Решение № 118 от 22.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева, като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600216 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 3 / 07.04.2026 г., постановена по НОХД№ 897 / 2025 г. на Окръжен съд- Пазарджик, подс. С. С. Л. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.249 ал.1 от НК, за което при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказание то е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В предвидения за обжалване срок е депозирана въззивна жалба от подс.

Л., съдържаща оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата.

Отправят се критики към доказателствената дейност на окръжния съд.

Формулирано е искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на 1 оправдателна присъда. Пред въззивния съд жалбата се поддържа изцяло.

Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура намира присъдата за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо. Пледира, че макар по делото да отсъстват преки доказателства относно авторството на престъплението, то е налице система от множество косвени доказателства, чиято съвкупна оценка установява по несъмнен начин подсъдимият Л. като извършител на процесното деяние. Доказано е, че той е имал обективен достъп до телефона на св. С., при което чрез електронно банкиране е наредил превод на сумата от 2 400 лв. от сметката на С. в банковата сметка на своя познат и приятел З. П.. Последният след това е превел сумата от 2 350 лв. в Револют, като разликата е ударжал за услугата си.

Подс. Л. възразява, че обвинителната теза енедоказана. Признава само, че преди инкриминираната дата е помогнал на св. С. относно проблем с телефона й, свързан с неправилна настройка, при което зарядът на батерията бързо се изчерпвал. Счита, че е доказано да не е имал възможност за друг достъп до този телефон, нито до необходимите кодове за отделни действия чрез него. За нелогично намира и твърдението на същата свидетелка, че е имала хартиен запис на 4 цифрената парола, необходима за прехвърляне на пари чрез приложение в телефона, защото този ПИН- код следва да се запомни, каквото е и изискването на банката. Сочи работният му ден да не е бил започнал по времето, когато е реализиран преводът, поради което той не би могъл да има достъп до заведението, нито до телефона на неговата управителка. Оспорва възможността тя да е оставяла личните вещи на място, до което е имал достъп. Отстоява позиция, че не е съпричастен към преведените на св. З. П. пари.

В последната си дума заявава, че очаква справедливост.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, извърши дължимата проверка в обхвата на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните. При това намери, че:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана да атакува постановения съдебен акт, в предвидения за това срок.

2

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е приел фактическа установеност на извършеното, която настоящият съд споделя:

През 2024 г. свид.Х. С. била управител на ресторант „Ф.", находящ се в гр.П.. Тя ползвала мобилен телефон с номер *************** на оператор „А1", на който било инсталирано онлайн банкиране . Това й давало възможност да управлява през интернет банковите си сметки, вкл. и да извършва преводи между собствени или к ъ м чужди сметки. Св.С. разполагала с няколко сметки, към които били издадени и съответни дебитни карти. Една от тях била дебитна карта с номер №****************, издадена от „Банка ДСК"АД, по която била превеждана пенсията й, като суми от нея теглела рядко. Към м. май 2024 г. салдото по сметката било около 5000 лева. Тази дебитна карта била издадена към на платежна сметка ************.

Свид.С. притежавала и малък калъф за лични документи, в който държала банковите карти, лични документи, както и написани на бележки пароли и кодове, включително и за електронното/онлайн банкиране. Този калъф държала на плот пред кухнята в ресторанта, където оставяла и мобилния си телефон, когато не го ползва.

На 01. 03. 2024г. подс.С. Л. бил назначен на длъжност „с." в ресторанта. Работното му време било от 09 ч. до 18 ч., а по негови обяснения през м. май 2024г. и по продължително, защото в заведението били провеждани абитуриентски празненства и сватби.

През м. април 2024г. дисплеят на телефона на свид. С. светел продължително и това изтощавало батерията. Тя споделила с персонала.

Подсъдимият С. Л. предложил услугите си, за да го настрои. Пред него свидетелката въвела четирицифрен код, отключила дисплея и му го дала.

