Решение № 38 от 18.03.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Провадия , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Н.Т.С. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20203130100900 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 4680/19.10.2020 г., подадена от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580 против И.

В. С., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: ищецът твърди, че на 11.03.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № 9921679001 под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 150 лева, която следвало да бъде върната в срок от 30 дни с падежна дата - 10.04.2016 г.

Съгласно ОУ ответникът имал право да кандидатства за втори кредит, преди да е върнал първия, което и сторил. При отпускане на допълнителен кредит, договорът се изменял чрез подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с изключение на размера на задълженията. Договорът бил изменен на 19.03.2016 г. за сумата от 250 лева.

Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил. На основание т. 13.3 от ОУ, кредиторът начислил неустойка /наказателна лихва/.

На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF – 2018 – 033/23.11.2018 г., с който вземанията по договор № 9921679001 били прехвърлени на ищеца. Последните били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. Цедентът предоставил на цесионера потвърждение за прехвърляне на вземания. Съгласно предоставеното от цедента пълномощно ищецът изпратил уведомление за цесията до длъжника с препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка „непотърсено“.

Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на 1 сумата от общо: 250 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 29.09.2020 г. до окончателното погасяване.

Посочва банкова сметка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния представител, в който изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на процесуална легитимация на ищеца да води осъдителен иск по този ред, тъй като в случая не е бил надлежно уведомен за цесията. Счита, че не е налице действителна цесия на вземането.

Твърди, че не дължи на ищеца претендираната сума. Към исковата молба нямало доказателства предоставеният кредит да е бил обявен за предсрочно изискуем спрямо длъжника от първоначалния кредитор. Според ответника обявяването на предсрочна изискуемост е съществен елемент, който определял момента, в който задължението ставало изискуемо.

По изложените съображения моли за прекратяване на производството по делото, а ако не са налице условията за прекратяване, моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Със становище вх. № 202/20.01.2021 г., депозирано преди първото по делото съдебно заседание, поддържа иска и моли за неговото уважаване. С оглед възраженията на ответника, касаещи валидността на договора за прехвърляне на вземания, представя заверено копие от същия със заличени финансови данни, тъй като те представляват търговска и финансова тайна между страните по него и нямат отношение към спора. Представя списък на разноските, инкорпориран в становището.

Препис от горното становище с приложенията е предоставен на процесуалния представител на ответника, на когото е предоставена възможност и подходящ срок за запознаване и изразяване на становище.

В допълнително представено становище вх. № 516/11.02.2021 г., с оглед предоставената от съда възможност, ответникът оспорва, че с подаването на исковата молба е настъпила преклузия за ищеца за несвоевременно посочване и представяне на доказателства и навеждане на твърдения за съществуването им, тъй като представените с допълнителната молба документи следвало да са се намирали у ищеца към датата на завеждане на иска. Алетрнативно заявява, че съобразно чл. 49 от Договора за цесия от 23.11.2018 г., неразделна част от него са пет броя приложения, но част от тези приложения не са представени с исковата молба и допълнителната такава, от което прави извод, че те не съществуват. Поддържа становището си за недопустимост на иска, поради липса на процесуална легитимация у ищеца да води осъдителен иск по този ред. Излага съображения за уведомяване за извършената цесия, като твърди че представените по делото копия от пълномощни, с които първоначалният кредитор е упълномощил ищеца да уведомява длъжниците не може да се приеме като действие, което изпълнява изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Счита, че не е налице действителна цесия на вземането.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба, изразява становище за недопустимост на исковата молба, а при условията на евентуалност счита същата за неоснователна. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, 2 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидни правоотношения по договор за кредит между ответника и „4финанс” ЕООД, сключен на 11.03.2016 г., изменен с договор за кредит от 19.03.2016 г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който са предоставени съответните парични суми, че същите са усвоени и е настъпил падежът за погасяването им; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесната сума; прехвърляне на вземанията в своя полза, както и че ответникът е уведомен за цесията от цедента.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за основателен по следните съображения:

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен между последния и цедента договор по реда на ЗПФУР, в който е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно.

С договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и “Кредитреформ България” ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземания, описани в Приложение № 1 заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности. Първоначално с исковата молба е представено извлечение от договора за цесия, както и Приложение № 1 към договора /л. 5 - л. 8/, като в последното е посочено вземането на цедента „4финанс“ ЕООД против И. В. С., с посочен единен граждански номер, по договор № 9921679001/11.03.2016 г., с общ размер на прехвърленото вземане от 614.95 лева, а със становище вх. № 202/20.01.2021 г. – и заверено копие от пълния текст на договора за цесия /л. 48 – л. 62/, с оглед оспорването на валидността на същия от страна на ответника с отговора на исковата молба. С оглед на това съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора.

Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Предишният кредитор е потвърдил прехвърлянето на вземането, описано в Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 /л. 9/. По делото е представено и пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД /л. 24/. Предишният кредитор има правото да 3 упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т. о. Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, изпратено му от цедента, доколкото видно от представената по делото обратна разписка, пратката е върната с отбелязване като непотърсена /л. 25 – л. 26/.

Съдът счита, че цесията е породила своето действие и е противопоставима на ответника, тъй като той, като длъжник, е бил своевременно и надлежно уведомен от страна на цедента, независимо, че и цесионерът е бил изрично упълномощен да стори това от цедента-кредитор. Уведомлението е изпратено на 17.12.2018 г. на адреса по договора за кредит /който съвпада с адреса по исковата молба/ по пощата с обратна разписка, с отразен на 09.01.2019 г. статус „непотърсен“, което за съда е достатъчно да приеме редовността на уведомяването по следните съображения:

По правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ представлява съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице. В този договор не участва длъжникът, спрямо когото се прехвърля вземането. За валидността му обаче е необходимо съгласието на първоначалния и новия кредитор. От своя страна длъжникът следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор, за да има то действие за него. Трайната съдебна практика допуска кредиторът-цедент да упълномощи кредитора-цесионер да извърши от негово име уведомяването и в случая такова нарочно упълномощаване е налице, но в действителност цедентът „4финанс“ ЕООД - гр. София е отправил до длъжника „уведомление за прехвърляне на вземане“ на 17.12.2018г., в което е посочил новия кредитор и банковата сметка на последния, на която може да се извършват занапред плащания за погасяване на задължението. Уведомлението е изпратено /самото предаване на пратката е от името на ищцовото дружество/ с обратна разписка на адреса на длъжника, посочен от самия него в договора, като съобщението е с пощенско клеймо от 04.04.2018 г. в гр. Провадия и пратката е „непотърсена“. От изложеното се налага извод, че цесионерът е положил достатъчно усилия за уведомяването на длъжника за цедиране на вземането от предходния кредитор към него. От цитираното отбелязване е видно, че дори да са били предприети последващи опити за връчване на уведомление, включително чрез други способи, не би се постигнало лично връчване на адресата. Въз основа на това може да се изведе едно явно недобросъвестно поведение на длъжника по заема, доколкото са налице достатъчно данни, че същият не е сменил адреса си и на него е бил търсен и от длъжностното лице по връчванията при РС – Провадия, на който му е връчен лично препис от исковата молба с приложенията, както и от молба вх. № 4680/19.10.2020 г. /л. 38/.

Дори да се приеме, че не са налице основания да се фингира връчване на уведомлението за цесията на длъжника по гореописания начин, то следва да се посочи следното: Съдебната практика приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за 4 изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, изхождащо от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.