Решение № 486 от 10.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110200306 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. С. К. от гр.Провадия срещу Електронен фиш серия К № 8426180 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания ел. фиш за неправилен, незаконосъобразен и съставен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че при връчването на фиша не са му предоставени за запознаване снимки или видеоматериали, доказващи вмененото му нарушение. Сочи, че в ел. фиш са посочени две различни технически средства и не е конкретизирано с кое от тях е заснето нарушението, а също и че наказващият орган е отразил, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак Б-2, който няма отношение към регулирането на скоростта на движение. Отрича да е превишил максимално разрешената скорост и счита, че използваното техническо средство е 1 неизправно. Моли да бъде извършена проверка дали посочените в ел. фиш технически средства са преминали първоначална и последваща проверка, а също и спазени ли са нормативните изисквания при използването на АТСС.

Моли да се извърши и проверка дали АТСС са били поставени на надлежно разстояние от пътния знак, което да гарантира безопасността на участниците в движението. Прави искане до съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания ел.фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 21.08.2023г., лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег.№ *** се движел по път III-902 в общ.Аксаково, обл.Варна, като в 17,27 часа преминал покрай отбивката за местност „Чатал чешма“.

Разрешената скорост на движение в тази пътна отсечка била до 60 км/ч., като въведеното ограничение на скоростта било обозначено с пътен знак „В-26“.

Процесният автомобил обаче се движел със скорост от 85 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –ARH CAM S1 . Тъй като в информационните масиви на МВР било отразено, че превозното средство е собственост на В. К., на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №8426180 за налагане на глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120ссdа съдът приема за безспорно установено, че на 21.08.2023г., в 17,27 часа процесният автомобил се е 2 движел по посочената в ЕФ пътна отсечка, извън рамките на населено място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120сс dа, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения Протокол от проверка №046-СГ-ИСИС/31.03.23г.). Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 88 км/ч.

(видно и от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 85 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно- на собственика и л и н а този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /обстоятелство, което не е оспорено от последния, а и се установява от приложената справка от АИС АНД/, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. К. обаче не се е възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно.

3

Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, какъвто е и процесният случай.

Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП не следва да се обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание.

При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво качество е санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. Законовите изисквания към съдържанието на ел. фиш в случая са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити.

Описанието на нарушението също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се изразява в превишение на разрешената скорост с 25 км./ч.; посочено е каква е била максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на лицето.

Действително, в ел.фиш е посочено, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В-2, вместо В-26. Очевидно обаче се касае за техническа грешка, която не е довела до неяснота на административнонаказателното обвинение.

Жалбоподателят, като правоспособен водач на МПС, несъмнено добре познава пътните знаци и е наясно с кой от тях се въвежда ограничение на максимално разрешената скорост. Нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а в случая порокът има само формален характер. Не е накърнено правото на защита на жалбоподателя и с непредоставянето на снимковия материал при връчването на фиша. В хода на съдебното производство същият има възможност да се запознае с всички събрани доказателства и да организира съответно защитата си, поради което няма 4 основания да се счете, че процесуалните му права са били ограничени.

Не е допусната неяснота и относно техническото средство, посредством което е заснето нарушението. В ел. фиш първо е посочен типът средство за измерване (ARН САM S1), а след това- фабричният номер, индивидуализиращ конкретно използваното АТСС ( № 120ссdа), като оформлението на документа позволява правилното възприемане на тези обстоятелства.

Доколкото последващата проверка не е извършена от лаборатория към МВР, а от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Български институт по метрология, безспорно лицето, извършило проверката, се явява „трета независима страна“ по смисъла на Закона за измерванията. В съдебната практика няма колебания относно законосъобразността на извършваните от този орган проверки на АТСС.

По делото са приложени копия от надлежно попълнен Протокол за използване на техническото средство и следователно нормативните изисквания в тази връзка също са спазени. Също така обстоятелството дали мястото, на което е разположено техническото средство, е съобразено с необходимостта от гарантиране безопасността на участниците в движението, е без правно значение за конкретно извършеното нарушение и не е необходимо да се изследва специално.

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение , в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ , съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, на което юрисконсултът не е присъствал лично, като същевременно случаят не се 5 отличава с фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.