След около половин час подсъдимият й го върнал, като заявил, че го е настроил. Тогава, а и в последствие, докато упражнявал трудовите си функции в ресторанта, той имал досег със свид. С., а и достъп до ползвания от нея мобилен телефон.

Подсъдимият се сдобил с информация за кода за отключване телефона на С., а от калъфа с документи, поставен на плота на кухнята - и с информация за потребителското й име, паролите и кодовете за електронното 3 банкиране от сметките й, по които били издадени и дебитните карти.

От 2020г. подс.Л. излизал с познати и приятели, сред които б и л и свид.З. П.. Разхождали се из центъра на града, играели карти, игри в мрежа и т.н.

Към 2024г. свид. З. П. ползвал мобилен телефон с №************.

Подсъдимият ползвал мобилен телефон с №**********. Малко след започването на работа като с. в ресторант „Ф.", подсъдимият се похвалил на свид.З. П., че „ш." му е възрастна жена, а докато той бил в ресторанта имал достъп до телефона й, банковите карти, кодове за достъп, лични документи и др. През м. май 2024г подс. Л. попитал св.З. П. дали може да му даде банковата си сметка, за да нареди паричен превод по нея от сметката на свид.

С.. Свид. З. П. се съгласил, като го информирал, че тя е платежна сметка № ******************* към банка „ДСК"АД /видно от приложените справки открита на 23.09.2022г./.

На 16.05.2024г., около 09ч., подс.Л. се явил на р абота в ресторант „Ф.".

По това време там била и свид.С.. Мобилният й телефон бил оставен на видно място в заведението, достъп до което подсъдимият имал, с оглед трудовите му функции. Той взел мобилния телефон на свид.С., отключил го , въвел нейното потребителско име/име на картодържател и паролата за онлайн банкиране. Така получил достъп до платежната й сметка с №************. Наредил по електронен път кредитен превод 2Р2/онлайн платежно нареждане/ от платежната сметка на св. С. с № ************ към платежна сметка № ******************* с титуляр З. А. П. за сумата от 2400 лева. За да бъде завършен преводът, следвало да бъде въведен авторизационен код за потвърждаването му. Кодът бил 1771385648, като бил изпратен на телефона на свид.Х. С. с №************, предоставен в Банка ДСК от свидетелката. Съобщението, съдържащо кода, е изпратено на 16.05.2024г. в 09 часа,30 мин. и 30 секунди. Кодът бил валиден до 09 часа, 45мин. и 29 секунди /л.63 от ДП/.

Подс.Л., имайки достъп до телефона на св. С., се информирал за кода, нанесъл го и в 09.33ч. завършил превода на сумата от 2400 лева към сметката на свид. З. П.. Като „основание превод Р2Р-между два телефона" е посочен този на свид. П. №************ /л.70/, а операцията е реализирана от телефонния номер на свид.С..

4

Още в същият ден свид.П. потвърдил на подсъдимия, че сумата е получена по негова сметка. Двамата се разбрали той да я нареди по еднократна сметка, открита в дигитална банка Revоlut, като задържи 70 / а не 50/ лева за „услугата".

Съгласно уговорката, сумата била наредена на 20.05.2024г. /л.107л.108 от ДП/. Подс. Л. „инструктирал" свид.З.П., ако нещо стане, да потвърди, че е изненадан от съобщение за получения превод, като парите е изтеглил веднага, без да знае нищо за техния произход. Това се установява от показанията на св. Зл. П. и брат му- св. Г. П., а не от неподлежащото на кредитиране съдържание на приложения на л.44 от ДП лист хартия.

На 16.05.2024г. в 18.44ч. свид.Х. С. получила обаждане от служител на отдел „Сигурност" при „Банка ДСК"АД, който я информирал за наредения по-рано същия ден паричен превод към сметката на свид.З. П. и съмненията си, че има нещо нередно, защото сметката не се ползвала от С. за разплащане. Така св. С. разбрала за наредената от подсъдимия парична сума от 2400 лева от нейната сметка. Още на следващия ден подала искане за оспорване на трансакции /л.64 от ДП/. На същата дата подала и сигнал в ОД на МВР П., където започнала проверка.

