Решение № 200 от 06.11.2022, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Гражданско дело 95/2022
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 06.11.2022
- В сила
- 09.12.2022
- Състав
- Елена Симеонова Геренска
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 200 гр. В.П., 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Гражданско дело № 20223610100095 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Ю Б” АД, с ЕИК ********, седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О.П.“ № 260 срещу Т. М. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Е.х” № 36, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 460,34 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта Mastercard от 02.08.2018 г., сключен между „Ю Б” АД /с предишно наименование „БПБ“ АД/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 184,59 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.12.2019 г. до 20.01.2021 г., сумата от 92,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. до 25.05.2021 г.,сумата от 245,55, за такси за периода 10.04.2019 г. до 25.05.2021 г., и сумата от 88,63 лева, представляваща застраховки за периода 25.04.2019 г. до 25.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №104/09.06.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на ВПРС, II състав.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта „Mastercard" от 02.08.2018 г., като по картата е предоставен кредитен лимит от банката в размер на 500лв. Съобразно условията на договора се сочи, че картодържателят имал право да усвоява различни суми, през различните периоди, и да използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост, като дължи като главница само това, което е изтеглил/потребил като стойност от картата. Твърди се, че претендираната главница в размер на 460,34 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателя е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3. от Общите условия/ОУ/.
Ищецът се позовава на предвиденото в чл. 9 от ОУ, според което 1 картодържателят може да погаси задълженията си, възникнали при използването на картата, в срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в случаите по чл.
9.2. от ОУ/, или на части, като при изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 10 от ОУ, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към ОУ.Излага се, че съгласно Договора, в случай, че картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит, като при неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Освен дължимата лихва, в приложението към ОУ са изброени и дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна на картоиздателя допълнителни услуги, свързани с издадения платежен инструмент, по отношение на които ищецът претендира сума в общ размер на 245,55 лв. Твърди се, че ответникът се е присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията", застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс" на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Ю Б" АД, в каквато връзка се претендира сума от 88,63 лв. - застраховки, явяващи се сбор от непогасени от картодържателя застрахователни премии по застрахователната програма.Сочи се и че на основание чл. 20.2., вр. чл. 17.1. от ОУ на Банката към Договор за издаване и използване на кредитна карта от 02.08.2018 г., поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 23.12.2019 г. и 23.01.2020 г., банката е упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта и е обявила цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, като изявлението на кредитора обективирано в Писмо с изх. № 10524/20.01.2021 г. чрез „Български пощи" ЕАД изпратено до заявения от картодържателя адрес, е получено на 21.01.2021 г., като това е и датата, която счита за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното задължение.
Излага се, че поради посоченото, ищецът е инициирал заповедно производство за събиране на вземането си. Издадената в негова полза заповед за незабано изпълненение по реда на чл. 417 от ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е предявил иск за установяване на вземането си по заповедта. Моли за уважаване на иска и присъждане на разнсоки.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез постъпила молба от процесуален представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност по размер на предявения иск. Развиват се съображения за погасяване по давност на всички вземания на ищеца с падеж и произход преди повече от три години, доколкото се счита, че при договора за кредитна карта са налице периодични плащания по см.на чл.111,б.“в“ЗЗД.
2
Отделно от това, настоява, че липсват доказателства за настъпване на събитието – основание за начисляването на такси в размер на 30,00 лева, видно от представената справка с основание“Такса Блокиране на карта/кредитен лимит“. Релевира се и възражение относно момента, който ищеццът приема за обявяване на предсрочна изискуемост, а именно – 21.01.2021 г. като се сочи и че ответникът не е бил редовно и валидно уведомяван за своя дълг, като банката е извършвала формални действия, без да се опита наистина да достигне до своя клиент. Аргумент за това се сочи, че условията, банката да обяви задължението за предсрочно изискуемо са настъпили още през м. ноември 2018г.
Възоснова на изложеното се моли искът да бъде отхвърлен по отношение на сумите, натрупани след м.ноември 2018г., алтернативно - след 23.01.2020г - както за такси, така и за претендираните лихви, предвид невъзможността такива да се дължат по прекратен договор.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен представител изцяло поддържа отговора на исковата молба на посочените в същата основания.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за издаване на кредитна карта „Mastercard" от 02.08.2018 г., между „Ю Б” АД и Т. М. К. , се установява, че страните са постигнали уговорка за предоставяне на карта с кредитен лимит от банката, в размер на 500лв., съгласно чл.3 от Договора, като кредитната карта е предадена на ответника. Кредитния лимит представлявал револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване посредством кредитната карта „Mastercard". Съгласно чл.5 от договора кредитополучателя се задължава да заплаща всички дължими по силата на Договора и Общите условия суми
Представени са по делото общи условия, подписани от кредотиполучателя, ведно с Приложение към него, съдържащо и съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит и в които е посочен 19,90 % лихвен процент и Годишен процент на разходите (ГПР) 36. 37 %, Тарифа на таксите за теглене и обслужване, справки за разполагаем лимит, такса за администриране на просрочени задължения, минимални вноски по кредита и обезщетение при забава от 10% плюс основен лихвен процент на БНБ. Приложени да и Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащания“ № 6/А/2009, ведно със застрахователен сертификат „Покритие на задълженията Плюс“ от 02.08.2018 г.
Съобразно чл. 20.2 от ОУ, ако клиентът не погаси минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви цялото задължение на длъжника-картодържател за изцяло предсрочно изискуемо.
Видно от приложеното по делото Писмо с изх. № 10524/20.01.2021 г. чрез „Български пощи" ЕАД изпратено до заявения от картодържателя адрес, същото е получено на 21.01.2021 г. от бащата на ответника – Марин Маринов.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата 3 съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоените суми по картата през периода от 06.08.2018г. до 21.08.2018 г. възлизат на стойност 460.34лв, като същите са шест на брой и първото от тях е на на 06.08.2018 г. в размер на 50,43 лева. По кредита са направени четири броя плащания в общ размер на 330,00лв., като с тях банката, съгласно ОУ е погасила 101,82 лв. - за такси, 116,51лв. - за договорна лихва , 79,83лв. - за мораторна лихва и 31,84лв. - за застраховка. Според вещото лице към 07.06.2021 г размерът на задължението, по картата към датата на заявлението възлиза на стойност 1071,51лв. главница в размер на 460,34лв., договорна лихва в размер на 184,59лв.
/начислена в пареметричната справка от 08.11.2019г. до 10.05.2021 г./, мораторна лихва в размер на 92,40лв. /начислена в пареметричната справка от 10.06.2020г. до 10.05.2021 г., като лихва за просрочие/, застраховки в размер на 88,63лв./25.04.2019г.-28.08.2020г/, такси в размер на 245,55лв. /1 бор. такси за обслужване на сметка по 2,95лв.на стойност 47,20лв начислени в периода от 10.05.2019г.-10.08.2020г.; 17броя такси за надвишаване на кредитния лимит на стойност 168,35лв., начислени в периода от 25.04.2019г. до 10.08.2020г. и 2 броя такси за блокиране на карта/по 15лв./ в размер на 30,00лв., начислени на 09.09.2019г. и 12.05.2020г./
От материалите по приобщеното ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на ВПРС, II състав е видно, че въз основа на подадено заявление от „Ю Б” срещу Т. М. К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №104/09.06.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на ВПРС, II състав по чл. 417 ГПК, за процесните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на ВПРС, II състав. Предмет на същите е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за кредитна карта, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит, под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и изискуемост на вземането и неговия размер по отделни пера.