Решение № 1 от 03.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина С. Куршумова Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300503242 по описа за 2022 година

Производство по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, образувано по жалба на длъжника по изпълн. дело № 704/2022 г. на ЧСИ рег. № *** А. И. И., ЕГН – ********** чрез процесуалния й представител адвокат И. И. И. срещу постановеното по изпълн. дело Постановление от 08.11.2022 г. в частта, с която е отказано присъждане на разноски на длъжницата, съставляващи заплатен от нея адвокатски хонорар в размер на 400 лева за неправомерно заведеното от взискателя изпълнение.

Поддържаните от жалбоподателката оплаквания са за неправилност, искането – за присъждане на исканите разноски, както и на разноските за производството по жалбата, съставляващи заплатена ДТ в размер на 25 лева.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението ЕВН България Топлофикация ЕАД не е депозирал писмени възражения по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ, изпратено е в препис изпълнителното дело.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Изпълнително дело № 704/222 г. на ЧСИ Д.М., рег. № *** е образувано 1 на 13.10.2022 г. от ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК 115016602 срещу А. И. И., ЕГН – ********** въз основа на молба по чл. 426 ал. 1 от ГПК от същата дата и приложен към нея изпълнителен лист от 12.07.2022 г., издадени на основание Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20215330102088 на РС – Пловдив и Решение от 11.02.2022 г. по гр.д. № 6174/2021 г. на РС – Пловдив, удостоверяващ подлежащи на изпълнение парични притезания на дружеството – взискател срещу длъжницата И..

На 01.11.2022 г. от длъжницата чрез процесуалния й представител адвокат И. И. И. е постъпила молба за прекратяване на изпълнението поради погасяване на задължението отпреди образуването на изпълнителното дело и дори преди издаването на изпълнителния лист, като към молбата са приложени платежно нареждане за кредитен превод и разписка за извършеното плащане от 22.06.2022 г. на задълженията му по изпълнителния лист. С молбата е поискано още присъждане от съдебния изпълнител на направените от длъжницата разноски за изпълнението, съставляващи заплатеното на адвокат И. възнаграждение от 400 лв. съгласно представен договор за правна помощ и тяхното събиране от взискателя в рамките на изпълнителния процес чрез запор на посочена негова банкова сметка.

С Постановлението от 08.11.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК – представените от длъжника И. писмени доказателства за погасяване задължението по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното производство и дори преди издаването на изпълнителния лист. Постановено е вдигане на наложените запори. По аргумент на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК е постановил че разноските по изпълнението остават за сметка на взискателя.

Присъждане на претендираните от длъжницата разноски по изпълнението и тяхното събиране е отказано с довод, че за съдебния изпълнител не съществуват правомощия да осъжда взискателя за разноски на длъжника, съставляващи заплатен от него адвокатски хонорар, съответно да провежда изпълнение за събирането им.

В частната жалба се поддържа този довод да е неправилен. Според жалбоподателката за недопустимо образуваното от взискателя изпълнително производство и на основание и по аргумент на чл. 78 ал.ал. 2 и 4 от ГПК, чл.

79 ал. 1 т. 1 от ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 236 т.6 от ГПК и чл. 254 ал. 2 т. 5 от ГПК същият й дължи направените от нея разноски за това изпълнение и няма пречка същите да й бъдат присъдени и възстановени от съдебния изпълнител чрез събирането им от взискателя в рамките на образувания изпълнителен процес. С депозирана по делото молба от 22.12.2022 г. е поискала осъждането на последният да й заплати и разноски, съставляващи заплатена от нея банкова комисионна от 20 лв. за вдигането на запора.

Жалбата е неоснователна.

Предмет на изпълнителния процес е удовлетворяване притезанията на взискателя по представения изпълнителен титул и на направените от него 2 разноски в процеса във връзка с това. В този процес длъжникът няма подлежащи на удовлетворяване притезания, а само задължения – да престира – доброволно или принудително, съответното изпълнение на взискателя.

Затова и процесуалният закон не предвижда възможност в рамките на образувания срещу длъжника изпълнителен процес съдебният изпълнител да признава, съответно да събира от взискателя направените от длъжника разноски при прекратяване на изпълнението. Разпоредбата на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК визира направените от взискателя разноски за адвокатски хонорар и за дължимите се на ЧСИ такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Този извод не се променя в случаи като настоящия, при който взискателят е образувал изпълнително производство за вече удовлетворени негови притезания към длъжника.Съдебният изпълнител няма правомощия да издава актове, съставляващи изпълнително основание, нито да издава изпълнителен титул въз основа на собствен такъв акт - в случая да осъжда и събира от взискателя направените от длъжника разноски по неправомерно образувано срещу него от взискателя изпълнително производство. Такива правомощия не притежава и съда в производство по чл. 435 и следв. от ГПК.

Актовете, съставляващи изпълнителни основания са изрично и изчерпателно изброени в чл. 404 от ГПК и нито един от тях не е на съдебен изпълнител.

Следователно исканата от жалбоподателя аналогия е недопустима. Неговата защита срещу неправомерното процесуално поведение на взискателя е на плоскостта на непозволеното увреждане, чрез иск за овъзмездяване на претърпени имуществени вреди – каквито вреди представляват направените от него разноски в прекратеното изпълнително производство.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението А. И. И., ЕГН – ********** чрез процесуалния й представител адвокат И. И. И. срещу постановеното по изпълн. дело № 704/2022 г. на ЧСИ Д.М., рег. № *** Постановление от 08.11.2022 г. в частта, с която е отказано присъждане на И. на направените от нея за изпълнителното производство разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4