Решение № 34 от 07.02.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 868/2024
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Гроздан Бончев Грозев
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. гр. Хасково, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200868 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление №788393-F762041/13.09.2024год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален Контрол“ на НАП, с което на „Арва“ЕООД с ЕИК126627935, представлявано от Атанаска Желева Василева – управител е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., на основание чл.185, ал.2, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което обжалва Наказателното постановление с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че нарушението не било точно и пълно описано, както и че имало противоречие, като се твърдяло, че във фискалния бон при направената проверка нямало посочен адрес на магазина, а веднага след тава се сочело, че е посочен адрес – Велико Търново №1 , гр.Хасково. сочат се какви реквизити следва да съдържа касовата бележка и се твърди, че издадената такава от дружеството отговаря на тези исзисквания. Освен това в НП не била посочена и датата на извършване на нарушението, а само датата на проверката. Не било посочено и кое от конкретните изисквания в чл.118, ал.4 от ЗДДС не било изпълнено от дружеството жалбоподател.имало разминаване в датите на посочените ПИП и по преписката нямало представен ПИП с №0154.021 от 28.03.2024г. сочи се, че във времето административният адрес посочен в договора за покупко-продажба на процесния бутик е претърпял промяна, преименуване.
Иска се НП да се отмени изцяло, като алтернативно се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че нарушението представлява маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и се представлява от упълномощеният по делото адв.М.Ф.. Последната поддържа жалбата на изложените в нея основани, като иска да се отмени изцяло НП и да се присъдят разноски на жалбоподателя в размер на 400 лева.
1
Ответникът по жалбата ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Д.К., оспорва жалбата, като счита издаденото Наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.
Жалбата е подадена от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление.
На следващо място настоящият състав на съда намира, че НП е обжалвано в предвидените за това срокове по ЗАНН. Това е така защото видно от събраните по делото доказателства НП е връчено на 08.10.2024г. , а жалбата срещу него е подадена на 16.10.2024г.
Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 21.03.2024 г. в 12,55 часа е извършена проверка от св.Д. М. П. и св.Е. П. С. и двамата служители в НАП, на обект магазин за дрехи „Бутик 29", находящ се в гр. Хасково, пл." Свобода „ , стопанисван от „Арва " ЕООД с ЕИК: 126627935. При проверката било установено, че фискалните касови бележки, издавани от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, модел „Datecs
DP- 150", с рег.№:
4258366/19.06.2019 г, ИН на ФУ: DT828618, № на ФП: 02828618, не съдържат задължителните реквизити регламентирани в чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/2006г., а именно наименование и адрес на търговския обект. Установено било от издадения ФКБ с номер с № 0001708/21.03.2024 г , че за адрес на обекта било изписано гр. Хасково, ул.
„Велико Търново" №1. От представения на проверяващите договор за наем и копие на нотариален акт обекта, се установило, че той се намира в гр. Хасково пл."Свобода,, партерен етаж на универсален магазин „Ташкент". Поради това и проверяващите приели, че след като във ФКБ с номер с № 0001708/21.03.2024 г. е изписано гр. Хасково, ул „Велико Търново „ №1 е допуснато нарушение на разпоредбите предвидени в чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н18/13.12.2006 година на МФ. Нарушението било установено в гр. Хасково, пл ."Свобода" и документирано с ПИП №0154021/21.03.2024 г. и изисканите с него договор за наем и нотариален акт. Извършеното нарушение не било довело до не отразяване на приходи.
Проверяващите приели, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Поради това на жалбоподателя в присъствието на управителя на дружеството на 02.04.2024г. бил съставен АУАН за описаното по-горе нарушение. Акта е предявен, подписан и екземпляр е връчен на управителя.
Въз основа на акта за административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в който е описано същото нарушение и е приета същата правна квалификация.
Изложената в акта за административно нарушение фактическа обстановка се потвърди от събраните в хода на настоящото производство доказателствени материали- показанията на св.Д. М. П. и св.Е. П. С., както и от показанията на св.Т.Д.Т., представител на фирмата поддържаща описаният в НП касов апарат на жалбоподателя, подкрепени от писмени доказателства, между които няма противоречия и по идентичен начин възпроизвеждат фактите от значение за делото. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са еднопосочни и непротиворечиви, а и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 , т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства 2 към датата на нарушението – Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т.2. наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ";
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС –чл.118, ал. (4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;
6. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);
7. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.)изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;
8. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин;
9. (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.
По силата на чл. 185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС действаща към датата на нарушението – Чл. 185. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните 3 търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му. Следва да се отбележи, че в АУАН липсва посочена точна дата на извършване на нарушението, но е посочена като датата на проверката – 21.03.2024г., която в случая би следвало да се приеме и за датата на нарушението, спрямо която следва да се изследват всички относими факти и обстоятелства по твърдяното нарушение. В АУАН обаче е посочена и втора дата на проверката и тя е 28.03.2024г., като отново се твърди от контролния орган, че на тази дата 28.03.2024г. с ПИП №0154021/28.03.2024 г. е установено нарушението. Тоест сочат се две различни дати на установяване на нарушението. Макар и да се приема, че датата на проверката е и датата на нарушението, ако не е посочена изрична дата на нарушението, то в случая са посочени две различни дати. Това прави невъзможно да се разбере, коя от тях органа приема за датата на нарушението, като такава не е изрично посочена.
Съдът намира, още, че при съставянето на АУАН не е описано точно и ясно нарушението, което контролният арган е квалифицирало като такова по чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Нещо повече, твърди се, че жалбоподателят не е осигурил фискалните касови бележки издавани от ФКУ в обекта да съдържат задължителните реквизити , а именно наименование на търговски обект, като в бележките било изписано гр. Хасково, ул. „Велико Търново"1, а обекта се намирал в гр.Хасково, пл.“Свобода“. Посочено е, че номера на бутика и в двата случая е №29. Тоест в текстовото описание на нарушението освен че не е пълно, същото е и противоречиво, до колкото става ясно, че в издадения ФБ има посочен адрес, но той отчасти не съвпада с този по нотариален акт /договор за покупко-продажба/. Тоест не става ясно дали се касае за грешно посочен адрес или за липса на такъв във ФКБ.
При съставяне на АУАН са спазени преклузивните срокове за съставяне и акта е съставен от надлежен орган в кръга на провомощията му.
Според настоящият състав на съда е налице съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, което води до невъзможност жалбоподателя да разбере в какво се състои административното обвинение. Това води до отмяната на НП.
Всичко казано по отношение на АУАН се отнася изцяло и за НП, до колкото то преповтаря изцяло описанието на нарушението в АУАН, както и неговата правна квалификация. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по ЗАНН, от компетентен орган. При издаването му обаче са налице същите съществени процесуални нарушения които водят до отмяната му.