Решение № 159 от 17.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Русе, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И.ова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520104423 по описа за 2022 година

Р. Х. Ц. заявява, че на 09.11.2021г. около 14 часа се придвижвал със собствения си лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№.....................ВВ по третокласен път №2001, от гр.Ветово към гр.Глоджево. В участък от този път, между управляваното от него МПС и лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№..................настъпил сблъсък.

При произшествието ищецът наранил гръдния си кош, получил травми, контузии, множество натъртвания и синини по цялото тяло. Бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе. При прегледа д-р Кито Пулидо установил оток на лява предмишница, поставил диагноза „други повърхностни травми на предната стена на гръдния кош“ и насочил пострадалия към общопрактикуващ лекар с указания за хранително – двигателен режим.

За времето от 11.11.2021г. до 21.11.2021г. ищецът ползвал отпуск за времена неработоспособност. В продължителен период изпитвал силни болки в областта не само на гръдния кош, но и по цялото тяло. По време на домашното си лечение се наложило да бъде на легло, нуждаел се от постоянни грижи. Оттокът на предмишницата му причинявал болка, дискомфорт и ограничавал допълнително движенията му.

Половин година след инцидента все още изпитвал болки при кашлица и се задъхвал лесно, поради което избягвал физически натоварвания. Спазвал двигателен и хранителен режим. Често имал главоболие, за облекчаване на което приемал обезболяващи медикаменти. Сънувал кошмари, чувствал се непълноценен в грижите за семейството.

Преживения силен емоционален стрес и шок от случилото се, оказали негативно влияние върху психиката му – изпитвал безпокойство, а когато отново започнал да шофира – 1 тревожност и притеснения от евентуален друг инцидент.

За настъпилото ПТП, мл.автоконтрольор М. В., съставил констативен протокол.

Според изнесеното в документа, водачът на лек автомобил „Рено Меган“, управляван от М.Е.С. бил виновен за инцидента. Това обстоятелство било установено и с автотехническа експертиза, изготвена в хода на ДП №СлО 4503/2021г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе.

По отношение лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.

№................собственост на Х. А.С. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица №BG/02/120003175641/04 от 16.11.2020г., валидна до 15.11.2021г.

Ищецът твърди, че преживените от него болки и страдания са в пряка причинно– следствена връзка с ПТП-то и следва да бъдат обезщетени от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Отправил застрахователна претенция до ЗД „Бул Инс“, във връзка с която ответникът завел щета №2210021854, но отказал изплащане на обезщетение.

Р. Ц. развива правни съображения досежно приложение нормата на чл.429 и сл. от КЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да му заплати сумата 3000 лева, частично предявена от 7000 лева – обезщетение по чл.432 КЗ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, причинени при ПТП на 09.11.2021г. от М.Е.С. при управление на лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№СА .....................ХА, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2021г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото, включително възнаграждение за процесуално представителство, определено в съответствие с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за безплатно оказана правна помощ и представителство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№СА .....................ХА.

Счита, че не е налице валидно процесуално представителство по отношение ищеца.

Оспорва механизма на ПТП с мотива, че релевираните по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на произшествието. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на застрахованото МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предотврати настъпването на вредите. Изразява несъгласие с доводите на ищцовата страна относно допуснати от водача нарушения на правилата по ЗДвП.

Приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който с поведението си 2 създал предпоставки и условия за произтеклите от инцидента вреди. В тази връзка сочи, че Р. Ц. е пътувал без поставен предпазен колан и по този начин е допринесъл за уврежданията си в значителна степен. Поддържа, че е налице причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен от собственото му противоправно поведение.

Намира за недоказани твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял описаните в исковата молба телесни увреждания; продължителността на описаните болки, страдания и оздравителен процес. Твърди, че заявените от ищеца увреждания, болки и страдания са следствие на предходни заболявания и проявили се хронично – дегенеративни изменения, от които е страдал преди ПТП.

Заявява, че претендираната сума в размер на 3000 лева, предявена частично от 7000 лева е силно завишена и не съответства на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди, определена на принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД.

Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2021г., около 14.10 часа на път №2001, трети клас гр.Ветово – гр.Глоджево настъпило ПТП с лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№СА ....................ХА, собственост на Х. А. С., управляван от М.Е.С. и лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№Р .................ВВ, управляван от собственика Р. Х. Ц.. В изготвения на същата дата констативен протокол са описани видимите щети по превозното средство и телесните увреждания на лицата М.Е.С. и Й.К. Като причина за ПТП се сочи: „Несъобразена скорост на участник №1 (Мейлин Софта) с атмосферните условия и релефа на пътя.“. Отразени са предприетите административни мерки – съставен АУАН №................на М. С..

В хода на производството е приет и протокол за оглед на местопроизшествието, изготвен на същата дата от разследващ полицай при ОДМВР – Русе.

Данни за произшествието се изнасят и от свидетеля М. С. В., според който причина за инцидента е поведението на водача на л.а. „Рено Меган“, който навлязъл в лентата за движение на л.а. „Тойота Корола“.

На 09.11.2021г. в 21.03 часа ищецът посетил УМБАЛ „Канев“ АД. При прегледа е установен оток на лява предмишница и пациентът е насочен към ОПЛ за лечение и наблюдение. В периода 11.11.2021г. – 21.11.2021г. пострадалият е ползвал отпуск по болест.

Към датата на инцидента лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№СА .........................ХА, собственост на Х. А.С. е с активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ЗД „Бул Инс“ АД , обективирана в застрахователна полица №BG/02/120003175641/04 от 16.11.2020г., валидна до 15.11.2021г.

През м.юли 2022г. Р. Х. Ц. отправил застрахователна претенция към ЗД „Бул Инс“ АД на стойност 7000 лева, в отговор на която ответникът уведомил ищеца, че не е налице основание за изплащане застрахователно обезщетение.

С оглед установяване механизма, обстоятелствата и причината за настъпване на 3 процесното ПТП е възложена и приета, неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и всестранно. Вещото лице установило, че основната причина за възникване на произшествието е поведението на водача М.Е.С., управлявала лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№СА ..................ХА.

Експертът поддържа, че л.а. „Тойота Корола“ е оборудван с триточкови предпазни колани за всички места в купето. Описани са характеристиките и действието на предпазния колан.

Направен е извод, че при поставен предпазен колан, при удар на превозното средство в препятствие, тялото на водача би се фиксирало към облегалката и гръдният кош не би се преместил напред, респективно не би контактувал с елементи от купето на автомобила.

Вещото лице счита, че не са налице достатъчно данни, за да определи категорично дали Р.

Ц. е имал контакт с автомобилното купе и евентуално с кои негови части.

Вида и характера на уврежданията, получени от Р. Х. Ц. вследствие ПТП, са установени посредством възложена съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и обективно. Вещото лице констатирало, че вследствие инцидента, ищецът получил следните травматични увреждания: оток в областта на лявата предмишница. Експертът приема, че възстановителния период е в рамките на около 10 – 14 денонощия. Счита, че ищецът е търпял болка след травмата, която е отзвучала в рамките на възстановителния период.

Според показанията на Ч.К.С и К.Ц. (син на ищеца) след инцидента, ищецът се чувствал много зле. Имал синини по ръцете, трудно се придвижвал, едва дишал. Оплаквал се от болки при: дишане, кашляне, елементарни физически натоварвания в ежедневието.

Сънувал кошмари. През първите 10 дни след произшествието се налагало близките да му помагат в ежедневието за елементарни неща. Приемал обезболяващи медикаменти, ползвал мехлеми. С времето, отокът и синините изчезнали, но не и болките в гърдите, които сутрин били особено интензивни. Изпитвал страх да излиза и шофира, който не могъл да преодолее.

Това му създавало затруднения и при изпълнение на служебните задължения като патрулиращ полицай. Молел колегите си да шофират служебния автомобил. Ползвал градския транспорт, когато се налагало да пътува във връзка с лични ангажименти.

Настъпили промени и в психиката му – от жизнерадостен и енергичен човек се превърнал в по-затворен и емоционално чувствителен. Преди катастрофата нямал здравословни проблеми, спортувал, ходел на лов, излизал с приятели, а след инцидента не можел дори да върви по-продължително, защото се изморявал и задъхвал. Свидетелят Ц. твърди, че като полицай, баща му винаги поставял предпазен колан когато шофира.

Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и липсата на изплатено застрахователно обезщетение, същият се явява допустим.

С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното 4 събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен между прекия причинител на вредата (респективно собственика на автомобила) и застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.