Решение № 1113 от 22.11.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2569/2023
- Вид
- Решение № 1113
- Подписан
- 22.11.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- Калин Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 124, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147А · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1113 гр. Кюстендил, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520102569 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Производството е образувано по искова молба с вх. №12140/24.11.2023 г., депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.
„В“, чрез юрк. П., против С. Б. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. *********, ул.
„****************“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. *.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр. д. № 2053/2023 г. на КРС, продължение на което е и настоящото исково производство.
Сочи се, че на 20.04.2012 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и С. В. И. и С. Б. Ж. като солидарни длъжници бил сключен Договор за револвиращ заем №5001396510, по силата на който била отпусната сумата в размер на 2 500 лв., със срок на кредита: 48 месеца; Размер на вноската: 101, 90 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 101, 90 %; Годишен лихвен процент: 77, 05 %; Лихвен процент на ден: 0, 11 %; и Общо задължение по кредита: 8 259, 76 лв.
Договорено било между страните заплащането на възнаграждение за отпуснатия кредит, като дължимото такова, считано от падежа на първата непогасена вноска (19.08.2015 г.) до датата на падежа на последната погасителна вноска и настъпването на изискуемостта на задълженията (19.05.2016 г.), възлизало в размер на 582,03 лв.
1
Съгласно т. Б от Договора за потребителски кредит неразделна част от него били Общи условия, предадени на ответника при подписване на договора. Съгласно т. Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителните услуги, които предлага дружеството.
Ответникът не изпълнил поетите договорни задължения и направил само тридесет и осем пълни погасителни вноски и една частична погасителна вноска, видно от приложеното Извлечение по сметка към Договор за револвиращ заем № 5001396510, като с изтичане на крайния срок за погасяване на кредита на 19.05.2016 г. настъпила изискуемостта на задълженията в пълен размер.
Към настоящия момент размерът на погасеното задължение по договора било в общ размер на 6 665, 21 лв.
В исковата молба се твърди, че понастоящем ответникът дължал на ищцовото дружество сумата от 3 763, 31 лв., от които 1 216, 83 лв. – главница;
582, 03 лв., договорно възнаграждение за периода от 19.08.2015 г. до 19.05.2016 г.; 1 964, 45 лв. - законна лихва за периода 19.05.2016 г. до 28.09.2023 г.
Поради неизпълнението на договорното задължение било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №2053/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. След като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 25.10.2023 г.
С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу С. Б. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. *********, ул. „****************“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. *, в размер на 3 763, 31 лв., от които: 1 216, 83 лв. – главница по Договор за револвиращ заем № 5001396510; 582, 03 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 19.08.2015 г. до 19.05.2016 г.; 1 964, 45 лв., законна лихва, дължима от датата на изтичане на погасителния план 19.05.2016 г. до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, който сочи недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Прави се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните суми. Излагат се подробни твърдения за наличието на неравноправни клаузи. Сочи се, че по делото не става ясен методът, по който 2 са изчислени посочените суми. Твърди се, че сключеният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави.
Приема се, че така уговореният лихвен процент е в противоречие с принципите на добросъвестността и справедливостта, което е довело до значително неравноправие в отношенията между страните. С оглед на това се счита, че клаузата, уреждаща лихвения процент по договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Излагат се твърдения и за противоречие на сключения договор с разпоредбите на чл. 10 от ЗПК и чл. 147А от ЗЗП.
С молба вх. № 4481/12.04.2024 г. ищцовото дружество заявява, че поддържа исковата молба. Оспорва се като неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Навеждат се доводи за съответствие на договора с изискванията на закона, както и за това, че не са нарушени добрите нрави. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С молба вх. № 6515/30.05.2024 г. ищецът оспорва отговора на исковата молба. Приложени са писмени доказателства, които съдът задължи „Профи Кредит България“ ЕООД да представи, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.
В проведените открити съдебни заседания ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Ответникът, чрез своя процесуален представител, моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д.
№ 2053/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. По молба на ответната страна беше отправено искане за предоставяне за прилагане към настоящото на ч. гр. д. № 1705/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. В отговор на горното, от Служба „Архива“ при КРС уведомяват съда, че ч. гр. д. № 1705/2023 г. е унищожено с протокол за унищожаване №741/06.03.2024 г. поради изтекъл срок за съхранение и не може да бъде предоставено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2053/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, съдът е издал в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу С. В. И. и ответницата С. Б. Ж., в условията на солидарност, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми. Тъй като след връчване на заповедта е постъпило възражение от длъжника С. Ж., в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед.
