Решение № 451 от 27.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Добрич, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230100597 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от С. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: град Добрич, ул. „Независимост“ № 14, офис № 504 срещу П. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 4, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

7200, 00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 06.03.2020 г. до 06.03.2022 г. на ½ идеална част от съсобствения между страните апартамент № 4, с площ от 121, 77 кв.м., ведно с изба № 4, с площ от 12, 95 кв.м. и таван с площ от 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ с в гр. Добрич, ул.

„****“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представляващ имот с идентификатор № 72624.622.****.2.23, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 06.03.2023 г., до окончателното му изплащане;

1490, 09 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата от 7200, 00 лева, за периода от 06.03.2020 г. до 06.03.2023 г.;

4800, 00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 06.03.2022 г. до 06.03.2023 г. на ½ идеална част от съсобствения между страните апартамент № 4, с площ от 121, 77 кв.м., ведно с изба № 4, с площ от 12, 95 кв.м. и таван с площ от 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ с в гр. Добрич, ул.

1

„****“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представляващ имот с идентификатор № 72624.622.****.2.23, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 06.03.2023 г., до окончателното му изплащане;

263, 66 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата от 4800, 00 лева, за периода от 06.03.2022 г. до 06.03.2023 г.

Ищецът направи частичен отказ от исковете. Поради тази причина производството по делото е прекратено с протоколно определение от 29.04.2024 г. в следните части: по предявения иск за сумата от 7200, 00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 06.03.2020 г. до 06.03.2022 г. на ½ идеална част от съсобствения между страните апартамент № 4, с площ от 121, 77 кв.м., ведно с изба № 4, с площ от 12, 95 кв.м. и таван с площ от 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ с в гр. Добрич, ул. „****“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представляващ имот с идентификатор № 72624.622.****.2.23; по предявения иск за сумата от 1490, 09 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата от 7200, 00 лева, за периода от 06.03.2020 г. до 06.03.2023 г.; по предявения иск за сумата от 4800, 00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 06.03.2022 г. до 06.03.2023 г. на ½ идеална част от съсобствения между страните апартамент № 4, с площ от 121, 77 кв.м., ведно с изба № 4, с площ от 12, 95 кв.м. и таван с площ от 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ с в гр. Добрич, ул. „****“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представляващ имот с идентификатор № 72624.622.****.2.23, в частта за разликата между 3300, 00 лева и пълния претендиран размер от 4800, 00 лева, както и в частта за периода от 06.03.2022 г. до 05.04.2022 г. по предявения иск за сумата от 263, 66 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата от 4800, 00 лева, за периода от 06.03.2022 г. до 06.03.2023 г., в частта за разликата между 175, 16 лева и пълния претендиран размер от 263, 66 лева, както и в частта за периода от 06.03.2022 – 05.04.2022 г.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на техните родители Д. Л. и С. Л., починали съответно на 04.02.2007 г. и на 02.01.2016 г. Сочи се, че приживе последните са придобили апартамент № 4, с площ от 121, 77 кв.м., ведно с изба № 4, с площ от 12, 95 кв.м. и таван с площ от 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ се в гр. Добрич, ул.

„****“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представляващ имот с идентификатор № 72624.622.****.2.23.

Заявява се, че след смъртта на С. Л. през месец януари 2016 г.

2 ответницата е сменила ключалката на апартамента и по този начин е възпрепятствала достъпа на ищеца до имота. Подчертава се, че до ответника е отправена покана за плащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота на 15.11.2022 г. под формата на молба по гр.д. № 506/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.

Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат М. И., която поддържа исковата молба.

В отговора на исковата молба се оспорва твърдението на ищеца, че ключалката на процесния апартамент е била сменена. Сочи се, че ответницата се е грижила за С. Л. до смъртта му. Когато се е налагало да излиза винаги е оставяла ключ за апартамента на домоуправителя, за да наглежда баща .

Изтъква се, че отношенията между С. Л. и ищеца са били влошени. В тази връзка се твърди, че след конфликт между двамата С. И. е оставил ключовете за апартамента като е заявил, че имотът не го интересува. Впоследствие ищецът е бил уведомяван за смъртта на баща му, но не е проявявал заинтересованост. Сочи се, че ответницата се е нанесла да живее в процесния апартамент през месец септември 2022 г. до 05.06.2023 г. Оспорва твърдението, че е ползвала целия апартамент.

Прави се искане претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Ответницата се представлява от адвокат М. Д. в съдебно заседание.

