Определение № 224 от 20.11.2024, Районен съд - Нови пазар

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Нови пазар, 20.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Радева като разгледа докладваното от Светла Радева Частно наказателно дело № 20243620200428 по описа за 2024 година

Производство с правно основание чл.243 от НПК,образувано по жалба от „***“ООД с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление :с.К.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“****" № *,чрез повереника му адв.Б. М. Р. от ВАК против Постановление от 15.07.2024г.на Районна прокуратура –Ш.,ТП-Н. за прекратяване на наказателно производство по ДП №685/2019г.по описа на РУ-Н. /преписка №1343/19г.по описа на ШРП/.

Жалбоподателят твърди,че не е доволен от горецитираното постановление на прокурора,поради което обжалва същото.Сочи ,че то е незаконосъобразно,необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Не споделя аргументите на прокурора,че липсват данни за съставомерно деяние по чл.2019,ал.1 от НК или друго от общ характер.

Не била изяснена напълно фактическата обстановка във връзка с начина на получаване на стоката,получена от „***“ООД чрез дружеството-доставчик.Не били разпитани всички лица,които биха имали отношение към казуса.Не бил изследван въпроса откъде дружеството „*** „ООД разполага със сертификатите за произход на стока,закупена от „*** „ООД.не било ясно при какви обстоятелства и кога дружеството „*** „ООД е придобило стоката,за която представя сертификатите за произход.Не било уточнено дружеството на Т. от къде разполага с тази стока,за да я продаде на „*** „ООД.Не били изискани фактурите,с които дружеството „*** „ООД е придобило стоката,описана в сертификатите.

Твърди,че прокурорът не е изследвал въпроса –дружеството на Т. разполагало ли е изобщо със стока,която да продаде на „*** „№ООД.

Допуснати били съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правата на пострадалото лице.Производството било прекратено ,без материалите по делото да му бъдат предявени.

Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съда на основание чл.237 от НПК да отмени атакуваното постановление и върне делото на прокурора с указание за правилното 1 приложение на материалния закон и за допуснатите съществени процесуални нарушения.

Съдът като прецени доказателствата по делото,прие за установено от фактическа страна следното:

ДП №685/2019г.по описа на РУ-Н. е образувано с Постановление на прокурор при Районна прокуратура Ш.-ТО Н. за това,че през периода 17.06.2019г.-05.07.2019г.в с.К.,обл.Ш.ска,с цел да се набави имотна облага е възбудено заблуждение у лицето Ц.Л.С. – *** представител на „*** „ЕООД гр.Р. и с това е причинена имотна вреда на визираното юридическо лице в размер на 29 371.20лв.-престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

С постановление от 15.07.2024г.прокурорът е прекратил производството по воденото ДП приемайки,че юридическото лице „***“ООД ,явяващо се автор на съобщението по смисъла на чл.208,т.1 от НПК е дистрибутор на дружеството „*** „ЕООД,чийто предмет на дейност е свързан с производство и търговия с пилешко месо.“*** „ЕООД имало *** представители из цялата страна,като за региона на гр.Б. такъв представител била св.Ц.Л.С..Тя договоряла с конкретни клиенти доставката на месо и изпращала съответната заявка на „*** „ООД за изпълнение.

През лятото на 2019г.с управителя на „***“ЕООД –св.П.И. се свързал св.Г. Т..Последният се репрезентирал като представител на дружеството „*** „ООД ,с управител И.Д.А. и предложил на И. ,управляваното от него дружество да доставя пилешко месо за обекти на „*** „ООД,намиращи се в комплекс „***“/по-конкретно се касае за хотелите „*** , „***“ и „***“.

Св.И. насочил Т. към св.П. С.,тъй като това бил обслужвания от нея район.С. и Т. провели разговор и се договорили за бъдещи доставки,като С. изплатила на своя съконтрахент проектодоговор относно съвместната им дейност.Въпросният договор не бил подписан,респ.върнат,но въпреки това Т. започнал да извършва заявки за доставка на стоки,които С. оформяла и насочвала за реализация към „*** „ОО№.

Така,в рамките на периода от 17.06.2019г.до 05.07.2019г.били осъществени осем поредни доставки ,чиято обща стойност възлизала на сумата от 29 371.20лв.

Тъй като визираните доставки не били изплатени от „*** „ООД,св.П.И. се свързал с управителя на въпросното дружество И.А. и поискал обяснения за случилото се.В отговор,А. заявила,че „*** „ООД не е имало *** отношения с „***“ООД и последното не е извършвало доставки към управляваното от нея дружество.