От доказателствата се установява, че между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и С. В. И. е сключен Договор за револвиращ заем № 5001396510/20.04.2012 г. в размер на сумата от 2 500 лв. Ответницата С. Б. Ж. фигурира в договора като солидарен длъжник. От своя страна ответницата се 3 е задължила да заплаща анюитетните вноски от по 169 лв. за период от 48 месеца. В договора бил уговорен годишен процент на разходите 101, 90 %, годишен лихвен процент 77, 05 %, лихвен процент на ден 0, 21 % и общо задължение 8 259, 76 лв. В договора е посочено договорно възнаграждение при револвинг в размер на 4 138 лв., от което според ищцовите твърдения непогасена е останала сумата от 582, 03 лв. В т. VI, б. „Б“ от договора е записано, че Общите условия към договор за револвиращ заем за физически лица /ОУ към ДРЗ/ са неразделна част от договора, предадени са на клиента и солидарния длъжник, които са се запознали с тях и са ги приели. Тези общи условя са представени и приети като доказателства по делото. В т. VI, б. „Г“ от договора заемателите декларират, че са им представени Стандартен европейски формуляр, разяснения и преддоговорна информация.
Към договора е представен и погасителен план, съгласно който длъжникът следва да заплати задължението си на 48 анюитетни погасителни вноски, всяка от които в размер на 169, 00 лева, като всяка вноска е разделена на съставните й части, които са индивидуално посочени – главница и лихва по кредита. Последната посочена в погасителния план дата на плащане е 30.09.2016 г., когато е погасена изцяло тридесет и осмата погасителна вноска.
По делото е представено платежно нареждане от 21.04.2012 г., видно от което кредиторът е превел на заемателя сумата от 2 500, 00 лв. на банкова сметка с IBAN *************************** в „Банка ДСК“ ЕАД, с получател С. В. И..
По делото е представено и извлечение по сметка по Договор за кредит № 5001396510, съгласно което С. И. към 21.11.2023 г. е изпълнил задълженията си в размер на 6 665, 21 лева, като остатъчното задължение по договора е в размер на 1 798, 86 лева.
Ответникът от своя страна е поел задължението /чл. 8 от Общите условия/ по кредитния договор да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения във връзка с кредита и общите условия към него по банковата сметка на кредитора, посочена в погасителния план или други известия за дължими суми.
На 19.08.2014 г. между С. В. И. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключено споразумение за преструктуриране на дълга, в чл. 3 от което е уговорено, че клиентът се задължава в срок от 59 месеца, считано от датата на подписване на споразумението, да заплати на кредитора сумата от 8 842, 34 лв. на 59 равни месечни вноски в размер на 149, 87 лв., платими на 25-о число от месеца, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от споразумението. Приложен е погасителен план с последна вноска с падеж на 25.07.2019 г.
На 22.02.2016 г. между С. В. И. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключено споразумение за преструктуриране на дълга, в чл. 3 от което е уговорено, че клиентът се задължава в срок от 38 месеца, считано от датата на подписване на споразумението, да заплати на кредитора сумата от 6 829, 54 лв. на 38 равни месечни вноски в размер на 179, 72 лв., платими на 25-о число от месеца, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от 4 споразумението. Приложен е погасителен план с последна вноска с падеж на 25.04.2019 г.
На 24.08.2017 г. между С. Б. Ж. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключено извънсъдебно споразумение за разплащане, в чл. 3 от което е уговорено, че клиентът/солидарният длъжник се задължава в срок от 90 дни, считано от датата на подписване на споразумението, да заплати на кредитора сумата от 2 661, 61 лв. Съгласно чл. 4 при изплащане на тази сума кредиторът се задължава да опрости 9 136, 82 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая подаването на възражение по реда на чл.
414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на длъжника при условията на чл. 46, ал. 1 от ГПК, срещу която същият е подал възражение в срок, а заявителят е предявил установителните искове в указания му едномесечен срок. В този смисъл исковете са допустими и съдът следва да се произнесе по основателността им.
Разпечатката съдържа 47 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd56b2ee-f723-428f-966e-868942a60150