Определение № 90 от 08.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 07.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д. Ил. Писарова като разгледа докладваното от Д. Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000368 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.248 ГПК.

С молба вх.№8843/28.12.2023г. ищците, и въззивници, Г. Р. А., С. З. Г., Г. З. Г., Н. З.

Г., С. М. И., А. С. И., А. С. И. и З. А. С., чрез адв.С. Ч. от СмАК, са поискали изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските като такива бъдат присъдени и на молителите, независимо от неоснователността на тяхната въззивна жалба, но с оглед частичната неоснователност на жалбата на застрахователя, съгласно чл.78, ал.3 ГПК.

С подадената молба страната претендира да й бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция съобразно отхвърлената част от насрещната въззивна жалба, подадена от ЗК Бул Инс АД, тъй като застрахователят е обжалвал първоинстанционния акт изцяло, до размер от поне 52 944.33 лева /адв.възнаграждение/. Освен това се твърди, че присъденото на застрахователя за въззивна инстанция адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата му, е прекомерно и следва да бъде намалено. Излагат се доводи срещу присъдените на застрахователя разноски за адв.възнаграждение, тъй като представените в тази връзка доказателства относно начина на заплащане на възнаграждението, били взаимно изключващи се.

Съдът намира постъпилата молба по чл.248 ГПК за допустима – същата е подадена в срока по чл.248 ГПК, на 22.12.2023г. /съгл.пощенско клеймо/, чрез редовно упълномощен от всички ищци адв.Ч.. Искането е процесуално допустимо. Не е постъпил отговор от насрещната страна в срока по чл.248 ГПК.

За да се произнесе по молбата съдът съобрази, че с решение №316/16.11.2023г. по в.т.дело №368/2023г. по описа на АС-Варна съдът се е произнесъл по въззивните жалби и на двете страни в производството като оставил без уважение изцяло жалбите на ищците за увеличаване размера на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди и частично уважил подадената от застрахователя въззивна жалба срещу цялото първоинстанционно решение. Съобразно този краен резултат съдът се е произнесъл и по направените от страните искания за разноските като присъдил такива за въззивна инстанция, съобразно уважената част от жалбата на застрахователя, съотв. част от държавна такса и част от претендирания адв.хонорар до размера от 6 387.42 лева с ДДС. Съобразно мотивите на 1 решението, на ищците не са присъждани разноски за въззивна инстанция, а частната им жалба срещу определението по чл.248 ГПК по т.дело №49/2021г. на ОС – Добрич е оставена без уважение.

Съобразно мотивите и диспозитива на постановеното въззивно решение рег.

№316/16.11.2023г. по в.т.дело №368/2023г., съдът не е присъждал в полза на ищците – молители разноски за адв.възнаграждение за въззивна инстанция поради неоснователност на жалбите им.

Молбата по чл.248 ГПК съдържа по същество две искания: за присъждане на ищците част от адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.3 ГПК и за намаляване поради прекомерност на присъденото на насрещната страна /ЗД Бул Инс АД/ адв.възнаграждение.

По искането за изменение на решението в частта за присъдения в полза на застрахователя адв.хонорар:

С решението си съдът е присъдил на ответника/въззивник/ адв.възнаграждение за въззивното производство в размер на 6 387.42 лева съобразно уважената част от въззивната му жалба – по отношение на трима от ищците обезщетението за неимуществени вреди е било намалено от 70 000 лева на 49 000 лева /при материален интерес от общо 63 000 лева 3х21 000/. С молбата по чл.248 ГПК се иска преразглеждане от съда на възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на застрахователя съгласно чл.78, ал.5 ГПК, по което съдът вече се е произнесъл в мотивите на решението си. Същевременно съдът дължи преценка и относно спазване изискването в т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС за удостоверяване реалното извършване на разхода поради твърдения за вътрешно противоречие в договорите за правна помощ, сключени от застрахователя, относно начина на заплащане на възнаграждението.

Както е изложил и във въззивното си решение, договореното от застрахователя и пълномощника му адв.М.Г. възнаграждение за процесуално представителство, е дори под минималните размери на предвидените в чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, тъй като такова възнаграждение се дължи за всяка инстанция по отношение на всеки един от предявените искове, независимо от начина им на съединяване. /чл.2, ал.4 и ал.5 от Наредбата/ /в този смисъл Определение № 1382 от 20.12.2023г. на ВКС по ч.т.д.№1774/2023г., I т. о., ТК/ При произнасяне по възражение за прекомерност съдът следва да прецени преди всичко действителната правна и фактическа сложност на делото, т.е. предмета и обема на предоставената правна помощ, но при положение, че уговорените възнаграждения са под предвидените в цитираната Наредба минимуми, дължими на адвоката поради възмездност на уговорената правна защита, преценката за усложняване на делото от фактическа и/или правна страна, е ненужна.

