Определение № 2388 от 14.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2388 гр. София, 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100900803 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ф.Ф.Т.“ ООД, представлявано от адв. Д. А. от САК, срещу отказ № 20230411210118/13.04.2023 г. да бъде заличен съдружник поради прекратено участие при условията на чл. 125 ал. 2 ТЗ. Поддържа се, че членственото правоотношение е прекратено по силата на изтеклия законоустановен срок при писмено уведомление, подадено от С. М. на 01.03.2011 г. Впоследствие върху дружествените му дялове били наложени три запора, които били вдигнати. Упреква длъжностното лице по регистрацията, че не е отчело вписването, че С. М. е управител на дружеството и е отречена легитимацията му да заявява обстоятелства за вписване. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде разпоредено вписване на заявеното обстоятелство.

Постъпил е и отговор от Агенция по вписванията, възпроизвеждащ съображенията на длъжностното лице по регистрацията за постановения отказ. Претендират се разноски в размер на 150 лв.

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.

Дължимата държавна такса е внесена.

По основателността на жалба.

Чрез изрично упълномощен адвокат жалбоподателят, представляван в регистърното производство от адв. Д. А., е поискал заличаване на С. В. М. като като съдружник. Към заявлението е приложено предизвестие от С. В. М. и отразяване той в качеството си на управител да го е получил в дружеството на 01.03.2011 г. с данни за корекция в цифрата за десетицата в годаната.

1

За да постанови отказа длъжностното лице по регистрация приема, че С. М. е уведомил дружеството на 01.03.2011 (2021) г., за желанието си да прекрати участието си в дружеството и да бъде заличен като управител. Сочи се, че макар и да е продължава да е вписан управител, с изтичането на срока по чл. 141 ал. 5 изр. 2 ТЗ той е загубил това си качество. Застъпено е становище, че макар и да не е заявено за вписване това обстоятелство, доколкото вписването е от значение за трети добросъвестни лица, липсата на заличаване не го легитимира да представлява дружеството в регистърното производство.

Жалбата е неоснователна, макар и по различни от посочените в отказа съображения.

Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да инициират регистърно производство. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства от приложените към заявлението документи. Дължимата проверка от страна на длъжностното лице по регистрацията обхваща, но и е ограничена до указаните в закона факти, обуславящи заявеното за огласяване обстоятелство.

Заявлението удовлетворява предписаните от закона формални предпоставки за обективиране на искането като са налице условията на чл. 21 т. 1, т. 3 и т. 4 (квитанция за внесена държавна такса) ЗТРРЮЛНЦ.

Промяната в състава на съдружниците в дружество с ограничена отговорност подлежи на вписване в търговския регистър, което удовлетворява и изискването на чл. 21 т.

2 ЗТРРЮЛНЦ.

Не се установява обаче достигнало уведомление от 01.03.2011(2021) г. да е достигнало до дружеството.

С. М. е вписан в търговския регистър като управител на „Ф.Ф.Т.“ ООД. В това си качество той представлява дружеството, но не е в състояние да удостовери надлежно получаване на изходящо от него самия изявление.

Уведомлението обективира писмено изявление, което обаче е един от необходимите елементи както за прекратяване на прекратяване на участие в дружеството като съдружник, така и за отказ от мандатното правоотношение за управлението му. Вярно е, че правото на сдружаване включва и възможността съдружникът да прецени докога да участва в дружеството. Доколкото обаче това изявление пряко засяга и друг правен субект – търговското дружество, надлежното упражняване на потестативното право изисква еднозначен извод, че то е достигнало до адресата си. Ето защо и възниква въпросът може ли управителят, съвместяващ и качеството съдружник, да удостовери надлежно това обстоятелство.

Предписаният срок е предназначен да бъде осигурена възможност за съдружниците да организират управлението на дружеството, съответно при заявено напускане – да реорганизират дейността му. Обезпечаването на тази възможност е необходимо, но и 2 достатъчно условие, за да настъпи прекратяването на мандатното правоотношение, съответно предвиденият с чл. 125 ал. 2 ТЗ прекратителен ефект. Затова и наложително е да бъде доказано обективна възможност за дружеството, да узнае отправеното предизвестие.

