Решение № 155 от 08.11.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Елена П. Г. като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500159 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 159/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на община Поморие, представлявана от Кмета, чрез пълномощника адв.А., против решение № 260000/20.01.2023г. по гр.дело №1701/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е осъдена да заплати на А. С. П. и на С. Г. П. сумата от по 12 482, 50 лв. за всеки – стойност на сграда, изградена от тях в имот на въззивника и продобита от последния по приращение на основание чл.92 ЗС.

Отговор на въззивната жалба е подаден от А. С. П. и С. Г. П., чрез техния пълномощник адв.З.. Иска се оставянето и без уважение като неоснователна.

Въззивна жалба против решението, в частта, с която е уважен предявеният против него иск е подадена от „Блек сии спортс България“ ЕООД чрез пълномощника адв.Ц.. Иска се отмяната му като неправилно е незаконосъобразно в тази част и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Отговор на въззивната жалба е подаден от А. С. П. и С. Г. П., чрез техния пълномощник адв.З.. Иска се оставянето и без уважение като неоснователна.

Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен искът им за заплащане на подобренията, представляващи насаждения, водосток, два дворни портала, ограда, сондаж, частичен тротоар и ограда в имота и над 1 уважения размер от 79 718 лв. до претендирания размер от 101 880 лв. е подадена от А. С. П. и С. Г. П., чрез техния пълномощник адв.З.. Молят за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно в тази част и молят искът да бъде уважен изцяло. Община Поморие в своя отговор оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди постановеното решение.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното във всички негови части решение окръжният съд, след като приел за установено, че сграда, собственост на ищците П. се намира в имоти собственост на ответната Община и ответното дружество, осъдил последните да заплатят стойността и, съобразно площта заета от сградата в собствените и поземлени имоти, като над приетия за доказан размер отхвърлил исковете на ищците. По съединените искове за заплащане на други подобрения в имотите на ответниците, съдът отхвърлил исковете като недоказани.

По делото е установена фактическата обстановка.

Ищците и ответната община са сключили договор за ползване на земеделска земя за отглеждане на животни в землището на с. Каменар през 1993г. В същата година ищците са поискали да им бъде издадено строително разрешение за построяване на стопанска постройка в имота. Представено е по делото разрешение за строеж №3от 20.07.93г., издадено от Община Поморие, с което се разрешава на ищеца да построи сградата в отдадения за ползване терен, което следва да се цени в две насоки – узнаване на намерението за извършване на подобрението и съгласие, одобрение и съдействие от страна на собственика на земята при извършване на строителството от страна на ищците.

Представените по делото доказателства (архитектурен проект, строително разрешение, заключение на вещото лице, протокол на работна група от ответната община) сочат, че стопанската сграда е построена по одобрен от главния архитект на Община Поморие проект и е на площ от 280 кв.м. От построяването на стопанската сграда ищците са установили владение върху нея, което е било явно и необезпокоявано, доколкото Община Поморие не само не се е противопоставяла, но и е оказвала съдействие. В по-късен момент сградата е заснета и е отразена на кадастралната карта на населеното място.

През 2017г. по повод писмо на Община Поморие до ищците, в което са поканени да съборят постройката, последните са направили искане да им бъде заплатено обезщетение за направените от тях подобрения в общинския имот, или да им се предостави възможност за закупуване на терена. През 2017г. ищците са предявили иск за собственост на постройката, като основали претенцията си на давностно владение с начало извършване на строежа. С влязло в сила решение по делото искът им е бил отхвърлен.

През 2018г. вторият ответник придобива от търг общински имот на площ от 34 дка, като част от постройката на ищците попада в имота, а друга част остава в имот общинска собственост (заключение на в.л. Т.Чанкинова, 2 скица по КК)

Исковата молба по делото е постъпила в съда на 08.07.2020г.

При така установените по делото факти от значение за правото, съдът приема от правна страна следното:

Владението е фактическо състояние, което може да бъде защитено със средствата, посочени в закона и поражда права за владелеца, да бъде обезщетен за имуществени загуби.

Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужд вещ като владелец се основава на субективен признак (личното му поведение) да държи вещта като своя (animus rem sibi habendi). Да се държи вещта като своя означава владелецът да е със съзнанието, че е собственик – носител на вещното право. Намерението за своене е психическо и поради това субективно състояние. За доказването му законодателят е установил презумпцията на чл.69 ЗС, според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията, установена в полза на владелеца, е оборима и оборването и е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си (т.е. презумпцията размества тежестта на доказване).

Когато фактическата власт се упражнява по начин, че всеки заинтересован може да узнае за владението, в т.ч. и за собственика на имота, владението е явно.

В конкретния случай поведението на ищците по отношение на постройката напълно съответства на своене – извършени са действия по възлагане изработката на архитектурен проект, снабдяване с разрешение за строеж на свое име, извършване на строителството със свои материали и труд, ползване на построеното за собствена стопанска дейност. Доколкото обаче владението не се основава на правно основание, то е недобросъвестно.

Правното положение на ищците на ползватели на общинския терен изключва възникване на разделна собственост върху сградата.

