Решение № 2684 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2684 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100510186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10932/09.06.2025г. по гр.д. № 1767/2023г. по описа на СРС, 87 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу М. Б. З. и Ч. А. З., положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения, за които суми по ч. гр. дело № 50619/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С въззивна жалба „Топлофикация София“ ЕАД атакува решението изцяло по съображения, че същото е необосновано, неправилно и постановени при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в хода на производството с оглед разпределената тежест на доказване ищецът предприел действия по установяване на облигационната връзка с ответниците като от приетата по делото данъчна декларация се установявало, че данъчно задълженото лице е потребител на енергия и неправилно било прието, че в тежест на ищеца е да докаже изрично приемане на наследството, а от удостоверението за наследници се установявало кои били наследниците на първоначалния собственик. В този смисъл се иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Б. З.

1 и Ч. А. З., в който се иска оставяне без уважение на въззивната жалба по съображения, че представеното копие от данъчна декларация не било годно доказателство, което при условията на пълно и главно доказване установява, че ответниците са задължени лица за плащане на топлинна енергия. Сочи, че декларирането на имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти няма гражданскоправни последици по възникване на правото на собственост. Така и пред първата инстанция не били събрани доказателства за правото на собственост на Ангел З., съответно приемане на наследството на това лице не е относимо към правния спор. Претендират разноски.

Третото лице – помагач Далсия ООД не е взело становище.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Същото е и ПРАВИЛНО по следните съображения:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането. Между страните по делото и на етапа на въззивното производство /с оглед изричното възражение на ответниците/ е налице спор относно обстоятелството, свързано с установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо въззивният съд е надлежно сезиран и дължи произнасяне по този спорен факт от значение за решаване на делото /чл. 153 от ГПК/.

По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема следното:

В случая ищецът твърди, че ответниците са потребител като съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. ********. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият 2 собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

За установяване на твърдяното качество съсобственик са приети следните писмени доказателства:

Приет е договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.10.1989г. за ап.

№8 /гр.София, ж.к. ********, вх.А/ на името на П.Д.П. /л.94/, т.е. представеният договор не касае процесния имот. Прието е Удостоверение за наследници /л.15/ на Ф.С. З., починала на 12.08.1991г., оставила за наследници – А.С. З. /син/, починал на 22.02.2006г., който е оставил за наследници ответниците – М. Б. З. /съпруга/ и Ч. А. З.

/син/. Ф.С. З. фигурира в списъка на броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда на ********, вх.Д, ап.8 /л.17/ и в Протокола от проведено ОС на ЕС от 18.03.2002г. /без подпис на абоната/ /л.21/. Приета е и декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.

№ 60955/22.03.1998г., подадена от А.С. З., който в Приложение № 1 /за недвижим имот/ е декларирал, че е единствен собственик на имот в гр.София, ж.к. ********, вх.Д, ет.3, ап.8, с документ за собственост – нотариален акт № 58, том XVII дело 3058/30.06.1986г. от 1-ви нотариат на СРС, който не е изискан, съответно не е приет по делото. Същата не представлява предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост, а има само административно-правно значение, съответно представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот, която декларация не изхожда от ответниците, т.е. не може да се цени по чл.175 ГПК като извънсъдебно признание от страна на ответника за притежаване на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото не са представени други доказателства касателно титулярството на правото на собственост по отношение на процесния имот, поради което ищецът не е доказал наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, поради което и исковете са изцяло неоснователни.

Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски разполага само въззиваемите, които са претендирали разноски за адв. възнаграждение 383,46€ Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 10932/09.06.2025г. по гр.д. № 1767/2023г. по описа на СРС, 87 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на М. Б. З., ЕГН **********, и Ч. А. З., ЕГН **********, разноски по в.гр.д. № 10186/2025г. в размер на 383,46€ /по 191,73€ на всеки/.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззиваемия – „ДАЛСИЯ“ ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4