търсеното обезщетение.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същите, респ. че не се дължат на друго основание.

В случая страните изобщо не спорят, и от представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, и че му се е дължало посоченото във фиша за м. юни тр. възнаграждение от 467 лева – основно такова, и 2, 80 лева – ДТВ за ТСПО, като това са брутните суми за получаване.

Установи се и, че при прекр. на ТПО на ищцата са останали 26 дни неползван ПГО, за които се дължи брутна сума за обезщетение по чл. 224 КТ – 610, 74 лева. Нетната сума за получаване, сбор от ОМВ, ДТВ за ТСПО и обезщетение по чл. 224 от КТ, след приспадане на нормативно установените удръжки, възлиза на 914, 22 лева.

Спорно между страните е обстоятелството дали тази сума е изплатена на ищцата при прекратяване на ТПО. Относно нейното заплащане, съдът намира следното:

Заплащането на трудово възнаграждение се доказва по три начина – с подпис върху ведомостта или фиша за заплата за съответния месец, с платежно нареждане за плащането му по банков път, или с разписка, в която се посочва каква сума се плаща, че тази сума е трудово възнаграждение, за кой месец и за коя година, платил сумата и получил сумата, и подпис, изрично удостоверяващ получаване на така начислената сума. В конкретния случай по делото е представен – от ищцата в заверен препис, и от ответника в оригинал, подписан фиш за заплата, в който срещу сумата за получаване има положен от ищцата подпис. От заключенията на двете експертизи категорично се установи, че този подпис е изпълнен от ищцата Р. К.

С оглед на горното, съдът намира исковете да са неоснователни, тъй като всички претендирани от ищцата и дължими й суми са й заплатени срещу подпис във фиша за м. юни 2024г.

С полагането си на подписа върху фиша същата е удостоверила получаването на сумата от 914, 22 лева – нетна сума, сбор от дължимите за месеца ТВ, ДТВ за ТСПО, и обезщетение за 26 дни неползван ПГО. На ищеца се дължат нетни суми, а не брутни такива, с оглед на което всички дължими суми са й платени.

С оглед на горното, исковете за главници ще се отхвърлят, като неоснователни са и исковете за мораторна лихва, които като законна последица също следва да бъдат отхвърлени.

3

С оглед изхода на спора ответната страна има право на присъждане на разноските.

Ответникът претендира разноски в общ размер на 2011 лева, за които представя списък, както следва – 850 лева възнаграждение за проучване на делото и изготвяне на писмен отговор, 411 лева възнаграждение за процесуално представителство по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адв. работа, и 750 лева – доп. възнаграждение за защита по дело с повече от две заседания.

Същевременно доказва платени такива - 850 лева по договор за правна защита и съдействие от 17.12.2024г. – л. 33 от делото, 411 лева – по договор на л. *** от делото, представен в с.з. на 24.04.25г., на който с коректор е поправяна датата и е нанесена дата – 24.04.25г., и 750 лева – анекс от 09.10.25г., представен в последното с.з. по делото.

Ищецът, от своя страна, възразява за прекомерност на същите, като счита, че сума, двукратно надхвърляща по размер исковата претенция, е очевидно прекомерна, а за претендираните допълнителни разноски за отлагане на делото моли съдът да вземе предвид, че не всяко отлагане е било по вина на ищеца.

В тази връзка, съдът намира следното:

В случаите, когато едно лице е представлявано от пълномощник по делото, и е направило разноски, в случаите, то на същото при възлагане разноските в тежест на другата страна, другата страна заплаща само разноските за процесуално представителство, които включват в себе си договорения хонорар за делото и при възражение за прекомерност се изчисляват по реда на чл. 7 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. В конкретния случай ищецът възразява за прекомерност, поради което възражението следва да се разгледа. Минималният хонорар по делото, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР за оценяеми искове с обща цена от 1110, 41 лева, възлиза на сумата от 411, 04 лева. Към тази сума не следва да се добавя хонорар за изготвяне на отговор, тъй като при представителство по делото, същият се включва в цената по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адв. работа. В случай, че такъв е уговорен и платен, той остава за сметка на клиента, но не може да се възлага в тежест на другата страна. Към тази сума подлежи на добавяне доп. хонорар съгл. чл. 7, ал. 9 от наредбата - при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Този хонорар обаче се понася от другата страна в случай, че същата по един или друг начин е станала причина за това отлагане. В тази връзка, съдът намира следното: Първото с.з. по делото, насрочено за 10.03.25г., не е проведено по вина на самия ответник, чийто пълномощник е депозирал болничен лист. Първото с.з. реално е проведено на 24.04.25г., второто – на 13.06.25г., когато делото е отложено за повторна СГрЕ по искане на ищеца, третото – на 25.09.25г., е отложено по вина на вещото лице, което е ползвало отпуск, и четвъртото е проведено на 13.10.25г., в което делото е обявено за решаване. С оглед на горното, в тежест на ищеца могат да се възложат разноските само за това с.з. – 250 лева, доколкото делото е било отложено за повторна СГрЕ именно по негово искане, като отлагането от предходното с..з. е поради ползване на отпуск от страна на вещото лице.