Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265835 от 21.09.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13835/2020
Вид
Решение № 265835
Подписан
21.09.2021
В сила
21.09.2021
Състав
ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 21.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 13835 по описа за

2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 152866 от 17.07.2020г. по гр.д. № 47191/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32-ри състав е признал за установено, че ответникът Д.К.С., ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, следните суми: 436.61 лв., главница за топлинна енергия в имот с адрес: гр. София, ж.к. *********с аб. № 210321 и 15.28 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2018г. ведно със законната лихва от 22.04.2019г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за сумата над 451.89 лв. до предявения размер от 605.58 лв., както за периода за доставка на топлинна енергия01.05.2015г.

-28.02.2016г.; както и 67.86 лв.- обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия 2.70 лв. върху главницата за дялово разпределение и за периода от 14.09.2016г. до 08.04.2016г. като отхвърля иска за сумата над 70.56 лв. до предявения размер от 91.74 лв. Със същото решение е признал за установено, че ответникът Е. Т.С., ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, следните суми:

436.61 лв., главница за топлинна енергия в имот с адрес: гр. София, ж.к. *********с аб. № 210321 и 15.28 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2018г. ведно със законната лихва от 22.04.2019г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за сумата над 451.89 лв. до предявения размер от 605.58 лв., както за периода за доставка на топлинна енергия01.05.2015г. -28.02.2016г.; както и 67.86 лв.- обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия 2.70 лв. върху главницата за дялово разпределение и за периода от 14.09.2016г. до 08.04.2016г. като отхвърля иска за сумата над 70.56 лв. до предявения размер от 91.74 лв.

При администриране на делото от въззивната инстанция е констатиран очевидна фактическа грешка в уважителната част на диспозитива и е върнато за отстраняване на първоинстанционния съд с

Определение № 265584 от 03.12.2020г. Софийски районен съд е приел, че при постановяване на обжалваното решение искът за главница, включващ сумите за доставка на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение са отхвърлени за погасения по давност период, поради което не е налице противоречие между мотивите и диспозитива.

По изложените съображения СРС с Решение № 20276435 от 14.12.2020г. не е допуснал поправка на явна фактическа грешка в обжалваното решение. Това допълнително решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Срещу решението на първоинстанционния съд в частта му, в която са отхвърлени предявените искове за главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница, е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че част от главните вземания са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Клиентите не заплащали обезщетение за забава съгласно чл.

33, ал. 4 от Общите условия до изравняване на отчетния период. Едва след това се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата фактура. Задълженията по общата фактура от 31.07.2014 год. ставали изискуеми едва на 15.09.2014 год. /датата на публикуване/, като от този момент следвало да тече давностният срок за задълженията.

Задълженията по общата фактура от 31.07.2015 год. ставали изискуеми на 15.09.2015 год. Издадените кредитни известия за прогнозно начислени суми за периода погрешно били приети от СРС като изискуеми задължения по фактури.

Следователно процесните вземания не били погасени по давност. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, които били влезли в сила спрямо ответника /който не бил упражнил правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. С оглед приетото в Общите условия задълженията за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът бил изпаднал в забава – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Имало и издадени констативни протоколи на основание чл. 539 ГПК на съответните дати.

Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата Д.К.С. и Е.Т.С. не са депозирали отговор на въззивната жалба на ищеца.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницитге Д.К.С. и Е.Т.С.. Жалбоподателите поддържат, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия, въпреки че не бил представен титул за собственост. Твърдят още, че в първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ответниците дължат цена на услугата дялово разпределение, защото ищецът не е доказал основанието, на което е определена. Нормативната уредба – ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването, ясно разграничавала две хипотези – реален отчет и сума за дялово разпределение, като на практика уреждало различни по вид вземания, произтичащи от различни правопораждащи факти. По изложените съображения молят за решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не изразява становище по въззивната жалба на ответника.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Със заявление вх. № 3029180/22.04.2019г. ищецът „Т.С.“

ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.К.С., ЕГН ********** и Е. Т.С.,

ЕГН ********** при условията на разделна отговорност за сумата 1180.81 лв. - главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2015г. -м. 04.2018г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, , община Люлин, ж.к. *********, с аб. № 210321; сумата от 183.48 лв. -лихва за забава от 14.09.2016г. до 08.04.2019 г.; сумата от 30.56 лв. -главница за услугата дялово разпределение и 5,40 лв.

-лихва върху главницата за дялово разпределение заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.04.2019г. до окончателното изплащане на сумите. На 11.02.2019 г. на "Т.С." ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22855/2019г. по описа на СРС, ГО, 32 състав срещу посочените лица за предявените общи суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.04.2019г. до изплащането й, дължими от по 1/2 част от всеки от тях, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 78 лева, от които: 28 лева – държавна такса и 50, 00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Ответниците

Д.К.С. и Е. Т.С. са подали възражение по чл. 414 ГПК на 16.07.2019г. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 19.07.2019 г.

Исковата молба е подадена на 14.08.2019г. /в срока по чл. 415 ГПК/.

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжниците Д.К.С. и Е. Т.С.главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл. 414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /в т. см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т. д. № 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т. д. № 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г. на ІV ГО на ВКС. и др. /.

За уважаване на предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответниците ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответниците могат да противопоставят защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателствата по делото – списък на етажните собственици, неразделна част от протокол за Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, който е подписан от първия ответник - Д.К.С. /като авторството му не е било оспорено и надлежно опровергано – чл. 180 ГПК, като същият обективира извънсъдебното признание на посоченото лице, че ответниците са титуляри на права върху топлоснабдения имот и че за същия е била открита клиентска партида с абонатен № 210321/. От представената молба до ДСК от 03.01.1991г.; удостоверение от Столична Община – Район Люлин и документ за главен отчет от 18.05.2015 год. /които документи са също са подписани от ответника и авторството им не е опровергано/, въззивният съд приема за установено, че през исковия период ответниците са били собственици на процесния апартамент № 1, находящ се в гр.София, община Люлин, ж.к. *********и се явяват потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр.

54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – с оглед и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.