Тогава И. посетил офиса на „*** „ и се запознал с наличните там *** документи,установявайки,че изпратената от „*** „ООД стоки е била доставена на същите дати на „***“ООД от дружеството „***“,управлявано от св.Г. Т.,но на различни цени от вече договорените.

Прокурорът е приел,че конкретния казус визира неуредени имуществени отношения между търговци,тъй като договоряйки през лятото на 2019г.в с.К.,обл.Ш. с представителката на „*** „ЕООД гр.Р. .-Ц.Л.С.,визираният като предполагаем извършител на процесното инкриминирано деяние Г. Ф. Т. /управител на ***“ ЕООД/ явно е проявил недобросъвестност 2

,като е въвел в заблуждение своя съконтрахент ,относно условията на бъдещата сделка за доставка на пилешко месо и готовността си да обезпечи нейната реализация.Приел е,че по същество се касае за недобросъвестност в контекста на т-нар.“преддоговорни отношения“в рамките на чл.12 от ЗЗД,като генерирането на заявки от Т. е мотивирала добросъвестната страна към изпълнение.

Прокурорът е счел,че е налице т.нар.“граждански измама“ по смисъла на чл.29,ал.1 от ЗЗД,тъй като намерението на Т. очевидно е било да убеди С. да сключи конкретен договор за доставка,а не да си набави имотна облага чрез причиняването на имотна вреда на представляваното от нея дружество.

Поради липсата на доказан умисъл в извършване на престъпление по чл.209,ал.1 от НК,на основание чл.243,ал.1,т.1 във вр.с чл.24,ал.1,т.1 от НПК прокурорът е прекратил наказателното производство ,образувано за престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

В хода на воденето разследване са събрани гласни /показанията на свидетелите П. Л. И., Ц.Л.С., Г. Ф. Т.,М. Н. С.,И.Д.А. и писмени доказателства /Копия от фактури с приложени към тях касови бонове, пътни листи с № № 5978548/21.06.2019г.,с №5978537/17.06.2019г. , с №5978556 / 28.06.2019г., с №5978567/02.07.2019г.,с №5978582/05.07.2019г.,маршрутен лист от

17.06.2019г.,21.06.2019г.,28.06.2019г.,

02.07.2019г.,05.07.2019г.,,удостоверение за регистрация на транспортно средство №1670/03.06.2019г., Договор за логистични услуги от 01.04.2019г.,сключен между „*** „ЕООД и „*** „ООД, Справка за задгранични пътувания на Г. Ф. Т. за периода от 01.01.2019г.до 25.03.2020г.,/конкретно влизане в РБ на 04.04.2019г. и излизане от РБ на 07.07.2019г./,Учредителен акт на „***“ЕООД/.

В заключението по назначената съдебно-графологична експертиза е установено,че почеркът,с който са положени подписите в графа „приел“ във фактури с №0000198574/28.06.2019г.,с

№0000198573/28.06.2019г.,с

№0000195732/17.06.2019г.,с

№0000199428/02.07.2019г.,с №0000197025/21.06.2019г., с №0000200356/05.07.2019г. и №0000200355/05.07.2019г.за клиент „*** „ООД –гр.Н. с ид.№102607570 и този,с който са положени подписите,представени като сравнителен материал от Г. Ф. Т. с ЕГН.:570110---принадлежи на едно и също лице.

Количеството графични признаци в подписа,положен в графа „приел“ във фактури №**********/21.06.2019Г.ЗА КЛИЕНТ „*** „ООД гр.Н. не позволяват извършване на сравнително идентификационно изследване.

От анализа на същите се очерта следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател „***“ ООД е дистрибутор на „***“ ЕООД, чиято дейност била свързана с производство и търговия с пилешко месо. Производителят „***“ ЕООД имал *** представители за цялата страна, като за региона на гр. Б., включително и комплекс“ ***“, *** представител била свидетелката Ц. С.. Тя договаряла с конкретни клиенти доставката на месо и изпращала заявки при „***“ – ООД за изпълнение.

Към всяка от поръчките „***“ – ООД издавало фактура, в която се посочвал вида на стоката, сумата за заплащане и начина на плащане. Към всяка от фактурите се прилагал *** 3 документ, издаван в единствен екземпляр, удостоверяващ годността на стоката и нейното качество, като ***ят документ съдържал и уникален номер, даден от БАБХ, който идентифицирал дружеството, издаващо документа. Във всяка от издадените фактури се съдържала информация за това кой *** документ съответства на нея. Фактурата и ***ят документ съпътствали стоката и при доставка, ***ят документ оставал у клиента, а при „***“ – ООД се връщал подписан от клиента 2 екземпляр от фактурата. Разносът и доставката на стоката се извършвали с транспорт на логистично дружество, с което „***“ – ООД имало сключен договор за логистични услуги, а именно - „***“ ООД.

