Определение № 1736 от 30.10.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1736 гр. Варна, 30.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Д. като разгледа докладваното от И. Д. Наказателно дело частен характер № 20233110202460 по описа за 2023 година

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик ВНЧХД № 1185 по описа за 2025 г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл.2 от НПК.

Делото е образувано по внесена частна тъжба от С. Т. К. срещу Д. К. Н. за престъпления от частен характер, а именно по чл.130, ал.2 от НК и по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство на тъжителят К. е била назначена адвокат М. А.

П.- В. от АК-Варна.

С решение № ВН-902-9662/2025г. от 14.04.2025г. на НБПП гр. София на адв. В. е определено възнаграждение в размер на 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева за участието й по ВНЧХД № 1185/25г. по описа на ОС-Варна. Копие от решението е изпратено в РС-Варна с искане за присъждане на разноските за изплатеното адвокатско възнаграждение.

Депозираното до ВРС искане е процесуално допустимо, а разгледано по същество и основателно. Според разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В настоящия случай подс. Д. К. Н. с влязла в сила присъда е признат за ВИНОВЕН само по отношение на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и е оправдан по останалите обвинения. По отношение Д.ието, за което подсъдимият е признат за виновен, е приложен института на реторсията по чл.146, ал.2 от НК, като съдът е освободил К. и К. от наказание. Според константната съдебна практика при прилагане на реторсия разноските остават за сметка на страните така, както са направени /Решение №255/92г. на ВС/. Поради това съдът намира, че разноските за присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени на тъжителя К..

Поради обстоятелството, че разноските за адвокатско възнаграждение са определени 1 в един по-късен момент, а именно след приключване на съдебното производство по делото, се налага съдът да се произнесе с допълнително определение в горния смисъл.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.306, ал.1, т.4, предл. второ от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА С. Т. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВОС с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването.

След влизане в сила на определението същото да се изпрати на НБПП – София за сведение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2