Решение № 152 от 07.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502946 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 262122/28.06.2022 г. по гр.д. № 5970/2018 г. на СГС, I-9 състав е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на А. В. П., на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, настъпили в резултат от смъртта на И. В. П. - майка на ищеца, при ПТП от *** г., ведно със законната лихва от 03.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и 6158,69 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на И. В. П. майка на ищеца, при ПТП от *** г., ведно със законната лихва от 03.05.2018 г. до окончателното й плащане.

Със същото решение са отхвърлени исковете за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лева и за имуществени вреди до пълния предявен размер от 10 276 лева, както и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2253,97 лева законна лихва за забава върху обезщетението за имуществен вреди от 10 276 лева за периода от 06.05.2013 г. до датата на исковата молба и за сумата от 32 904,46 лева законна лихва за забава върху обезщетението от 150 000 лева за периода от 06.05.2013 г. до датата на исковата молба.

С посоченото решение са отхвърлени и предявените от А. В. П. искове срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за солидарно плащане със ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 10 276 лева, обезщетение за имуществени вреди, от смъртта на И. В. П. - майка на ищеца, съставляващи разликата между издръжката, която би получавал от нея и наследствената пенсия, която му е отпусната във връзка с нейната смърт, за периода от 06.05.2013 г. до датата на исковата молба; 2253,97 лева законна лихва за забава върху обезщетението за периода от 06.05.2013 г. до датата на исковата молба; 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в 1 резултат от смъртта на И. В. П. - майка на ищеца; 32 904,46 лева законна лихва за забава върху тази сума за периода от 06.05.2013 г. до датата на исковата молба.

Решението е постановено при участието на В. Н. П. като трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.

Ищецът А. П. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Поддържа, че съдът занижил дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди. В противоречие с чл. 300 ГПК съдът приел, че е налице съпричиняване от страна на майка му, която се съгласила да пътува с водач, употребил алкохол, тъй като водачът на автомобила е оправдан с влязла в сила присъда по обвинение за управление в пияно състояние. Изводите за съпричиняване били и необосновани. Съдът неправилно намалил и присъденото обезщетение за имуществени вреди с неправилно приетото съпричиняване. Неправилно били отхвърлени и исковете за лихви, предявени на основание чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) и дори липсвали мотиви за това. Неправилно бил отхвърлен и искът срещу ЗД „Бул Инс“ АД, тъй като по делото било доказано, че застрахованият при това дружество водач Р. Г. при настъпване на ПТП е управлявал автомобила с алкохол в кръвта с концентрация 1.7 промила. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната част и предявените искове срещу двамата застрахователи да бъдат уважени изцяло.

ЗД „Бул Инс“ АД са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност, с доводи, че двамата застрахователи на съпричинителите на деликта не отговарят солидарно.

ЗК „Лев Инс“ АД също е депозирало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сума над 40 000 лева до присъдените 80 000 лева, ведно със законната лихва, както и в частта, в която искът за имуществени вреди е уважен за сума над 4 619.02 лева до присъдените 6 158.69 лева, ведно със законната лихва. Излагат се доводи, че съдът неправилно определил справедливия размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, като го завишил. Намира още, че СГС определил твърде нисък дял на съпричиняването от страна на починалата И., чийто принос бил не по-малко от ½. Поддържа, че справедливото обезщетение е 80 000 лева и същото следва да бъде намалено с ½. Този принос следвало да приложи и за намаляване на изчислените от вещото лице имуществени вреди в общ размер на 9 238.04 лева. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и предявените искове над посочените да бъдат отхвърлени.

Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, в който излага доводи за нейната неоснователност.

В проведеното на 26.01.2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на А. П. е заявил, че поддържа въззивната жалба освен в частта, с която обжалва първонистанционото решение по отношение солидарната отговорност на ЗД „Бул Инс“ АД (в частта, с която е отхвърлен иска срещу това дружество като солидарен длъжник). И в устните състезания е заявил, че не поддържа въззивната жалба в посочената част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът А. В. П. е поддържал в исковата си молба, че неговата майка И. П. починала на *** г. при ПТП в гр. Костинброд, настъпило с участието на л.а. „БМВ“ с рег.№ ***, собственост и управлявано от В. П., баща на ищеца, и л.а.“Нисан“ с рег.№ ***, управляван от Р. Г. Г.. Срещу В. П. било образувано наказателно производство, но ищецът е твърдял, че виновен за произшествието е другият водач. Възможно било обаче и двамата водачи да са виновни за ПТП. Автомобилът, управляван от баща му, имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗК “Лев Инс“ АД, валиден към датата на ПТП, а автомобилът, управляван от другия участник в ПТП имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“АД.

