Определение № 1253 от 29.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253 гр. ********, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500357 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 6188/11.02.2026г. по описа на Окръжен съд – Бургас против Определение № 550 от 02.02.2026г., постановено по частно гр. дело № 185/2026г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на А. Г. Г. за обезпечаване на доказателствата чрез задължаване на „Джи И Ризортс“ ЕАД да представи писмени доказателства, които бъдат събрани незабавно от съдебен служител или от съдебен изпълнител, със съдействието на вещо лице или на счетоводител.

С частната жалба се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да бъде допуснато обезпечаване на доказателствата по реда на чл. 207 от ГПК, като обезпечаването бъде извършено по процесуално допустим способ, определен от съда, включително чрез задължаване на работодателя „Джи и Резортс“ ЕАД да представи следните документи, относими към трудовото правоотношение на жалбоподателя А. Г. за периода от 29.09.2023г. до 02.10.2025г., както и документи, относими към извършени плащания към него след прекратяване на неговото правоотношение за периода от 02.10.2025г. до 31.01.2026г., разделени на няколко групи, посочени изчерпателно във въззивната жалба, а именно:

1

- документи от трудовото досие,

- документи за работното време и СИРВ,

- документи за възнаграждения,

- документи за възнаграждения,

- документи относно правилата за заплащане,

- документи относно плащания след прекратяване (плащания с неясно основание), а при условията на евентуалност – ако съдът намери искането за твърде широко да се допусне обезпечаване поне на минимално необходимите документи за периода от 29.09.2023г. до 02.10.2025г., без които установяването на действителното работно време и възнагражденията е обективно невъзможно, а именно:

- заповед/документ за въвеждане на СИРВ и отчетен период;

- утвърдени графици за работа, както и всички последващи изменения/корекции на графиците и документи/разпореждания, удостоверяващи тези промени;

- табели/присъствени форми;

- ведомости и разчетно-платежни ведомости и

- фишове за заплата на процесния период.

С частната жалба се отправя още едно искане при условията на евентуалност в случай, че съдът счете, че част от исканите доказателства следва да бъдат конкретизирани, ограничени или събрани по различен процесуален ред, то обезпечаването на доказателства да бъде допуснато по процесуално допустим способ, определен от съда, включително чрез задължаване на работодателя да представи относимите документи, които се намират във фактическата му власт.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е депозирана в преклузивния срок за атакуване на постановеното определение (съобщение за постановеното определение е връчено на страната на 05.02.2026г., а жалбата е депозирана на 11.02.2026г. и дължимата държавна такса е заплатена.

В частната жалба се посочва, че между жалбоподателя А. Г. Г. и 2 работодателя „Джи И Резортс“ ЕАД е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено от страна на служителя А. Г. на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 и т. 3 от КТ поради виновно поведение на работодателя, изразяващо се в неплащане/непълно плащане на трудови възнаграждения и допълнителни възнаграждения, както и в промяна на работните условия и организацията на работното време в нарушение на трудовото законодателство. В жалбата се посочва, че на 31.20.2025г. А. Г. е отправил писмено искане до работодателя за предоставяне на документи от трудовия му архив, включително графици, табели, ведомости, справки за начисления, документи за СИРВ, извънреден и нощен труд, но с писмо от 24.11.2025г. работодателят писмено е отказал да предостави исканите документи, като се позовава на „лични данни“ и „административна тежест“.

Твърди се, че жалбоподателят разполага с два различни комплекта фишове за работна заплата за един и същ период, които не са идентични, като съдържат разминавания в начисленията, а в отделни случаи и в крайните суми „за получаване“, а вторият комплект фишове е предоставен след намеса и проверка от Дирекция „Инспекция по труда“, като в него са налице изменени и начислени и суми спрямо първоначално предоставените документи, както и са предоставени и непълни ведомости, които не съдържат всички необходими реквизити и/или липсва подпис/идентификация на лице, съставило документа.

Посочва се, че работодателят е предоставил част от искания трудов архив едва на 17.12.2025г., тоест – почти два месеца след писменото искане, като предоставянето е извършено частично и избирателно , което допълнително обосновава риск от затруднено събиране и представяне на доказателства.

Изрично в частната жалба се посочва, че в жалбата не се твърди, че Дирекция „Инспекция по труда“ разполага с непълен архив – напротив – при проверката държавното учреждение е получило документи от работодателя, а проблемът е, че работодателят е предоставил на жалбоподателя избирателно подбрани документи, които съдържат несъответствия и непълноти.

В частната жалба се посочва, че по повод извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ е налице официално становище, в което изрично се посочва, че между жалбоподателя и „Джи И Резортс“ ЕАД е налице трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ относно изпълнението 3 на трудовото правоотношение, който жалбоподателя може да отнесе за разглеждане пред съда по реда на чл. 360, ал. 1 от КТ и това становище представлява официално удостоверяване от компетентен държавен орган, че спорът между страните е реален и подлежащ на съдебно разрешаване, което допълнително обоснована необходимостта от обезпечаване на доказателствата по чл. 207 от ГПК, като в бъдещото трудово дело ще бъдат предявени претенции за неизплатени трудови възнаграждения и допълнителни възнаграждения – включително нощен труд, извънреден труд, преизчисляване/приравняване на нощен труд, начисления по СИРВ, както и претенции за обезщетения по КТ, включително по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и законна лихва.

В частната жалба се посочва, че всички релевантни доказателства се намират във фактическата власт на работодателя, поради което и обезпечаването им е необходимо за ефективното упражняване на правото на защита на жалбоподателя и за предотвратяване на риск от затруднено събиране или представяне на непълна документация в бъдещия исков процес.

Посочва се, направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни и противоречат на закона.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по повод на депозирана Молба за обезпечаване на доказателствата от А. Г. Г. от гр. ********, кв.

********, ул. ******** № 7, с която се претендира да бъдат обезпечени доказателства, които се намират в „Джи И Резортс“ ЕАД за периода от 29.09.2023г. до 02.10.2025г., както следва:

– работни графици (първоначални и изменяни),

- трудов договор и допълнение към него,

- заповеди за СИРВ и документи по прилагане и запознаването му, - присъствени форми, дневници и отчетни документи за работното време,

- вътрешни правила, правилник за вътрешния трудов ред и доказателства за запознаване,

4

- заповеди за извънреден труд,

- пълни ведомости и фишове за заплати,

- декларации образец № 1 и

- данни от електронни системи за работното време.

В молбата се посочва, че молителят е бил в трудово правоотношение с ответното дружество – „Джи и Резортс“ ЕАД за периода от 29.09.2023г. до 02.10.2025г., което е прекратено от страна на ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, поради системни нарушения на трудовото законодателство, допускани от работодателя. Посочва се, че ответното дружество не е възразило в законовия срок, поради което и следва да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение е прието мълчаливо.

В молбата се посочва, че А. Г. е отправил искане за достъп до пълния си трудов архив, включително и чрез ИА „Главна инспекция по труда“ за предоставяне на редица документи, но с писмо от работодателя, получено на 03.11.2025г. е заявено, че предоставянето на значителна част от исканите документи е „технически и практически невъзможно“, като е отказано предоставянето на работни графици, отчетни форми и ведомости с мотиви, свързани с лични данни и организационна тежест.

Към молбата е представен Трудов договор от 29.09.2023г., от който е видно, че молителя А. Г. Г. и „Джи И Резортс“ ЕАД са сключили трудов договор, по силата на който А. Г. е приел на изпълнява длъжността „крупие на игрални автомати“. По делото е представено и Заявление за незабавно прекратяване на трудов договор по чл. 327 от КТ от 02.10.2025г., от което е видно, че А. Г. Г. е отправил към работодателя заявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 327 от КТ. Представена е и Заповед № 73 от 02.10.2025г., от която е видно, че е прекратен трудовия договор № 5, сключен на 29.09.2023г. между дружеството и служителя на заемането на длъжността „Крупие, игрални автомати“, считано от 02.10.2025г.

Към молбата са представени и редица документи, удостоверяващи изплатени трудови възнаграждения в полза на А. Г..

С Определение № 550 от 02.02.2026г., постановено по частно гр. дело № 185/2026г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение 5 молбата на А. Г. Г. за обезпечаване на доказателства чрез задължаване на „Джи И Ризортс“ ЕАД да представи писмени доказателства, които бъдат събрани незабавно от съдебен служител или от съдебен изпълнител, със съдействието на вещо лице или на счетоводител. В своите мотиви, първоинстанционният съд е посочил, че в своята молба молителят е признал факта, че част от документите са представени от дружеството пред Дирекция „Инспекция на труда“, но това не означава, че всички други документи съществуват и ще бъдат унищожени от бъдещия ответник. Съдът е посочил, че молбата е неоснователна и поради волята на А. Г. за начина на събиране на писмените доказателства – от съдебен изпълнител или съдебен служител, със съдействие на вещо лице или на счетоводител, а такъв ред за събиране на доказателства – притежаващ част от характеристиката на претърсване и изземване по чл. 153 – 163 от НПК, не е уреден в ГПК, поради което не е недопустим.

На основание чл. 207 от ГПК когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.

В конкретния случай – от депозираната пред първоинстанционния съд молба, както и от изложеното в частната жалба единство става ясно, че молителят е отправил искане да му бъдат предоставени данни от неговото трудово досие, както и други писмени доказателства, свързани с организацията на трудовия процес, но тази информация му е била отказана от страна на работодателя, като същевременно тези данни при извършена проверка са били предоставени на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ (това обстоятелство е изрично посочено и в депозираната пред настоящата инстанция частна жалба). Само това обстоятелство сочи на извода, че няма данни за опасност документите, свързани с организацията на трудовия процес да бъдат унищожени или в един бъдещ исков процес да се затрудни тяхното събиране.

В молбата, депозираната пред първоинстанционния съд, както и в частната жалба пред въззивната инстанция не се излагат никакви фактически обстоятелства и никакви твърдения, от които да се направи извод за характера на спора и предмета на иска, който молителят претендира да предяви – единствено се посочва, че между страните е налице спор, свързан с 6 незаплатени трудови възнаграждения и по този начин не може да се направи извод за относимостта и допустимостта на доказателствата, които се претендира да бъдат предварително събрани, а това е една от предпоставките, за да бъде уважена молбата. Молителят следва да очертае границите на спора, който има с ответната страна, за да се направи преценка от страна на съда относно релевантността на отправеното искане - в противен случай би могло да се достигне до злоупотреба с права, което не е целта на производството за обезпечаване на доказателства.