Определение № 1034 от 19.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034 гр. Благоевград, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500955 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Частна жалба с вх.№11966/27.09.2023г. е подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: ***, против Определение №1229 от 02.08.2023г. по гр.д.№12/2023г. по РС – гр.

Благоевград.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на Определение №1229 от 02.08.2023г. по гр.д.№12/2023г. по РС – гр. Благоевград. Твърди се, че доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение са представени още с исковата молба, а именно Фактура за платено адвокатско възнаграждение.

На следващо място сочи, че няма пречка процесуално представителство да се осъществи само на основание на подписано от страната пълномощно, а обемът на защита и следващото се възнаграждение да са уговорени устно, както е сторено в случая.

Не е постъпило становище от насрещната страна.

Настоящият състав, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

1

Производството е образувано по подадена искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, против В. Р., ЕГН **********.

С неприсъствено решение № 434/ 22.06.2023 г., пост. по гр. д. № 12/ 2023 г. по описа на РС - Благоевград, съдът е осъдил В. Р., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата в на 1290,77 лева (хиляда двеста и деветдесет лева и 77 стотинки), представляваща главница за периода от 03.09.2020г. до 06.12.2022 г.; сумата в арзмер на 378.78 лв. (триста седемдесет и осем лева и 78 ст.), представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.09.2020 г. до 20.06.2022 г.; сумата в размер на 431.56 лв. (четиристотин тридесет и един лева и 56 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 03.09.2020 до 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 04.01.2023 г. до окончателното плащане, осъдил е В. Р., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща държавна такса по иска, осъдил е В. Р., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата в размер на 508.00 лв. (петстотин и осем лева), представляваща възнаграждение за особен представител, като е отхвърлил искането на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, против В. Р., ЕГН ********** за присъждане на сумата в размер на 680.53 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат, като неоснователно.

Постъпила е молба вх. № 14405/ 11.07.2023 г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с която е направила искане за изменение на решението в частта за разноските по делото, като се присъди сумата в размер на 608.53 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.

С разпореждане от 12.07.2023 г. на РС - Благоевград, е изпратен препис от молбата за изменение решението на ответника, който в установения срок не е подал отговор.

С определение № 1229 от 02.08.2023г. районният съд е оставил без уважение молбата на ищеца, тъй като съдът е приел, че до приключване на съдебното дирене „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, не е представил доказателства, че е договорено и е изплатено възнаграждение за адвокат.

Такива доказателства са представени към молбата за изменение на решението в частта за разноските.

2

Определението е правилно по следните съображения: Фактурата за адвокатско възнаграждение действително е представена още с исковата молба, но в същата е отразено адвокатско възнаграждение за образуване на заповедно производство по чл.417 ГПК срещу В. Ритовски.

Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Този извод не противоречи на установеното с чл.

36, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА), който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.

Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със 3 съответните банкови документи, удостоверяващи плащането /ТР № 6/2012г./.

В случая липсва договор за правна помощ, не е доказано уговореното възнаграждение и вида на плащане. Във въпросната фактура се сочи плащане за защита по заповедно производство, което не е част от настоящото производство, но както бе посочено фактурата без договор за правна помощ не доказва уговорено и заплатено възнаграждение.

Предвид изложеното частната жалба против

Определение

№1230/02.08.2023г., постановено по гр.д. №1591/2023 г. по описа на РСБлагоевград, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№11966/27.09.2023г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: ***, против Определение № 1229 от 02.08.2023г. по гр.д.

№12/2023г. по РС – гр. Благоевград.

Определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4