Определение № 457 от 26.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Ловеч, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500369 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 1391 от 16.05.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 400 по описа за 2024 г., Тетевенският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, срещу длъжника В. М. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.****, Ловешка област, ул.“*****“ 4.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „******" ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от ТРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не е налице несъответствие между претендираните със заявлението главници, договорна лихва и лихви за забава, какъвто извод е направен от заповедния съд. В чл.7 от ДПК е посочено, че сумата от 3046.31 лв. е предоставения кредит, включваща 2579.00 лв. предоставен кредит и 467.31 лв. предоставен кредит за заплащане на застрахователна премия. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като в чл.7.2.2 от договора страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл.19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Посочва, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните 1 програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Относно начина на изчисляване на лихвата по процесния ДПК акцентира, че методът на формиране на договорния лихвен процент е ясно посочен в договора – 21.57%. Счита, че представеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички изискуеми реквизити и необходима информация за дълга. Допълва, че целта на заповедното производство е да се създаде изпълнително основание, а не да се установи вземането.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника В. М. П., като му присъди заплатена сума за ДТ в настоящето производство.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 400/2024 год. на ТРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „******" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника В.

М. П., ЕГН **********, за следните парични вземания: 3046.31 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането й, 288.18 лв. – договорна лихва за периода от 05.11.2023 г. до 27.03.2024 г., 59.66 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.11.2023 г. до 11.04.2024 г.

Претендирани са и разноски в размер на 67.88 лв. за внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги и документи, от които произтича вземането на банката.

С Разпореждане № 1170 от 25.04.2024 г., Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно: да конкретизира размера на претендираната главница; да посочи дали в размера на чистата сума по кредита са включени някакви допълнителни услуги и пакети и каква е тяхната стойност; да посочи върху какъв размер на главница са начислени претендираната лихва и обезщетение за забава.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 2943/15.05.2024 г., в която изразява становище, че не е налице неродовност на заявлението и представеното извлечение от счетоводните книги отговаря а всички 2 изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, като цитира съдебна практика. Уточнява, че общата сума на предоставения договор е 3046.31 лв., която включва 2579.00 лв. предоставен кредит и 467.31 лв., преведена за заплащане на застрахователни премии към застрахователя. Посочената в чл.10 обща сума, дължима от потребителя в размер на 3777.47 лв. включва отпуснатия финансов ресурс в размер на 3046.31 лв. и уговореното между страните възнаграждение, изразено като годишен лихвен процент от 21.57%.

Конкретизирано е, че договорната лихва е формирана съгласно чл.9.1, а обезщетението за забава е начислено върху непогасените в срок просрочени суми съгласно чл.9.4 от договора.

За да отхвърли заявлението на „******" ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане ТРС е приел, че с подадената уточняваща молба заявителят не са отстранени констатираните нередовности, не е ясен начина на формиране на претенциите, върху каква главница са начислени и в какъв размер. Изтъкнато е, че нито в заявлението, нито в извлечението от счетоводните книги е посочено какви суми по договора е изплатил длъжника и с тях каква част от главницата и лихвите по договора е изплатена. Изложени са подробни доводи, че приложената застрахователна полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципа за добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните претенции. Направен е извод, че невъзможността да се изведе от приложените документи механизма на формиране на задълженията, не може да се приеме, че е осъществена материално-правната предпоставка за подлежащо на изпълнение вземане в претендирания размер.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Искането на "******" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се основава на документ по чл.

417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл.

410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за 3 издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Видно от приложения Договор за потребителски кредит и погасителния план, премията по застрахователната полица се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Констатирайки това, заповедният съд е дал подробни указания на заявителя да наведе твърдения относно размер на претендираните вземания, как са формирани, размера на всяко вземане и дали при определяне размера на претендираната лихва и обезщетение за забава са взети предвид разходите за предоставени допълнителни услуги или са начислени само върху чистата сума по кредита. Правилно районният съд е отбелязал, че в заявлението и извлечението от счетоводните книги не е посочено какви суми е изплатил длъжника по договора и какви вземания са погасени с тях.

Въпреки дадените от ТРС подробни указания, заявителят не е отстранил констатираните нередовности, което препятства съдът да изведе механизма на формиране на размера на задълженията от изложеното в заявлението, уточнителната молба и приложените документи. В приложеното извлечение от счетоводните книги по чл.417, т.2 ГПК главницата, договорната лихва и обезщетението за забава също са посочени общо, което е пречка да се направи извод за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер.

С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист подлежи на отхвърляне на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

4

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1391/16.05.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 400 по описа за 2024 година на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, срещу длъжника В. М. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.****, Ловешка област, ул.“*****“ 4.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5