Решение № 1377 от 26.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Варна, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110202408 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „ГАО ГАО“ЕООД, представлявано от управителя Х.Л., чрез адв. М. Ц. против НП № 03-2201187/14.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ.

С депозираната жалба се излага становище, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно Оспорва се посочената в същото фактическа обстановка. Твърди се, че визираната в НП фактическа обстановка не кореспондира с размера на наложената имуществена санкция. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на административното наказание до минималния такъв.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.

Г., която поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи, а при условията на евентуалност да се намали размерът на наложената административна санкция. Излага се становище, че АНО неправилно е приложил нормата на чл. 27 от ЗАНН като не е отчел, че се касае за 1 първо по ред нарушение на трудовото законодателство, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и от същото няма настъпили вредни последици. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззивника.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Н., който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество излага становище, че описаното в НП нарушение е безспорно доказано в хода на съдебното производство, като в случая са установени минимално необходимите елементи на трудово правоотношение със заварения в обекта работник, което не е било оформено в изискуемата от закона форма. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на въззивника за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – К. Д. и свидетелят по акта – С. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и представения от процесуалния представител на въззиника договор за правна помощ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 18.11.2022 г. служители на ДИТ – Варна – свид. К. Д., на длъжност „главен инспектор“ и свид. С. И., на длъжност „инспектор“, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант „Небесна храна“, находящ се в гр.

Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“№ 4, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката в обекта било установено лицето Н.В. И. с ЕГН: **********, която носела поръчки от кухнята към търговската зала в обекта. По покана на проверяващите, същата попълнила декларация по чл. 402 от КТ, в която посочила, че работи в „Гао Гао“ЕООД, с работно място – ресторант „Небесна храна“, ,находящ се на ул. Д-р Пискюлиев № 4 , в гр. Варна, с работно време от 17.00 часа до 22.30 часа, при уговорено месечно трудово възнаграждение. И. декларирала, че няма трудов и граждански договор с дружеството-жалбоподател.

На представляващ дружеството-жалбоподател е връчена призовка за представяне на трудовите досиета на установените в обекта лица. На 21.11. 2022 г. е представено копие на трудов договор между „Гао Гао“ ЕООД и Н.В. И. от 21.11.2022 г. въз основа на който последната приема да изпълнява трудовите функции „барман“ с работно място – ресторант „Небесна храна“, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Пискюлиев, срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение от 400 лева, При така установените факти, свид. Д. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН№ 03-2201187/30.11.2022 г. за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл. 1 ал.2, за това че на 18.11.2022 г. в обект – ресторант „Небесна храна“, находящ се на ул.

Д-р Пискюлиев“ № 4 в гр. Варна е допуснало до работа лицето Н.В. И. с ЕГН:

2

********** да престира труд в полза на „Гао Гао“ЕООД с уговорено трудово възнаграждение, с определено работно време, изпълнявайки трудовите функции на сервитьор, без да е сключен трудов договор в писмена форма.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което за посоченото нарушение на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и ал. 4 ЗТМТМ и чл. 416, ал. 1 и 2 КТ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал.

3

2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

От събраните и ценени от съда доказателства се установи по категоричен начин, че лицето Н.В. И. е престирало работна сила в полза на "Гао Гао" ЕООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях. В собственоръчно попълнената в хода на проверката декларация И. е посочил, че работи за дружеството от 18.11.2022 г., в обект – ресторант „Небесна храна“, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Пискюлиев № 4 на длъжност "сервитьор", с работно време от 17.00 ч. до 22.30 ч. за което има уговорено месечно трудово възнаграждение. Видно от ключения впоследствие си представен трудов договор, уговореното възнаграждение между И. и дружеството-жалбоподател било в размер на 400 лева.

Данните в попълнената от И. декларация изцяло кореспондират със събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства /показанията на свидетелите Д. и И./ , които сочат, че по време на извършване на проверката са възприели Н. И. да извършва трудова дейност, свързана с носене на поръчки от кухнята към търговската зала в обекта. Въз основа на цитираните доказателства по категоричен начин е установено, че в деня на проверката Н. И. е извършвала трудовите функции на длъжността "сервитьор" при наличие на задължителните елементите на трудово правоотношение между същата и дружеството-жалбоподател, а именно - определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение.

Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.

Това означава, че предмет на трудовия договор е самото предоставяне на работната сила от страна на работника или служителя, който се поставя на 4 разположение на работодателя в рамките на определено работно време, за да изпълнява трудовите функции и задачи, които произтичат от длъжността, на която е назначен, съобразно длъжностната си характеристика. Работникът или служителят дължи едно продължително и многократно изпълнение на уговорените между него и работодателя задължения, а работното му място, начинът на изпълнение и работното време се определят съобразно естеството на възложената дейност. Рискът се носи от работодателя, а работникът изпълнява задълженията си под негов контрол.

За разлика от трудовия договор, гражданският договор за изработка има за предмет предоставяне на определен краен продукт от лице, наречено „изпълнител”, по поръчка от насрещната страна по съглашението, наречена „възложител”, срещу възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата, предмет на договора, като с предоставянето на дължимото се прекратява действието на договора между двете страни. Изпълнителят и възложителят са равнопоставени помежду си, изпълнителят няма установено работно време, работно място, не е подчинен на възложителя и не отговаря дисциплинарно пред него. В сключения договор следва да е уговорено какъв конкретен краен продукт изпълнителят дължи на възложителя по договора и в какъв срок същият се задължава да престира този резултат.

Видно от приобщената по делото декларация по чл. 402 от КТ, лицето Н. И. е било ангажирано да престира в полза на дружеството-жалбоподотел работна сила, а не конкретен трудов резултат, подлежащ на приемане, обуславящ като насрещна престация заплащането на цената за същия.

Поради изложеното, съдът намира за установено безспорно, че в случая се касае именно за трудово, а не за гражданско правоотношение, възникнало между въззивника и работника, цитиран в обжалваното НП.

Безспорно установена е и липсата на трудов договор в писмена форма, инкорпориращ елементите на това правоотношение, изискуем съгласно нормата на чл.

62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение на цитираните по-горе норми, въз основа на санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ, която предвижда същото в хипотезата си.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, с допускането на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма. Не се установяват и обстоятелства, които сочат липса на обществена опасност на нарушението или явна незначителност на същата. Същевременно с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на сключване и регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат 5 осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж.