Решение № 176 от 26.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Смолян, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500128 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 28/29.01.2026г., постановено по гр.д.№ 770/2025г. по описа на Районен съд-Смолян са отхвърлени предявените от Г. К. Н., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Р.“ № ** против Р.Д.Т. „ Н. Х.“ гр.С., с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес гр.С., бул.“Б.“№ *, представляван от директора М. Б. искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми произтичащи от неизпълнение на Договор за публично представяне № Г-04/24.02.2022 година, както следва: сумата 400 лева имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и сумата 10 000 лева неимуществени вреди за преживени неудобства, тревожност, накърнена лична и професионална репутация, ведно със лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на иска-29.05.2025г. до окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани.

Осъден е Г. К. Н., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Р.“ № ** да заплати на Р.Д.Т. „ Н. Х.“ гр.С., с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес гр.С., бул.“Б.“№ *, представляван от директора М. Б. разноски по водене на делото в размер на 1536,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1102/13.02.2026г. от Г. К. Н., чрез пълномощника му адв.Б. П. с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилна преценка на доказателствата и необоснованост. Излагат се доводи, че за да отхвърли предявените искове за имуществени и неимуществени вреди от неизпълнението на процесния договор, първоинстанционният съд е приел, че същите са неоснователни. Приел е още, че договорът за публично представяне на сценично произведение е двустранен възмезден и консенсуален договор, от който възникват права и задължения за всяка от страните. Изпълнението на задължението на 1 едната страна е функционално обусловено от изпълнение на задължението на другата страна.

Съдът по същество е приел, че ищецът е неизправна страна по договора,тъй като за да бъде изпълнено от ответника задължението му по процесния договор да представи пиесата е следвало ищецът да предостави текста на пиесата. Такъв извод не може да се направи от показанията на разпитания св. Р. Б., който установява, че в Т. практиката е била да се входират пиесите в деловодството. Съдът е приел, че от показанията на Св.Б. става ясно,че преди сключване на договора текстът е бил предоставен от ищеца на Т. М. (режисьор),който го прочел и одобрил, което лице не е в трудово-договорни отношения с ответника, което не означава,че ищецът е изпълнил задължението си да предостави текстът на ответника като страна по договора. Изпълнението на задължението на ответника да започне работа по нея и да я представи, съобразно уговореното в чл.4 от договора безспорно е обусловено от изпълнение на задължението на автора-ищец да му предостави текста на пиесата. Съгласно чл.4 Т. се е задължил да осъществи на камерна сцена Пиесата,т.е. цитираният текст е конкретизирал на каква сцена ще се представи пиесата,а не започване работа по нея. Съдът е приел, че,тъй като в договора няма уговорен срок за представяне на пиесата (премиера) в рамките на тригодишния срок на действие на договора, то в случая намира приложение диспозитивното правило на чл.56,т.З от ЗАПСП,а именно, че ползвателят е длъжен да представи публично произведението в срок от една година от получаването. Приел е също, че след като ответникът оспорва,че е получил текста на пиесата, в тежест на ищеца е да установи, че след сключване на договора е изпълнил това свое задължение и кога, но ищецът не установява,че е изправна страна по договора, поради което и задължението на ответника да представи публично пиесата в срока по чл.56,т.З ЗАПСП, в рамките на уговорения срок на действие на договора не е възникнало, поради което не е ангажирана отговорността на ответника за вредите-имуществени и неимуществени от неизпълнение на договора.Твърди се, че така направените от районният съд изводи са неоснователни. В договор между страните не е предвидено изрично задължение за входиране на произведението-пиесата от Автора в деловодството на Т..Липсата на вътрешна административна регистрация от страна на Т. не може да се вмени във вреда на Aвтора. На основание чл.81 ЗЗД неизпълнение е налице само когато длъжникът не изпълни по причина,за която отговаря.В случая не е налице неизпълнение от страна на ищеца,а евентуални пропуски във вътрешната организация на институцията-Т. и те не могат да бъдат квалифицирани като виновно поведение на ищеца-Автора. В сключеният договор не е определена конкретна форма или административна процедура за предаване на пиесата от Автора.Задълженията на страните следва да се определят съгласно договорените клаузи, като не могат да се въвеждат допълнителни изисквания, които не са уговорени със сключения между страните договор. В случая пиесата е предоставена лично от ищеца на директора на Т.-Р. Б., предоставил я е на Т. М. в качеството му на режисьор, ако това му качество се оспорва от ответника в т.ч. и от съда, ищецът счита, че е изпълнил задължението си, доколкото в договора не е посочена специфична форма за предаване чрез входиране. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорът има силата на закон за страните. В договора не е предвидено изрично задължение за входиране на произведението в деловодството на Т., нито е уговорена конкретна административна форма на предаването му. Съгласно чл.63 ЗЗД длъжникът следва да изпълни задължението си точно и добросъвестно съобразно уговореното. Въвеждането на допълнително изискване-входиране в деловодството, така както твърди ответникът, не е предвидено в договора и представлява едностранна промяна на договорните условия, което е недопустимо в хода на съдебното производство.В съдебната практика обикновено се приема,че когато начинът на предаване не е уговорен, достатъчно е произведението реално да е достигнало до другата страна. От доказателствата по делото и сключеният договор става ясно, че Пиесата е 2 достигнала до другата страна –Т. чрез Директора,а в последствие дадена и на режисьора Т. М. лично от ищеца. Всеки режисьор, който приема да постави на сцена едно произведение-пиеса, не може и не следва да бъде в трудово-договорни отношения с Т.-това е общоприет стандарт в театралното дело,поради което направеният извод от съда по същество,че пиесата предоставена на соченият режисьор Т. М. не означава, че е предоставена на Т., тъй като това лице не било в трудоводоговорни отношения с ответника, поради което за Т. не са възникнали задължения. Пиесата е предоставена на Директора на Т.-Р. Б. и текста на пиесата се съхранява от Р. Г. на работа в Т..Ищецът е представил пиесата на Т. в разумен срок и по надлежен ред.В този смисъл са показанията на св.Р. Б., изпълняващ длъжността директор на ответника към момента на сключване на договора.Пиесата е представена от Автора на Т.,Т. е приел,но не е изпълнил задължението си да я представи в срока на сключеният договор респ. в срока по чл.56,т.З от ЗАПСП.Неоснователно и недоказано е твърдението на Т.,че Авторът на пиесата не е входирал същата официално в деловодството, но не представя никакви доказателства,че е имало изрично изискване за форма или начин на представяне от страна на автора.И тъй като видно от съдържанието на договора не се предвижда конкретна форма на предаване,то дори и устното предаване може да се приеме за изпълнение по арг. от чл.20а ЗЗД. Липсват доказателства,че Т. е уведомил официално Автора, че текстът на пиесата не е предоставена от него.Не съществува никаква кореспонденция между страните по този въпрос,авторът никога не е бил уведомяван в срока на договора,че пиесата не се намира в Т..Без писмен отказ или забележка-неизпълнение не може да се вмени на автора.

Доказателства в този смисъл не са представени. Първоистанционният съд в мотивите си неправилно и необосновано е приел, че няма доказателства за предаване на произведениетопиесата на Т., но същевременно свидетелят Б. признава,че текстът е бил предаден от автора и същият се съхранява от Р. Г. на работа като деловодител и артистичен секретар на РДТ“Н. Х.“С.,преди подписването на договора.В последствие пиесата е предоставена от ищеца на режисьора Т. М.,който много я харесал и е приел да я постави на сцена, с актрисата на РДТ“Н. Х.“-С. Е.

О..След предоставяне на пиесата на Т. е подписан процесният договор,в последствие Анекс към договора,като през м.юни 2022 година е направено и първото плащане по него съгласно чл.6 от договора,от което следва извода:че са започнали действия по неговото изпълнение.Реалното предоставяне на пиесата на Т. е дало основание за сключване на процесният договор.Изводът на съда, че“пиесата не е предоставена от ищецът“ е несъстоятелен и противоречи на събраните по делото доказателства. Съдът изцяло приема твърдението на ответника,че липсва текста на пиесата.Нещо повече директора на ответникът М. Б. от момента на встъпването си в длъжност не е проявил необходимата грижа във връзка с изпълнението на процесния договор.Ответникът не отрича обстоятелството,че процесният Договор и Анекса към него се намират в Т., след като се представят с отговора срещу исковата молба, т. е.те са били на неговото разположение и е следвало да се запознае с него,както и какви задължения произтичат от него за Т.. Видно от съдържанието на договора е записано и заглавието на пиесата“К. в. к.“, което означава,че действително пиесата е предоставена на театър а, нейното заглавие е било известно към датата на сключване на договора,както и нейното съдържание,за да се впише в договора. От къде ползвателят знае заглавието на пиесата,ако тя не е била налична и предоставена на Т. към датата на сключване на договора. От този договор са произтичали задължения за Т. и новият директор М. Б. е следвало да се запознае с него и предприеме действия във връзка с неговото изпълнение или неизпълнение.Ако ползвателят на пиесата-Т. е констатирал,че пиесата не се намира в Т. е имал възможността да поиска същата от автора ,както и да предприеме действия свързани с неговото 3 прекратяване по вина на ищеца-автор,ако пиесата липсва в Т.,или да го прекрати по взаимно съгласие. От момента на встъпването му в тази длъжност до момента на изтичане срока на договора такива действия не са предприемани.Доказателства в тази насока от ответникът не са представени по делото.Едва след като ответника е получил исковата молба,като защитна позиция от бездействието си по изпълнението на договора поддържа твърдението, че пиесата не е предоставена на Т. и че липсват данни да е входирана в деловодството на Т.. В самият договор липсва уговорка как ще бъде предоставено произведението/пиесата на ползвателя- Т.. Пиесата е предадена от автора преди сключване на договора и се е съхранявала в Т. от лицето Р. Г.деловодител и артистичен секретар, както твърди св.Р. Б.. Пиесата не е представена на сцена по времето на директора Р. Б., защото актрисата,която е била избрана от режисьора Т. М. в хода на подготовката е починала поради възникнал пожар в домът й.Р. Б. е разговарял с ищеца и му е казал,че ще постави пиесата,но малко след това е освободен от длъжност.Освен това,видно от приложените публикации пиесата с автор Г. К. и заглавие“К. в. к.“ е придобила публичност на обществеността не само за гр.С.. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2127/17.03.2026г. от Р.Д.Т. „Н. Х.“гр.С., чрез пълномощника му адв. И. Т., с който оспорва същата като неоснователна. Изложените във въззивната жалба доводи представляват по същество повторение на вече заявени в първоинстанционното производство твърдения, които са били подробно разгледани и аргументирано отхвърлени от съда.Неоснователно е твърдението, че текстът на пиесата е бил предоставен на Т. и че неправилно първоинстанционният съд е приел обратното. В случая доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца, съгласно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. Ищецът основава претенцията си за договорна отговорност на твърдението, че е изпълнил задълженията си по договора. Той поддържа, че е предоставил произведението на Т. съгласно уговореното между страните. Следователно именно той следва да докаже факта на предаване на произведението, тъй като това е положителният факт, от който черпи права.Липсата на предаване представлява отрицателен факт. В правната теория и трайната съдебна практика е безспорно прието, че доказването на отрицателен факт не може да бъде възложено на страната, която го твърди, тъй като по естеството си той не подлежи на пряко доказване. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ищецът не е доказал да е изправна страна по договора, което изключва възможността да претендира обезщетение за неизпълнение.По делото не съществува нито едно доказателство, че текстът на пиесата е предоставен на Т.. Неоснователно е и твърдението, че договорът не съдържа изрично изискване произведението да бъде входирано в деловодството на Т. и че поради това изводите на първоинстанционния съд са неправилни.Р.Д.Т.