Решение № 498 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100506593 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №6347 от 09.04.2024г., постановено по гр.дело №33489/2023г. по описа на СРС, I I Г.О., 168-ми състав, е отхвърлен предявения от И. П. З., с ЕГН **********, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1526.26 лв. по щета №2310008318, образувана във връзка с настъпило ПТП на 15.03.2023г. около 10.30 часа, в гр.София, ж.к."Левски Г", ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан. С решението е осъдена И. П. З., с Е Г Н **********, да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, на правно основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 340 лв., сторени по делото разноски, както и сумата от 1 0 0 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - И. П. З., с Е Г Н **********, чрез процесуален представител адв.П. В., с която се обжалва изцяло решение №6347 от 09.04.2024г., постановено по гр.дело №33489/2023г. по описа на СРС, I I Г.О., 168-ми състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и са присъдени в тежест на ищцата разноски. Наведени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се още, че в оспореното решение не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изводите на СРС са въз основа само на 1 част от събраните доказателства. Твърди се, че в хода на производството са събрани доказателства относно наличието на всички кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Поддържа се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че вина за настъпилото ПТП има ищцата, която е управлявала лек автомобил марка "Нисан джук", с рег.№****. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило в резулат на неправомерните действия на водача н а лек автомобил марка "Пежо 407", с рег.№****, който е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество - ЗД "БУЛ ИНС" АД, същият е признал вината си за реализираното ПТП в съставения двустранен констативен протокол №11/15.03.2023г.. Поддържа се още, че в същия смисъл са и констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото, без да бъде оспорена от ответника, съдебно-автотехническа експертиза. Сочи се още, че неправилно първостепенният съд при обосноваване на извода относно механизма на настъпилото ПТП е кредитирал единствено показанията на свидетелката – Л.С.К., водач на лекия автомобил марка "Пежо 407", с рег.№****, без да вземе предвид показанията на другия свидетел – Д.К.И., който е пътувал в лекия автомобил, управляван от ищцата и е пряк очевидец на настъпилото ПТП. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в молба от 12.08.2025г.. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства, както и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 15.03.2023г. около 10.30 часа, в гр.София, ж.к."Левски Г", на ул."****" №1. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.П. В. за настоящата инстанция, което да бъде определено от съда на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 ЗАдв.. Прилага се списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна - ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц.Д., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Излага се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява какъв е механизма на настъпилото ПТП, както и че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 407", с рег.№****, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило в резултат на субективните действия на ищцата, която е управлявала лек автомобил марка "Нисан джук", с рег.№****, и излизайки от паркинг пред междублоково пространство, за да се включи в пътя с предимство, не се е съобразила с другия участник в движението и е пресекла пътя на движещия се по прав участник лек автомобил марка "Пежо 407", с рег.№****. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на сторени разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Предявен е от И. П. З., с ЕГН **********, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1526.26 лв., застрахователно обезщетение по преписка-щета №2310008318, образувана във връзка с настъпило ПТП на 15.03.2023г. около 10.30 часа, в гр.София, ж.к."Левски Г", 2 на ул."****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023г., до окончателното й плащане.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание правно основание чл.432, ал.1 КЗ, първоинстанционният съд е приел, че ищцата (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав на нормата на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящи ангажирането на договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата. В случая първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е доказала, че причината за настъпване на процесното ПТП е виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 407", с рег.№****, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество - ЗД "БУЛ ИНС" АД. На основание изложените аргументи СРС е обосновал краен извод, че н е са налице предвидените в закона основания, за да възникне отговорността на ответното застрахователно дружество - ЗД "БУЛ ИНС" АД и предявеният иск срещу него подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При правилно разпределена

3 доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Нормата на чл.432, ал.1 КЗ постановява, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Следователно с прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ разполага пострадалия от ПТП, който може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредите. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер е гаранционно - обезпечителна. За да са налице предпоставките за уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, както и предпоставките на чл.45 ЗЗД - противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна връзка между тях и поведението на деликвента. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента се явява неоснователен доколкото в процеса не са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма. Не може да бъде споделен доводът, релевиран във въззивната жалба, че по делото е установено по категоричен начин противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 407", с рег.№****, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество - ЗД "БУЛ ИНС" АД.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че на 15.03.2023г., около 10.30ч. в гр.София, непосредствено до адрес: ж.к."Левски Г", на ул."****, е реализирано ПТП между 2 МПС-та, а именно: лек автомобил марка "Пежо 407", с рег.№****, управляван от Л.С.К. и лек автомобил марка "Нисан джук", с рег.

№****, управляван от ищцата – въззивник в настоящото производство - И. П. З., при следния механизъм - водачът на лек автомобил марка "Нисан джук", с рег.№****, е предприел маневра за излизане от паркинг и включване в път с маневра десен завой, като не пропуска движещият се насрещно лек автомобил марка "Пежо 407", с рег.