Ищецът е твърдял още, че вследствие смъртта на майка си, настъпила при ПТП, претърпял значителни неимуществени, както и имуществени вреди. Към момента на смъртта й бил само на 17 години и много привързан към майка си. Смъртта й му се отразила психически много зле. Затворил се в себе си, станал трудно контактен.

Опитите му да преодолее стреса с помощта на психолози не довели до успех. Смятал е, че неимуществените му вреди ще бъдат обезщетени със сума от 150 000 лева.

Твърдял е още, че в резултат на смъртта на майка си изгубил възможността да получава от нея издръжка, а към момента учел във висше учебно заведение. Намирал е, че е изгубил издръжка по 250 лева месечно до навършване на 25 годишна възраст. Или за пет години изгубената издръжка е 15 000 лева. За този период ищецът получавал наследствена пенсия в размер на 118.08 лева за месеците от октомври до юни или 944.65 лева годишно, а за пет години – 4 723.20 лева. Претендира от ответниците разликата от 10 276 лева.

Отправил претенции за плащане на обезщетение до двете застрахователни компании - ответници, но такова не му било изплатено до датата на исковата молба, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете.

Предвид изложеното ищецът е претендирал да бъдат осъдени двете застрахователни дружества солидарно да му заплатят: 1. Сумата 10 276 лева обезщетение за имуществени вреди, от смъртта на И. П. - майка на ищеца, съставляващи разликата между издръжката, която би получавал от нея и наследствената пенсия, която му е отпусната във връзка с нейната смърт, за периода от 06.05.2013 г. до датата на исковата молба;

2. Сумата 2253,97лева законна лихва за забава върху обезщетението за периода от 06.05.2013г. до датата на исковата молба;

3. Сумата 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на И. П.;

4. Сумата 32 904,46 лева законна лихва за забава върху тази сума за периода от 06.05.2013 г. до датата на исковата молба;

5. Законна лихва върху присъдените обезщетения от датата на исковата молба до окончателното им плащане.

При условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете за солидарно осъждане на двамата ответници за плащане на процесните суми, са предявени същите искове срещу ЗД “Бул Инс“ АД за самостоятелното им плащане, както и при условията на евентуалност искове срещу ЗК „Лев Инс“АД като втори ответник.

3

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е представил писмен отговор в срок, в който са изложени съображения за неоснователност на исковете, тъй като ПТП е настъпило по вина на лице, чиято гражданска отговорност не е застрахована при него. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на л.а. „Нисан Примера“ с рег.№ *** Р. Г.. Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита че справедливо е обезщетение от 80 000 лева до 100 000 лева. В случай, че бъде установена вина на двамата участници в ПТП, при което е налице солидарна отговорност между тях, то възразява, че приносът на В. П. е 99%. Оспорва искът за плащане на обезщетение за имуществени вреди като недоказан.

Ответникът ЗК “Лев Инс“АД е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на л.а. „БМВ“ с рег.№ *** В. П.. Оспорвал е между ищеца и починалата да са били налице отношения на привързаност, обич и доверие, тъй като в тази връзка липсват доказателства, а не е установена законова презумпция, която да дава основание за плащане на обезщетение на наследниците на починалото лице. Оспорвал е претенцията за плащане на обезщетение за неимуществени вреди поради недоказаност на настъпването им, като прекомерна и несъобразена със справедливостта. Оспорвал е вината на застрахованото при него лице за настъпване на ПТП. Направил е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която приела да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, при знание за това. Оспорвал е да са настъпили имуществените вреди, за които се претендира обезщетение. Оспорвал е да дължи лихва за забава върху претендираните обезщетения от датата на увреждането.

По искане на ЗК „Лев Инс“ АД по делото е конституиран като трето лице помагач на негова страна В. Н. П., който е заявил писмено становище основателност на исковата молба, но е поддържал, че освен той, виновен за ПТП е и другият водач.

Макар с първоинстанционното решение съдът да се е произнесъл по исковете не в поредността на евентуалното им съединяване, заявено от ищеца, доколкото липсва оплакване от жалбоподателя в тази връзка, този порок на решението не следва да бъде обсъждан.

От друга страна, доколкото в открито съдебно заседание жалбоподателят изрично е заявил, че не поддържа жалбата си по отношение на отхвърлителната част от първоинстанционното съдебно решение спрямо ЗД „Бул Инс“ АД като солидарен длъжник на „Лев Инс“ АД и предвид характера на това изявление на оттегляне на въззивната жалба в посочената част, то в тази й част въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По въззивната жалба срещу отхвърлителната част на решението по исковете срещу ЗК „Лев Инс“ АД, настоящият съдебен състав намира следното: