Решение № 18375 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18375 гр. ......, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110123088 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.........“ ЕАД, ЕИК ......... седалище и адрес на управление гр. ......, ул. „........“ ...., представлявано от изпълнителния директор ...... и председателя на Управителния съвет ..... чрез пълномощника им юрк. ..... против В. С... Р. -., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ......, ж.

.....

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ......, район .. ж. ..... инсталация ....., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищеца. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 62452 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.........“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 60191 от 10.04.2025 г. по частно гражданско дело № 62452 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав, а именно: сумата от 1 098,57 лв. (хиляда деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г., респ. месец август 2021 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ......, район .. ж. ..... инсталация ....., от която а) 925,04 1 лв. (деветстотин двадесет и пет лева и четири стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението -14.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 161,57 лв. (сто шестдесет и един лева и петдесет и седем стотинки) - лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г., в) 9,84 лв. (девет лева и осемдесети четири стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец август 2021 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 14.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 2,12 лв. (два лева и дванадесет стотинки) - лихва за периода от 16.07.2021 г. до 30.10.2023 г.

В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответницата депозира отговор, с който изразява становище за допустимост и вероятна основателност на предявените искове. Сочи, че към настоящия момент няма връзка с ответницата, поради което не може изрази конкретно становище по предявените искове и да ангажира доказателства.

Не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 62452/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

2

По делото е приобщен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.08.1991г., по силата , на който В. С... Р. -., ЕГН ********** е придобила собствеността върху апартамент ... находящ се в гр. ......, ж. к. ...

С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е ползвател на процесния имот за исковия период и е страна по облигационно правоотношение с „Т.........“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през процесния период.

Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е представен Договор от 20.09.2012 г. между „Т.........” ЕАД и сграда в режим на ЕС , в която се намира и процесният имот , относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от ищеца, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период. Между страните не се спори и относно размера и стойността на предоставената топлинна енергия през процесния период.

Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от ищеца с исковата молба твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент ... находящ се в гр. ......, ж. к. ...

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия.

Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на предоставената услуга по дялово разпределение.

Дължимите от ответника суми са от доставената ТЕ за сградна инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. От приложените по делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки.

С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговаря на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.

С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се явява доказана по основание и размер

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно Общите условия на „Т.........“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 3 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без да е небходима покана.

Ето защо претенцията за мораторна лихва , също се явява основателна .

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и при този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на 399,04 евро.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 38,35 евро – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 62452/2023 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.........“ ЕАД, ЕИК ......... седалище и адрес на управление гр. ......, ул. „........“ ...., представлявано от изпълнителния директор ...... и председателя на Управителния съвет ..... чрез пълномощника им юрк. ..... против В. С... Р. -., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ......, ж. ..... обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 098,57 лв. (хиляда деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) с еврова равностойност от 561,69 € (петстотин шестдесет и едно евро и шестдесет и девет евроцента), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г., респ. месец август 2021 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ......, район .. ж. ..... инсталация ....., от която а) 925,04 лв. (деветстотин двадесет и пет лева и четири стотинки) с еврова равностойност от 472,97 € (четиристотин седемдесет и две евро и деветдесет и седем евроцента) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението -14.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 161,57 лв. (сто шестдесет и един лева и петдесет и седем стотинки) с еврова равностойност от 82,61 € (осемдесет и две евро и шестдесет и един евроцента) - лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г., в) 9,84 лв. (девет лева и осемдесети четири стотинки) с еврова равностойност от 5,03 € (пет евро и три евроцента) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец август 2021 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 14.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 2,12 лв. (два лева и дванадесет стотинки) с еврова равностойност от 1,08 € (едно евро и осем евроцента) - лихва за периода от 16.07.2021 г. до 30.10.2023 г.

Разпечатката съдържа 43 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd591085-c510-4b7c-9770-b6f9f7a1b70c