Всяка вещ, независимо чия собственост е, както и дали е в свободния гражданско оборот или не, може да бъде предмет на владение. Ищците с построяването на законна стопанска постройка върху общинска земя са установили владение върху същата, на което не се е противопоставила ответната община, която е издала разрешение за строеж през 1993г. и до 2017г. не е препятствала владението на ищците. На основание чл.92 ЗС, след като сградата е построена без учредяване на право на строеж, тя има характер на приращение и принадлежи на собственика на терена, което поражда правото на ищците да получат обезщетение за вложените труд и материали, за да бъде избегнато, недопустимото от гледище на принципите на правото, неоснователно обогатяване.

С разясненията в ППВС № 6 от 27.12.1974г. по гр.д.№ 9 от 1974г., действащи и към настоящия момент, се приема, че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 ЗС и чл.74 ЗС има само подобрителят-владелец. При изясняване на правното положение на ищците, извършили подобренията в общинския имот, съдът съобрази презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки дали не е оборена.

3

Възражението, че сградата е незаконна и подлежи на събаряне, т.е. не се дължи обезщетение, не се доказва. По делото е доказано, както надлежното издаване на строителното разрешение от ответната община на името на ищеца, построяването на стопанската сграда без отклонение от архитектурния проект (заключение в.л. Чанкинова), така и необезпокояваното владение на ищците от 1993г. до 2017г., когато поради промени в устройствения план, Община Поморие е поискала от тях да премахнат постройката, но не е издала надлежните административни актове за това. По делото не са събрани данни и документи за разпоредено от страна на община Поморие, която е надлежния административен орган, събаряне на сградата. Назначената работна група с представители на общината (л.270 и сл.) е установила на място, че за постройката има строителни документи.

Въз основа на изложеното въззивният съд намира за доказано по основание правото на ищците да бъдат обезщетени за извършеното подобрение.

Неоснователно е възражението, че правото им е погасено поради изтичане на общата 5-годишна давност.

Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането.

Трайно установената съдебна практика със задължителен характер приема, че вземането за стойността на подобренията става изискуемо от момента в който владелецът бъде отстранен от вещта, загуби владението.За начало в конкретния случай съдът приема влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №828/2017г., с което са отречени правата им на собственици по давност върху сградата. Към момента на предявяване на претенцията по настоящото дело – 08.07.2020г. не е изтекъл законоустановения 5-годишен срок и вземането не е погасено по давност.

Както е прието в т.I и в т.IV от ППВС № 6 от 27.12.1974г. по гр.д.№ 9 от 1974г., разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС уреждат правоотношения, породени от неоснователно обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта, а разпоредбата на чл.72 ЗС се прилагат и по отношение на лица, които са извършвали подобрения в имот със съзнанието, че упражняват свои правомощия на собственик, както е в разглеждания случай.

Съгласно чл.72, ал.1 ЗС ищцовата страна може да иска за подобренията, които е направила, сумата, с която се е увеличила стойността на общинския имот вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение или в конкретния случай по последното заключение на в.л.Чанкинова, съобразено с цените към 13.09.22г., т.е. преди постановяване на съдебното решение.

Според вещото лице оценката следва да отрази експлоатационното овехтяване, действително изпълнените СМР и да се прибавят присъщи разходи за такси по строителството. По този оценъчен подход вещото лице определя възстановителна стойност в размер на 101 880лв. което включва труд, материали механизация и допълнителни разходи, намалени с приетото овехтяване от 30 % съобразно експлоатационния срок. Определената от 4 окръжния съд стойност не е съобразена с условието на чл. 72, ал.1 ЗС, поради което решението, с което са отхвърлени претенциите против двамата ответници над присъдения размер до 101 880 лв. е неправилно, поради противоречие с материалния закон.

По отношение на претенциите за присъждане на обезщетение за други подобрения – трайни насаждения, ограда, плочест водосток бетонова настилка и дворен портал въззивният съд съобрази следното:

Основателна е претенцията по отношение на стоманобетонов плочест водосток, бетонова настилка 20 кв.м.,метален дворен портал с дължина 700 см сондаж с етернитови тръби и дълбочина 6 м, ограда на колове и телена мрежа (27 бетонни кола и дължина 64 м). Тези съоръжения са изградени от ищците (съобразно признанието на ответната страна в с.з.) за нуждите на договореното ползване за стопанска дейност, намират се в имота и към момента на огледа на вещото лице са в добро състояние.

Общо намиращите се в двата имота подобрения от този вид са оценени на стойност 3 616лв. (заключение, т.4.1 и 4.2, на л.438439).

По отношение на трайните насаждения въззивният съд намира претенцията за доказана.

Независимо от отсъствието на преки доказателства, че именно ищците са ги засяли, преценени в съвкупност останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и признанието на ответната страна ,че именно те са извършили подобренията мотивират съда да приеме, че след като по несъмнен начин е установено, че ищците са в имота от 1993г., оградили са го, строили са масивна сграда, осъществявали са стопанска дейност, трайните насаждения се намират в очертанията на оградения терен, то единствения възможен извод е, че са посадени от ищците. Вещото лице е посочило, че всички са на възраст, която отговаря на периода на ползване на имота от ищците, че са в добро състояние и са плододайни( плодните от тях).