Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1035 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28376/2025
Вид
Решение № 1035
Подписан
19.01.2026
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110128376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№171840/16.5.2025 г. на „ЕФКБ“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 4, представлявано от СН чрез адвокат И. Л. със съдебен адрес в гр. В, ***, ет. 2, срещу М. Н. Р. с ЕГН **********, с. П, ***, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Пиротска“ № 5, ет. 3, офис 1, чрез адвокат М. П., с която са предявени установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД за сумата 235.12 лева, представляваща главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 11.05.2020 г., сключен между ответницата и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 68.33 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури за периода от датата на падежа до 15.11.2024 г., които суми са присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 76388/2024 г. на СРС, 120 състав.

В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата е сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 11.05.2020 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Smart L“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, включително мобилен телевизионен пакет „ТУ GO Mobile“, в който пакет са включени телевизионни услуги на мобилни устройства; за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „i-Ttaffic М+“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, включително мобилен телевизионен пакет „TV GO Mobile“, в който пакет са включени телевизионни услуги на мобилни устройства, както и към Договор за електронни съобщителни услуги от 14.07.2021 1 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план ,,i-Ttaffic XL+“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, въз основа на които са издадени и незаплатени следните фактури: Фактура № 1323523329/15.06.2022 г.; Фактура № 1325088018/15.07.2022 г.; Фактура № 1326649388/15.08.2022 г. Вземанията по тези договори са били предмет на Договор за продажба на вземания от 31.05.2021 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „Иновативни Финанси“ ООД, а в последствие и на Договор за продажба на вземания от 03.08.2023 г., сключен между „Иновативни Финанси“ ООД и „ЕФКБ“ ЕООД. Така ищецът е придобил процесните вземания, които претендира от ответника. Сочи, че е потърсил съдействие от съда, като е подал заявление по чл. 410 от ГПК за вземането си, което било уважено и била издадена заповед, срещу която длъжникът подал възражение. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва между страните да е налице материално правоотношение. Оспорва твърденията, че между ответника и „БТК“ ЕАД е сключен процесния договор за предоставяне на услуга, както че е налице валиден Договор за цесия от 31.05.2021 г. между „БТК“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД. Оспорва и твърденията за сключен договор за цесия от 03.08.2023 г. между „Иновативни финанси“ ООД и ищцовото дружество. Оспорва писмените документи, представени с исковата молба.

С възражението депозирано по реда на чл. 414 ГПК е направено възражение за погасяване на вземанията по давност, както и твърдение, ча наличие на неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Със заявление по чл. 410 от ГПК от 20.12.2024 г., депозирано пред СРС, по което е образувано ч.гр.д. № 76388/2024 г. на СРС, I ГО, 120-ти състав е поискано издаването на заповед по чл. 410 от ГПК, като същото е уважено. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед. Ищецът е предявил в срок установителен иск, което обуславя правния му интерес от водене на настоящото производство.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД. За да бъдат уважени, в тежест на ищеца по делото е да докаже по делото следните обстоятелства: наличие на валидно сключени договори за телекомуникационни услуги между ответника и „БТК“ ЕАД, размера на задълженията за главници и лихви на ответника по тях, наличието на валидно сключени договори за прехвърляне на вземанията по цитираните договори за предоставяне на телекомуникационни услуги от „БТК“ ЕАД на „Иновативни финанси“ ООД, както и от последното дружество – на ищцовото, за което ответникът да е валидно уведомен преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда, както и всички останали 2 положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, в това число погасяване на паричното си задължение.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 11.05.2020 г. между БТК ЕАД и М. Н. Р. с ЕГН ********** е сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план " Smart L", в който план били включени допълнителни услуги, както и за мобилен номер *** с абонаментен план „i-Traffic M“. Установява се и сключването на Договор за електронни съобщителни услуги от 14.07.2021 г. за мобилен номер *** с абонаментен план „i-Traffic XL+”. Срокът на договорите бил 24 месеца.

Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към доказателствения материал: Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план " Smart L", в който план били включени допълнителни услуги, както и за мобилен номер *** с абонаментен план „i-Traffic M“. Установява се и сключването на Договор за електронни съобщителни услуги от 14.07.2021 г. за мобилен номер *** с абонаментен план „iTraffic XL+” и приложени ценови листи за абонаментни планове за частни лица, месечни сметки, както и приложения към сметки с включена детайлизирана справка относно ползваните услуги. Горепосочените писмени доказателства са бланкетно оспорени от името на ответника, с твърдения, че не носят подписа на ответника и че същите не са представени в заверено от страна копие. Същевременно, точно обратното представените по делото договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, носят подписа на ответника, в производството не е оспорена автентичността на тези документи, като същите са представени в заверен от страната препис.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план " Smart L", в който план били включени допълнителни услуги, както и за мобилен номер *** с абонаментен план „i-Traffic M“. Установява се и сключването на Договор за електронни съобщителни услуги от 14.07.2021 г. за мобилен номер *** с абонаментен план „i-Traffic XL+”.

Ищецът претендира сумата в общ размер на 235,12 лева, представляваща сбор от непогасени главници за мобилни услуги по фактури № 1323523329/15.06.2022 г., № 1325088018/15.07.2022г. и № 1326649388/15.08.2022г. Сумата от 79,64 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги се претендира от ищеца по фактура № 1323523329/15.06.2022 г., за отчетен период от 15.05.2022 г. до 14.06.2022., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането. Видно от представената по делото фактурата, в нея са начислени мобилни услуги на стойност 66,37 лева, без вкл. ДДС.

3

Сумата от 136,38 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги се претендира от ищеца по фактура № 1325088018/15.07.2022 г., за отчетен период от 15.06.2022 г. до 14.07.2022., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането. Видно от представената по делото фактурата, в нея са начислени мобилни услуги на стойност 113,65 лева, без вкл. ДДС. Сумата от 19,10 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги се претендира от ищеца по фактура № 1325088018/15.08.2022 г., за отчетен период от 15.07.2022 г. до 14.08.2022., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането. Видно от представената по делото фактурата, в нея са начислени мобилни услуги на стойност 15,92 лева, без вкл. ДДС.

Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата в общ размер на 235,12 лева, представляваща сбор от непогасени главници за мобилни услуги по фактури

№

1323523329/15.06.2022 г.,

№

1325088018/15.07.2022г. и

№

1326649388/15.08.2022г. за период от 15.06.2022 г. до 14.08.2022 г, ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането.

Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса не е обвързана от ползването на услугите. С предоставяне достъп до мобилните услуги, предоставяни от ищеца – мобилен оператор, задължение за ответника – потребител на услугите, за заплащане на уговорената между страните месечна абонаметна такса за ползване на предоставените услуги, т.е. доколкото е предоставен достъп до услугите на оператора за ответника е налице задължение за заплащане стойността на уговорената месечна абонаментна такса, като е без значение дали ответникът реално е ползвал или не услугите до които му е предоставен достъп.

От събраните по делото доказателства и представените договори за цесия се установява, че вземанията по сключените между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и М. Н. Рамадан Договори за електронни съобщителни услуги, са били прехвърлени в полза на „Иновативни Финанси“ ООД, което дружество от своя страна прехвърлило вземанията по процесния договор в полза на „ЕФК“ ЕООД по силата на договор за продажба на вземания от 03.08.2023 г., сключен между „Иновативни Финанси“ ООД, в качеството на цедент и „ЕФК“ ЕООД, в качеството на цесионер. Действително по делото не са представени доказателства, че уведомленията за извършените цесии са надлежно връчени на ответника преди завеждане на делото.

Същевременно уведомления за извършените цесии са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, 4 извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.

235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.