След като разбрала за нарединия не от нея превод, тази свидетелка проверила извлеченията от сметката си в „Банка ДСК"АД . Установила, че през м. април 2024г. били наредени неголеми парични суми- онлайн плащания към „Алиекспрес". Така разбрала, че се извършват парични преводи, без нейно знание и съгласие. Датите на трансакциите били:

03.04.2024г. за сумата от 23.64 лева; 06.04.2024г. за сумата от 10.39 лева и 20.04.2024г. за сумата от 174.73лева. Тези трансакции са извън обвинителната теза.

На 22.05.2024г. свид.З. П. провел разговор с брат си- свид.Г. П., в който му разказал за случилото се и блокираната му сметка в „Банка ДСК“, както и че е търсен от полицията. Поискал съдействие. Свид.Г. П. казал на брат си да набере телефона на подс.Л., който до този момент му бил непознат. Провел разговор с него и поискал възстановяване на сумата.

Вечерта подс.Л . отишъл пред блока, в който живеел св. Зл. П. и предал в негово присъствие на брат му- св. Г. П. 2400 лева, които на следващия ден били предадени от П.и на пострадалата С. /разписка л. 46 от ДП/.

5

След като започнала полицейска проверка по жалбата на св.С., без да предяви предизвестие, да уведоми работодателя и да поиска полагащото му трудово възнаграждение, подсъдимият престанал да посещава работното си място.

Така възприетата фактическа обстановка е съответна на изводимото от доказателствените източници, поради което въззивният съд намира за неоснователно оплакването за неправилна оценка на доказателствата.

Не се спори по делото, че преди инкриминраната дата и до 19.05.2024 г. подсъдимият е работел като с. в заведение, чиито управител е била св. С.; че на инкриминираната дата, в посочения час, чрез ползване на онлайн банкирането на св. С. посредством мобилния й телефон, е направен банков превод на 2400 лв. от банковата сметка на свидетелката в „ДСК банк“ с № ************, към сметка № ******************* с титуляр З. А. П.. За тези обстоятелства са налице непротиворечиви гласни и писмени доказателства.

Спорно е по делото дали подс. Л. е имал достъп до телефона на св. С., възможност да го отключи и ползва, дали именно той е наредил инкриминирания банков превод чрез интернет банкиране от телефона на св.

С. към сметката на св. П.. Оспорват се и несъставомерните последващи действия между двамата, а именно дали подс. Л. е дал на св. П. сумата от 2 400 лв., за да ги възстанови на свидетелката, след като тя е разбрала за трансакцията, съотв.- след като свидетелят П. е разбрал за знанието на банката по повод блокирането на сметката му.

Първоинстанционният съд е намерил за доказателствено оборени обясненията на подс. Л. относно заявените от него обстоятелства, обосноваващи невъзможност да е извършил вмененото му деяние, който извод настоящият съд споделя изцяло.

Некредитираните му твърденията му са в две насоки: 1. Че не е имал никакъв достъп до телефона на св. С., както и поради това, че работният му ден започвал след часа на трансакцията, а именно- в 10.00 ч. и обективно не би могъл в 9.33 ч. да има досег с телефона, посредством който са извършени действията за превода; не е имал достъп до кухненския плот, на който същата свидетелка сочи да е държала в портмоне личните си вещи, включително и пароли за банкови приложения, а такова държане счита и за 6 нелогично; че свидетелката никога не е отключвала телефона си пред него, за да види, респ. след това да знае паролата й за отключването му; имало е видеонаблюдение, което не е приложено по делото и 2. че никога не е искал информация за банковата сметка на св. З. П., не е знаел номера й, нито е нареждал превод към нея; пари на брата на П. не е давал, виждал го е веднъж, при случайна среща, за инкриминираното събитие не е разговарял с него. Признава да е получавал преводи на сметката на З. П., които пари последният му предавал, но това е било за други случаи, не за инкриминирания.