Последната пледира за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС е в тежест на ищеца да докаже, че апартамент № 4, с площ от 121, 77 кв.м., ведно с изба № 4, с площ от 12, 95 кв.м. и таван с площ от 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ с в гр. Добрич, ул. „****“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представляващ имот с идентификатор № 72624.622.****.2.23 е съсобствен между страните; че ответницата ползва площ/част от имота, по-голяма от съответстващата на правата в съсобствеността към момента на отправяне на поканата (че ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота към момента на отправяне на поканата); че е отправил писмена покана до ответницата; ползата, която е пропуснал след поканата (размер на дължимия пазарен наем).

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се извежда от представените с исковата молба удостоверения за наследници и нотариален акт за собственост на недвижим имот. От нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен върху общинска земя на основание 3 отстъпено право на строеж на ЖСК „***“ гр. Добрич от 01.08.2005 г., вписан в СВ Добрич с Акт № 74, том XXVII, дело № 6034/2005 г., се установява, че С. Л. и Д. Л. са признати за собственици на апартамент № 4, с площ от 121, 77 кв.м., ведно с изба № 4, с площ от 12, 95 кв.м. и таван с площ от 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ с в гр. Добрич, ул.

„****“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представляващ имот с идентификатор № 72624.622.****.2.23.

Приложени са удостоверения за наследници на Д. Е. Л. (починала на 04.02.2007 г.) и С. И. Л. (починал на 02.01.2016 г.), от които е видно, че техни наследници са двете им деца – П. С. И. и С. С. И. (л. 5 до 7 от делото). След смъртта на Д. Л. и С. Л. страните по делото са придобили правото на собственост върху процесния апартамент по силата на наследствено правоприемство, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. Всеки е придобил по 1/2 идеална част.

По делото се събраха и гласни доказателствени средства.

Свидетелката К.Т. обясни, че се познават с ответницата от деца. Къщите на семействата им са били в един двор. Впоследствие е живяла и на ул. „****“ до 1987 г. От 2009 г. има офис на ул. „****“ № 2. К.Т. поясни, че познава и ищеца. Видяла го е за последен път преди три години и половина, когато казал, че е в Англия.

Свидетелката разказа, че през 2015 г. бащата на страните – С. Л., се е разболял. Наложило се е ответницата да пътува от гр. Варна, за да се грижи за него. Тогава е оставила ключ от процесния апартамент и на съседа Д. с идеята да помага на баща при нужда. След смъртта на баща е оставила ключ на касиера на блока, тъй като в имота има течове.

К.Т. подчерта, че П. И. е живяла в апартамента в гр. Добрич в периода от месец септември 2022 г. до месец юни 2023 г. Наложило се е да ползва апартамента докато се премести в новото си жилище до Градски парк.

Свидетелката описа подробно разположението на стаите в апартамента, като изтъкна, че две стаи са на ищеца. Затова са заключени и не се ползват.

Заяви също, че преди да се разболее С. Л. е посещавал офиса на ул.

„****“ № 2 по няколко пъти в седмицата. При тези посещения е споделил за конфликт със С. И.. Последният е заявил на баща си и сестра си, че не иска да има нищо общо с тях и е хвърлил ключовете от апартамента.

Съдът счита, че показанията на свидетелката са ясни и последователни. Не противоречат на останалата част от доказателствените материали, поради което съдът ги приема за достоверни.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползуващият има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗС.

4

Разглежданата хипотеза е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.

Съсобственикът, който не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, има право на парично обезщетение за времето през което е бил лишен от ползване на имота.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмена покана. В настоящия случай стана ясно, че С. И. е отправил такава покана до ответницата на 15.11.2022 г. с молба вх. № 20640/15.11.2022 г. по гр.д. № 506/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.

От показанията на свидетелката Томова и от признанието на ответницата се установи, че последната е ползвала имота в периода от месец септември 2022 г. до месец юни 2023 г. Спорно е обаче каква част от имота е ползвала ответницата и препятствала ли е достъпа на ищеца до него. С. И. не ангажира доказателства за установяване на тези обстоятелства. Свидетелката К.Т. заяви пред съда, че част от апартамента (две стаи) не са се ползвали от П.

И., а са били заключени. Изложеното от свидетелката поставя под съмнение твърденията на ищеца, че ответницата ползва площ/част от имота, по-голяма от съответстващата на правата в съсобствеността към момента на отправяне на поканата.

Не се установиха и твърденията от исковата молба, че ответницата е възпрепятствала достъпа на ищеца до имота като е сменила ключалката. В тази връзка са и разясненията в Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. по тълкувателно дело № 7 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че „Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.“