Решение № 260129 от 03.11.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 03.11.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА, мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА, при секретаря Елка Григорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев

ВНЧХД № 933 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда № 219520 от 18.09.2019 г. по НЧХД № 8154/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 12-ти състав, е признал подс. И.И.Г. за невинен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Отхвърлил е предявения от частния тъжител (ЧТ) и граждански ищец (ГИ) граждански иск срещу подсъдимия, в размер на 1 000 лева, представляващи твърдени претърпени неимуществени вреди от инкриминираното деяние, както и за законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 03.03.2017 г., като неоснователен.

Недоволен от така постановената присъда е останал ЧТ и ГИ Ю.П.П., който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба с допълнение. В нея се твърди, че неправилно първият съд е приел, че действията на подсъдимия – нецензурните коментари за майка му и брат му, могат да бъдат инкриминирани само от тях. Заявява се разбирането, че тези позорни обстоятелства, според ЧТ и ГИ, касаят освен семейството му и него самия, поради което разгласяването им на публично място, пред негови приятели, представлява престъпление на обвиняемия, за което му е повдигнато обвинение с частната тъжба. Изтъква се, че всяка неистинска и позоряща информация за родителите и брата на ЧТ засяга пряко и последния, като техен син и брат. Сочи се, че подсъдимото лице е съзнавало, че разпространението на неистинска и позоряща информация за близките му ще засегне и ЧТ и точно това е била целта му. Желае се отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и признаване на подсъдимия за виновен в извършването на деянието, за което е обвинен, налагане на справедливо наказание, съответно на тежестта на извършеното престъпление, както и уважаване на предявения граждански иск така, както е предявен.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 13.03.2020 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба с допълнение и с приложените материали към делото, намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпитът на подсъдимия. Прецени, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.

2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В открито съдебно заседание ЧТ и

ГИ Ю.П.П., поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, като изтъква, че не е възможно покойната му майка да съди подсъдимото лице. Сочи, че подсъдимият е нарекъл майка му „***“, а брат му и баща му „***“, което се явява позорящо го обстоятелство, тъй като означава, че е син на „***“ и брат и син на „***“. Заявява, че от разпита на свидетелите е било установено, че подсъдимият го е нарекъл „***“ и „мърша“, което неправилно е преценено, че не е позорящо го обстоятелство, според първия съд. Желае отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и осъждане на подс. Г. по повдигнатото му частно обвинение.

Служебно назначеният защитник на подс. И.И.Г. – адв. И.Р., САК, навежда доводи, че присъдата на първия съд е постановена на база на събраните по делото доказателства и закона. Сочи, че по делото няма доказателства подзащитният му да е извършил престъпление, за което му е повдигнато частното обвинение. Изтъква, че е налице конфликт между две лица, които взаимно са си разменили обиди. Желае жалбата срещу постановената първоинстанционна присъда да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Подсъдимият Г., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.

Съобразил е събраните пред него относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно : гласни доказателствени средства – показанията на св. С.Н.Н., снети в открито съдебно заседание (о.с.з.) на 09.04.2019 г. (л. 30 – л. 30/гръб от съдебното производство) и Х.Т.Б., снети в о.с.з. на 09.04.2019 г. (л. 30/гръб – л. 31 от съдебното производство), обясненията на подс. Г., снети в о.с.з. на 29.05.2019 г. (л. 38 – л. 38/гръб от съдебното производство) ; писмени доказателства и доказателствени средства –справка за съдимост на подсъдимия (л. 36 от съдебното производство), писмо от „Теленор България“ ЕАД, изх. № 16435/18.06.2019 г. (л. 43 от съдебното производство) и справка от ТД на НАП – София, изх. № С190022 – 178 – 0018523/18.06.2019 г. (л.

44 от съдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно обясненията на подсъдимото лице, показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства и доказателствени средства. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Н.и Б., като неопровергани от останалите, събрани по делото доказателства. Дал е вяра и на обясненията на подс. Г., в частта им досежно взаимоотношенията му с ЧТ П., но не е кредитирал същите по отношение на отсъствието на подсъдимия от гр. София към инкриминираната дата. Останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства е кредитирал изцяло, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното :

Подсъдимият Г. и ЧТ и ГИ П. се познават и били приятели до началото на 2017 г., когато отношенията им се влошили.

На 03.03.2017 г., вечерта, св. Х.Б. отишъл в кафене, находящо се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, на ул. „Ямбол“.

Там заварил подс. Г.. Двамата се познавали покрай ЧТ П.. Подсъдимият Г. се обърнал към св. Б., като го попитал „Къде е мършата?“. В отговор св. Б. попитал кого нарича така, а подсъдимият Г. уточнил, като казал: „Този *****, Ю.“. В течение на вечерта, подсъдимият коментирал майката и брата на ЧТ в негативен план.

По-късно същата вечер, св. С.Н.бил на спирка на градския транспорт, находяща се на ул. „Оряхово“ в кв. „Захарна фабрика“, до магазин „Лидъл“. Свидетелят Н.и подсъдимият се познавали покрай ЧТ П.. Към св. Н.се приближил подс. Г., във видимо нетрезво състояние, и започнал да говори за ЧТ, като казал, че е „голяма мърша“, след което направил негативни коментари за майката, бащата и брата на ЧТ.

Впоследствие, св. Н.и св. Б. поотделно се видели с ЧТ и му разказали за случилото се.

Подсъдимият

И.И.Г. е роден на *** г., в гр. София, българин, с българско гражданство, неженен, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимия е неосъждан.

Същият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебна инстанция намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :

Правилно и обосновано при формиране на изводите си по фактите, първият съд се е доверил на показанията на свидетелите Б. и Н., снети в хода на съдебното следствие.

Внимателният анализ на така събраните гласни доказателствени средства сочи, че същите са еднопосочни, взаимнодопълващи се, необорени от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Поради това следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и като такива следва да бъдат кредитирани. Действително, всеки от разпитаните по делото свидетели пресъздава пред съда собствените си възприятия по отношение на репликите, разменени с подс. Г. – св. Б. – в кафене, находящо се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, на ул. „Ямбол“, около 22.00 ч. на 03.03.2017 г., а св. Н.– около час по-късно, на спирка на градския транспорт на ул. „Оряхово“ в кв. „Захарна фабрика“.