Принципно утвърдената представителна власт с нормата на чл. 141 ал. 2 ТЗ е средство за обезпечаване изпълнението на управителната функция при очертаното й съдържание с предходната алинея. Предизвестието за напускане на дружеството не се включва в указания обхват – то не е насочено към търговската дейност на дружеството и не цели реализацията на общия интерес на съдружниците включително когато са пряко ангажирани с управлението на дружествените дела. Напротив, изявлението предпоставя загубен интерес към дружествените дела и предпоставя реална опасност – пряко за интересите на дружеството и косвено за интересите на неговите кредитори.

Както бе посочено вече преценката в охранителното производство се основава на писмени доказателства. По силата на чл. 530 вр. чл. 540 вр. чл. 180 ГПК доказателствената сила на представеното удостоверение е ограничено до авторството. Доказателствената тежест на частния документ се опира на отразеното в изявлението неизходен за неговия автор факт, основано на житейската презумпция, че никой не би се злепоставил, потвърждавайки неизгодно за него обстоятелство, ако то не се е случило реално. След като С. М. се ползва от изявлението си както в частта за прекратяване на мандатното правоотношение, така и за прекратяване на участието му в дружеството, неговото изявление „Получено в дружеството …“ било то и с указание да е управител, е лишено от подкрепата на очертаната житейска презумпция. Отразеното върху документа позволява единствено извод, че документът е получен от С. М.. С факта на създаване на изявлението очевидно е, че той знае за собствената си воля, която обаче се конфронтира с интересите на дружеството. Затова и неговото изявление само по себе си не е достатъчно, за да удостовери обективирането й пред адресата на изявлението - дружеството и то по начин, позволяващ, при полагане на елементарна грижа, оставащият съдружник на разбере за изразената воля. Пречката самият управител да удостовери получаване на уведомлението изрично е указана и в т. 4 от ТР № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. По изложените съображения обаче настоящият състав не намира основание за различен извод и досежно изявлението за прекратяване участието в дружество с ограничена отговорност.

Тъй като формираният извод за недоказаност се основава на анализ съдържанието на представен документ в потвърждаване на изследването обстоятелство, не съществува процесуална възможност за служебно изискване на допълнителни доказателства.

По изложените съображения съдът не намира да е прекратено мандатното правоотношение, обуславящо и легитимация на С. М. като управител да представлява дружеството в регистърното производство. Не се установява обаче и писменото изявление за прекратяване на участието му във „Ф.Ф.Т.“ ООД да е достигнало до дружеството и предписаният от закона срок за прекратяването му да е изтекъл.

3

По разноските

Нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ изрично утвърждава право на разноски за страните. Жалбоподателят не е предявил претенция за разноски, поради което безпредметно остава обсъждането дали му се дължат такива с оглед правилото на чл. 541 ГПК.

От името на Агенция по вписванията е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквато възможност признава нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК без да предписва изрично предпоставките за възлагането й. Механизмът за разпределение на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК обаче свързва това вземане с изхода от разрешен спор. Право на разноски има ползващата се от решението страна, освен ако насрещната по спора не е дала повод за допълнително направените разходи. Възлагането на отговорността за разноски по общия ред на Гражданския процесуален кодекс предполага материалноправно отношение между равнопоставени страни като станалата причина за допълнителни разноски в процеса на отстояване на признатото право ангажира загубилата спора страна да възмезди правоимащата. Следователно, отговорността за разноски по реда на Гражданския процесуален кодекс не произтича от развитието на съдебно производство, а от несъобразено с укоримо от правния ред развило се гражданско правоотношение. Понеже чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ препраща към общия процесуален закон, който пък не определя развитието на съдебното производство основание за ангажиране отговорността за разноски, поради което и специалната норма не е в състояние да породи вземане за разноски.

Регистърното производство е охранително, а Агенцията по вписванията няма статут на страна по него.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ф.Ф.Т.“ ООД, представлявано от адв. Д. А. от САК, срещу отказ № 20230411210118/13.04.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.

На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.

При влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4