Решение № 4156 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4156 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100507295 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 14. 04. 2020 год. по гр. д. № 18601/2014 год. са уважени частично искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК и отхвърлени до първоначално предявения размер.

С решението са възложени разноски на ответниците и третото лице помагач съобразно изхода на производството пред първата съдебна инстанция..

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца, а именно Ю.Б. АД.

С въззивна жалба А. ООД, А. И. С., Д. Б. и И. С. атакуват решението, в частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат солидарно непогасена главница в размер на 12554.73 лева, ведно с лихви, тоест в неблагоприятната за тях част.

Твърди се, че в анекс № 1 липсва дата. Не се спори, че договорът е револвиращ. Задължения по договора се претендират при изтекъл срок за връщане на главницата към 31. 07. 2009 год.

Договорът е сключен със срок от една година. Главницата е станала изискуема на 31. 07.

2009 год.с изтичането на една година от усвояването й. Към датата на подписване на анекса договорът е бил прекратен.

Недължимост на лихвите. Невярна ССЕ.

Моли съдът да отмени решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, или 1 да го обезсилите като недопустимо поради произнасяне свръхпетитум.

Иска се отхвърляне на предявените обективно кумулативно съединени искове в обжалваната част. Претендират се разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.

В отговор банката оспорва въззивната жалба, която се счита да е неоснователна, наведените в нея твърдения за недоказани. Смята решението в обжалваната част, с която е уважен предявения установителен иск да е законосъобразно, мотивирано и правилно.

Възраженията по Анекс № 1 са разгледани обстойно, подробно и аргументирано от районния съдия. Не вярно и твърдението с жалбата, че процесният договор е прекратен на 31. 07. 2009 год. На основание Анекс № 1/2009 год. т. 7 районният съдия изрично е приел отговорността на А. И. С., в който е инкорпориран и договор за поръчителство от страна на физическите лица, подписали анекса.Поради това твърденията за липса на отговорност на този ответник ФЛ са неправилни.

Относно ССЕ и възраженията лихвите – неотносими и неправилни са.

Процесната сделка е търговска.

Разпоредбата на чл. 245 ал. 3 ГПК в процесния случай е неприложима.

За произнасянето свръхпетитум - пълна е идентичността на вземанията и обстоятелствата от заповедното производство.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба в обжалваната от името на ответниците част.

Претендират се направени в хода на въззивното производство разноски по списък, който ще представят по чл. 80 ГПК.

Не са налице хипотези по чл. 266 ГПК за допускане на нови на страните доказателства.

С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите му се препраща с настоящите предвид принципа за процесуална икономия в гражданския процес.

Други доказателства и доказателствени искания от страните няма по реда и смисъла на чл.

266 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.

При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.

Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата на ответниците е неоснователна.

2

С определение от 24. 08. 2019 год. районният съдия се е произнесъл по чл. 140 ГПК с проект за доклад по делото.

Правното основание на претенциите е чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Предмет на иска е договор за банков кредит от 31. 07. 2008 год. и да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумите, посочени. Договорът за кредит е сключен между ищеца и ответника ЮЛ, а ФЛ са поръчители п о кредита в размер на 20000 лева.

Разпределена е доказателствената тежест правилно и изчерпателно.

Съдът се солидаризира с разпределянето на тежестта на доказване, както е отразена от районния съдия, а именно :

Ищецът следва да докаже исковете си по основание и по размер, тоест фактите, от които черпи права.

Ответникът при насрещно доказване следва да докаже включително плащане на претендираните задължения извън принудителното изпълнение, ако исковете бъдат доказани по своето основание и размер към 06. 12. 2012 год.

Приети са като писмени доказателства без оспорване документите към исковата молба, заповедното производство е приложено за послужване.

Допусната е ССЕ с конкретен предмет и задачи, необходими за правилното решаване на спора между страните.

Приети са без оспорване по чл. 193 ГПК всички писмени доказателства по делото.

Допусната е и допълнителна задача на ССЕ.

Заключението е обективно дадено добросъвестно и компетентно е, поради което като неоспорено по реда на чл. 200 ГПК се приема и обсъжда заедно с останалия доказателствен материал по делото по смисъла на чл. 202 ГПК. Обсъждането е надлежно сторено от районния съдия и към него настоящият въззивен съдебен състав поради съгласие се присъединява.

Страните не са заявили други доказателства пред районния съдия.

В решението правната квалификация е правилно посочено, а именно : 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД.

Правната уредба е регламентирана в ГПК, ТЗ и ЗЗД.

Според чл. 430 ал. 1 ал. 2 ТЗ,

Раздел III.

ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

Чл. 430. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договора за банков кредит банката се задължава 3 да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

(2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

(3) Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

В казуса не се спори договор за кредит да е сключен между Алфа Бърз кредит от 31. 07. 2008 год. и А. ООД – търговски отношения.