Решение № 1633 от 11.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330114296 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. А. В., ЕГН **********, срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя Н. П. П. с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *******г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 5.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

След допуснато изменение на иска, чрез увеличение на размера му по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК, размерът на иска за неустойка е увеличен от 1000 лв. на 1112,12 лв.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ******с дата на първа вноска 22.06.2020 г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца парична сума в размер на 1000 лв., при възнаградителна лихва от 40,05 % и ГПР от 47,69 %. Съгласно чл. 6 и чл. 8 от договора се предвиждало заплащане на неустойка, в случая че потребителят не предостави едно от посочените в клаузата обезпечения на кредита. Общата дължима сума била 1237,99 лв., дължима на 10 месечни погасителни вноски, която сума била изцяло погасена.

Излагат се съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание 1 чл.22 ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Не било ясно посочено в договора и как е формиран ГПР по кредита. В процента на разходите следвало да се включи и задължението за неустойка, като по този начин ГПР надвишавал законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа се, че неустойката противоречала на добрите нрави, което водело до нищожност на клаузата, въз основа на която тя е начислена.

Поради изложеното се иска прогласяването за нищожна на клаузата за неустойка,, предвидена в член 8 от договора за кредит от 22.05.2020г. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на член 19, ал. 4 от ЗПК и връщане на недължимо платената сума за неустойка. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.

Не се оспорва, че страните са сключили посочения в исковата молба договор, както и че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв. Възразява се ищецът да е заплатил по договора изцяло процесните суми. Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, в частност заради високия размер на лихвата, като аргументи в тази насока извежда от развитие на законодателството в страната и приемането на лимит на ГПР с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че договора за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и че ГПР по кредита е коректно изчислен и посочен в договора, като са взети предвид всички разходи по кредита, които в случая се ограничавали до годишната лихва.

Излага съображения, че предвид спецификите на правоотношението, рискът за кредитора и гарантиране на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение, клаузата за неустойка не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото неустойка не излиза извън присъщите й функции. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, като е направено и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател, и „Сити Кеш” ООД, като кредитодател, Договор за паричен заем № ******** г., с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 1000 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 40,05 %, и посочени ГПР от 47,69 % и обща дължима сума – 1237,99 лв. Съгласно чл. 8 от Договора, заемателят се задължавал да обезпечи договора с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на член 9, ал. 2 от ОУ - 1/ да предостави банкова гаранция; 2./ да осигури едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия – да имат месечен осигурителен доход най-малко 7 пъти размера 2 на минималната работна заплата, и да няма задължения към други банки или финансови институции, да не е поръчител по други кредити. В договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 1112,01 лв. при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение в посочения срок.

В хода на делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което е посочило, че с уговорената в член 8 от договора неустойка кредитът се оскъпява със 111,20 %, отделно е посочило, че платената от ищеца неустойка е в размер на 1112,01 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца и „Сити Кеш” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ******** г., при което ищецът е имал качеството на заемател и на потребител, който се ползва с потребителската закрила, предвидена в ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Съдът споделя изложеното в исковата молба за недействителност на процесния договор за заем на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно заключението на вещото лице при изчисляването на процента на разходите дължимата сума за неустойка не е включена от кредитора при изчисляването на ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Ето защо съдът намира, че уговорената неустойка реално представлява разход по кредита като е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С процесния договор за заем длъжникът е задължен да осигури поне две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, поради което предоставянето на обезпечение реално се явява условие за сключване на договора, поради което разходите по обезпечението и следващата се неустойка от неговото неосигуряване е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Невключването на неустойката като разход по кредита при изчисляване и посочване на ГПР въвежда в заблуждение потребителя относно действителния дължим размер на сумата по кредита, което се явява нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК. Съдът споделя съображенията на ищеца, че процесната клауза за неустойка е нищожна. Това е така, защото уговорената в чл. 6 от Договора неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните поръчители, както и изискването за предоставяне на 3 банкова гаранция налагат извода, че целта на неустойката не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а да генерира допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, един вид скрита възнаградителна лихва. Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки.

Съгласно приетото заключение на вещото лице ищецът е платил сумата от 1112,01 лв. за погасяване на вземането за неустойка по процесния договор, като претендираната неустойка се явява недължимо платена и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД подлежи на връщане.

С оглед изложеното исковете се намират за основателни, поради което ще се уважат.

Като законна последица от уважаването им, в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума за неустойка от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В негова полза следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса и 180 лева за възнаграждение на вещото лице.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на в полза на адв. Е.

Иванова, следва да се присъди сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. А. В., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата за неустойка в чл. 8 от сключения между тях договор за паричен заем № *******., е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П. да заплати на М. А. В., ЕГН **********, сумата от 1112,01 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за неустойка по договор за паричен заем №******г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 5.10.2022 г., до окончателното й изплащане.

4

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, офис 40-46, да заплати на М. А. В., ЕГН ********** сумата от 280 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от управителя Н. П.П., офис***** да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Е. И., сумата от 400 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5