За да извърши това съпоставяне и да приеме, че не е налице прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК съдът взема предвид единственото възнагражденията, уговорени за осъществената защита по жалбата на ЗД Бул Инс АД, не и представените втори договори за правна помощ и съдействие, които касаят осъществената процесуална защита срещу жалбите на насрещната страна -ищците. /л.50 и сл. по възз.дело/ Съгласно уговорките в договорите за правна защита и съдействие, възнагражденията са заплатени авансово изцяло и в брой, в който смисъл е налице обективирана разписка за заплащането им на процесуалния представител. Представени са и доказателства за регистрацията на пълномощника по ЗДДС. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на молителя, че по делото липсват доказателства, годни да удостоверят плащането на адвокатското възнаграждение. След като в договорите за правна услуга от 08.08.2023г. адвокатският хонорар е не само уговорен, но в документа се съдържа и изрично изявление, че е платен, в тази си част договорът има характер на разписка и доказва плащането, както е изрично разяснено в ТР №6/06.11.2013г. по ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното, съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера на присъденото 2 в полза на застрахователя адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.1 ГПК, поради което молбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение.

По разноските на ищците за въззивното производство, всички представлявани от адв.Ч.:

С въззивната си жалба ищците са направили искане за присъждане на сторените по делото разноски за адв.възнаграждение с начислен ДДС в полза на пълномощника адв.Ч..

Идентично искане е формулирано и в отговора на ищците по насрещната жалба на застрахователя.

Във въззивното производство не са представени договори за правна помощ, сключени между всеки един от ищците и адв.Ч., в които да е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, а такива не се съдържат и в първоинстанционното производство. Пред първата инстанция са представени от ищците пълномощни в полза на адв.Ч., в които се съдържа изрично съгласие същият да преупълномощи друг адвокат с уговорка за осъществяване от последния на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, но по делото липсва договор за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднени лица, по който страна да са ищците.

Представен е единствено договор за правна помощ по въззивното дело, сключен между адв.Ч. като пълномощник на ищците и адв.М.Д. с уговорка за предоставяне на безплатната правна помощ. Процесуалното представителство е извършено от упълномощената адв.М. Д., видно от протокола от проведеното съдебно заседание по делото. Не са представени доказателства, че адв.Д. е съдружник в АД Ч., Петкова и И.а както и за регистрацията на адвоката по ЗДДС, поради което при преценка основателността на искането по чл.78 ГПК, съдът не следва да начислява ДДС като част от адв.възнаграждение.

Съобразно постановеното въззивно решение, жалбите на ищците не са уважени, но същевременно не е уважена изцяло и насрещна въззивна жалба на застрахователя срещу цялата осъдителна част на първоинстанционното решение, т.е. жалбата на застрахователя е била отхвърлена за 672000/735000 лева и уважена единствено за 63000/735000 лева. Поради това ищците имат право на разноски за адв.възнаграждение за осъществената от тяхно име процесуална защита срещу жалбата на насрещната страна, съобразно отхвърлителната й част.

Съдът не следва да съобразява представения по делото списък по чл.80 ГПК, тъй като пълномощникът твърди, че помощта е предоставена по реда на чл.38, т.2 ЗА, т.е. за нея не е заплатено възнаграждение авансово и не се дължи такова от страната. /на л.82/ Тъй като заплащането на правната помощ, предоставена от адв.М.Д., е уговорено по чл.38 ЗА, съдът е този, който следва да определи по размер дължимото адв.възнаграждение съгласно чл.36 вр.чл.38 ЗА вр.чл.2 от цит. Наредба. Адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл.78 ГПК.

По отношение липсата на представени по делото договори за правна помощ, сключени между адвоката и всеки от ищците: Съдът се придържа към съдебната практика в определения по к.ч.т.д.№ 2122/2023г. на ВКС, I т.о., по ч.т.д.№2340/2015г. на I т.о. на ВКС, ч.т.д.№997/21г. на I т.о. на ВКС, по ч.т.д.№195/2012г. на IIт.о., по ч.гр.д.№2266/2016г. на I г.о.; по ч.т.д.№2492/2018г. на II т.о. по ч.т.д.№47/2021г. на II т.о. на ВКС и мотивите към т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване, поради което дори липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство - договаряне на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде 3 установено от данните по делото. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл.38 ЗА, тъй като принципът е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидените в Наредба № 1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това молбата на адв.Ч. за присъждане в негова полза на адв.възнаграждение се явява основателна: същият е предоставил лично и чрез преупълномощаване правна защита по делото и не е уговорил в своя полза заплащане на адв.възнаграждение.

Насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците разноски съобразно размера на отхвърлената й претенция. Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена в чл.78 ГПК като е функционално обусловена от изхода на делото. Правната уредба на разноските се основава на правилото, че всяка от страните е длъжна да възмезди насрещната страна за направените пред съответната инстанция разноски, ако разноските са извършени по повод на неоснователно предприети процесуални действия - предявяване на неоснователен или недопустим иск, подаване на неоснователна въззивна или касационна жалба. Тъй като защитата е предприета спрямо въззивната жалба на застрахователя, то за нея не се дължи възнаграждение като по жалбата на ищците, т.е. като по няколко обективно съединени иска, а следва да се изчисли съобразно минимума по Наредбата като по един иск.