Съгласно утвърдената практика,при предаването на стоката на клиентите се попълвал маршрутен лист, в който се отбелязвала всяка доставка по вид и брой, съответния клиент, както и дата на доставката. В случай, че било договорено плащането по фактурите да се извършва в брой, то служителят на логистичното дружество, който доставял стоката, приемал сумата и след това я отчитал на жалбоподателя, а ако плащането било уговорено по банков път, то се изисквало само подпис на приемащия стоката.

През лятото на 2019 г. с представителя на „***“ ООД св. П.И. се свързал свидетелят Г.

Т., който декларирал устно пред него,че е представител на дружеството „***“ ООД, с управител И.Д.А. и поискал жалбоподателят да доставя стока за обекти на „***“ ООД, намиращи се в комплекс *** – хотелите „***“, „***“ и „***“.

Св.П.И. насочил Т. към свидетелката С., тъй като това бил обслужваният от нея район.

След проведен телефонен разговор между С. и Т.,те се договорили за бъдещи доставки, както и С. изпратила на Т. договор относно дейността им, който да бъде подписан от името на „***“ ООД и да й бъде върнат. Договорът не бил подписан и не бил върнат на С., но въпреки това ,Т. започнал да извършва заявки. Контактувал със свидетелката С. по телефона, а последната оформяла и насочвала заявките към жалбоподателя, които „***“ – ООД осъществявало до обектите, чрез транспорт на логистичното дружество, по описания погоре начин, издавайки за всяка от заявките фактура и *** документ. Така били осъществени осем заявки – на датите 17.06.2019 г.; на 21.06.2019 г. – 2 бр.; на 28.06.2019 г. – 2 бр.; на 02.07.2019 г. и на 05.07.2019 г. – 2 бр., като във фактурите за всяка една доставка бил полаган подпис от лицето получател.

Доставките, обаче не били заплатени от „***“ ООД, като общата стойност на доставките възлизала на сумата от 29 371, 20 лв. Тогава свидетелят П.И. се свързал с управителя на „***“ ООД И.А. и последната му заявила, че не е имала *** отношения с „***“ – ООД и от жалбоподателя не са били извършвани доставки към управляваното от нея дружество.

Свидетелят И. посетил на място офиса на „***“ ООД и се срещнал с А., като се запознал и с документите, фигуриращи при „***“ ООД. Забелязал, че същата изпратена от „***“ – ООД стока и на същите дати е била доставена на „***“ ООД от дружеството „***“ ЕООД, управлявано от свидетеля Т., но с различни цени. Забелязал също, че към една от фактурите, издадени от „***“ ЕООД имало и *** документ на „***“ – ООД, но подписан от лице, различно от упоменатото в документа.

4

Разпитан като свидетел по воденото ДП,Т. отрича да е продавал на „*** „ООД пилешко месо и не е получавал пари от нея.Не оспорва,че издадените от неговото дружество фактури с №№37/28.06.2019г., 39/29.06.2019г., 34/17.06.2019г. и № 35/21.06.2019г.са издадени от неговата фирма и на тях е положен негов подпис,но той правил услуги на свои познати на добра воля,без възнаграждение,издавайки фактури по тяхна молба.

Св.И.А. сочи,че не е сигурна дали познава лице с имена Г. Ф. Т..Преди години работила с доставчик на месо с име Г.,но не знае дали е същият.През 2019г.“*** „ООД не е имало упълномощен представител с това име.Представляваното от нея дружество нямало отношения нито с „***“ЕООД,нито с „***“ЕООД.

В протокола си за разпит св.М. С. твърди,че през периода месец май 2019г.-месец юли 2019г.е работел във фирма „*** „ООД ,на длъжност „доставчик“.Трудовите му задължения се изразявали в доставка на хранителни продукти и за управление му било поверено МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№***.По отношение на доставяната от него стока до хотелите „***“, „***“ и „***“в курортен комплекс „***“ си спомня,че през горепосочения период доставките получавало едно и също лице-мъж на възраст *** години,с бяла коса.Той го чакал на първия от трите хотела,в които се доставяла стоката,после,след като приемел доставката за този хотел,се придвижвал с автомобил до другия хотел,където приемал доставката за него и така до третия хотел.Случило се при една от първите доставки същият мъж да му каже,че няма място за всичката доставена стока в складовете на хотелите и поискал част от нея да натоварят в автомобила,в който той бил „Фолксваген Кади „,което било направено.Когато имало доставка,този мъж бил уведомен от по-рано и той звънял предварително на св.С. кога да отиде и до кой хотел първи.При доставката въпросният мъж не му заплащал в брой стойността на доставената стока,като предполага,че я е заплащал на „***“ООД.