Решение № 231 от 21.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Враца, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.а при участието на секретаря М. Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело № 20221420103176 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 16164/02.11.2022 г. от С. С. Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Д. Н., ЕГН **********, чрез адв. К. Т., против М. В. И., ЕГН **********, и И. В. И., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че на 03.07.2022г. около 21:30 – 22:00 часа ищецът Н. заедно с още двама младежи се разхождал в района на магазин „Билла“ в гр. Враца.

В непосредствена близост се намирал Л. И.в В. в компанията на още две момчета.

Между двете компании възникнал спор, при което си разменили реплики с гневен тон.

Твърди, че по-късно същата вечер около 23:00 часа Н. и приятелите му се намирали в района на площад „Христо Ботев“ в града, в близост до заведение „Белия бар“, когато отново се засекли с компанията на Л. В. и без каквато и да е провокация от страна на Н., В. го ударил с юмрук в носа, а друг от компанията му го е ритал в тялото. Сочи се, че на 04.07.2022 г. Н. бил приет за лечение в УНГ към МБАЛ – Враца с диагноза „Закрито счупване на носни кости“ и под местна анестезия е извършено наместване на носните кости. Били установени следните увреждания: открито счупване на носни кости с очилат хематом и кръвотечение от носа, оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на горна устна, охлузване по задната повърхност на гръдния кош.

Сочи се, че травмата имала дълготрайни негативни последици за здравето и за емоционалното състояние на ищеца, който станал тревожен, с понижена самоувереност и самочувствие. Затворил се в себе си, не искал да говори с никого, дори 1 с близките си, страдал от безсъние. От удара претърпял болки и страдания, неудобства, стрес, страх, напрежение и неувереност.

Твърди се, че двамата ответници са родители на делинквента Л. В. и носят солидарна отговорност да репарират причинените на ищеца от техния ненавършил пълнолетие низходящ вреди.

Иска се постановяване на решение, с което ответниците М. В. И. и И. В. И. да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца С. С. Н. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от травматичното увреждане, неудобства, стрес, страх, напрежение и неувереност, причинени от сина на ответниците Л. И.в В., който на 03.07.2022 г. нанесъл удар с юмрук в носа на ищеца, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците М. В. И. и И. В. И. чрез адв. Т. Д., с който оспорват предявения срещу тях иск като неоснователен.

Оспорват се всички наведени от ищеца фактически твърдения и се излага различна фактическа обстановка, като се твърди, че на 03.07.2022 г. около 20:00 ч. Л. В. бил в компанията на няколко свои приятели - И. Т., Х. Х., А. С. и Б., като седели на пейките до масите за игра на шах срещу магазин „Билла“, на площад „Суми“ в гр. Враца.

Докато разговаряли помежду си, дочули отстрани репликите: „Гледай ги тези мравки!“, „На по един шамар са ми!“, „Ще ги пребия всичките!“. В. и приятелите му погледнали встрани и видели, че тези реплики идвали от седящите на пейка в непосредствена близост до тях три момчета, едно от които бил ищецът С. Н.. В. и приятелите му не реагирали по никакъв начин и отишли в парк „ДНА“, където останали до около 21:30 часа, след което тръгнали на разходка в посока площад „Христо Ботев“. Към 23:00 часа момчетата вече се намирали на улицата между площада и заведение „Белия бар“, когато забелязали, че от магазин „Нонстопа“, намиращ се до заведението, излизат С. Н., придружен от едно момче - М. и едно момиче - Д..

Приятелят на В. - И. - попитал С. Н. и придружаващите го какви са били тези реплики, които тяхната компания е изрекла на площад „Суми“ и какво са им сторили, че да ги наричат „мравки“. Приятелят на Н. - М. отговорил, че не е имало реплики и не желае проблеми. В този момент ищецът се намесил и казал: „Защо? Какво ще стане?

Ще ви пребия и петимата!“, „Гледайте сега какво ще стане с вас!“ и извадил телефона си и позвънил на някого с думите: „Елате на площад „Ботев“ да бием едни, аз ще ви платя таксито!“. След като Н. приключил с разговора, с нищо непровокиран, се насочил застрашително към В. с думите: „Какви са тия малки ръчички, нали спортуваш?“, „Ти какво си дошъл тук да направиш с тези ръчички?“, „Ще те пребия!, 2

„Ще пикаеш кръв!“, „Ще плюеш кръв!“, „Ще ти избия зъбите!“, приближавайки се все по - близо до него. В. стоял на едно място, без да отвръща на заканите. В този момент Н. повдигнал двете си ръце и избутал В. в гърдите. В този момент, за да се защити, В. инстинктивно го ударил в областта на главата. Веднага след това В. и неговите приятели тръгнали в посока към площад „Суми“, където се разделили и всеки се прибрал в дома си.

От изложената фактология ответниците считат, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, тъй като В. пръв е станал обект на физическо нападение от ищеца, с оглед на което се твърди, че е действал в условията на неизбежна отбрана. Сочи, че ищецът е изричал закани срещу В. и му е посегнал пръв, като с двете си ръце е осъществил избутване в областта на гърдите. Оспорва, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на сина на ответниците, а причината да удари ищеца било самозащита. Оспорва наличието на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и размера на предявения иск.

Правят и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като считат, че неговият принос следва да се определи на 70%, като поведението му е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.

Иска се отхвърляне на предявения срещу ответниците иск и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е прието за безспорно между страните, а и се установява от приетите по делото доказателства, че към датата на деликта Л. В. не е навършил пълнолетие и че двамата ответници са негови родители, упражняват родителските права спрямо него и детето живее заедно с ответниците. Роднинската връзка се установява и от служебно изготвените 2 бр. справки за родствени връзки по реда на Наредба № 14/2009 г.

От епикриза, издадена от Отделение „Уши, нос и гърло“ при МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, е видно, че ищецът е постъпил на 04.07.2022 г. с диагноза „Счупване на костите на носа, закрито“, като под местна анестезия са репонирани носните кости. Лицето е изписано същия ден, изписан е здрав, без специални препоръки, терапия и режим, извън хранително-диетичен режим.

От СМУ № 169/06.07.2022 г., издадено от д-р Р. А. – съдебен лекар, е видно, че при прегледа на лицето и от медицинската документация се установява открито счупване на носни кости с очилат хематом и кръвотечение от носа, оток, кръвонасядане и разкъсно – контузна рана на горна устна, охлузване по задната повърхност на гръдния кош, което представлява временно разстройство на здравето, 3 неопасно за живота, с оздравителен период от около 3 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. По механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, посочени от освидетелствания.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Х., И. Т., В. В. и М. П..

Свид. К. Х. е непълнолетен към деня на разпита, който поради това се проведе в присъствието на неговата майка К. П. и социален работник от ДСП – Враца М. М..

Двамата със свидетеля И. Т. дават идентични показания, като еднопосочно пресъздават хронологията на случилото се и действията както на ищеца, така и на В.. Двамата свидетели разказват за вечерта на 03.07.2022 г., когато около 20 часа, петимата заедно с Л., Б. и А. се намирали на пейките на пл. „Суми“ в града, а на съседна пейка били ищецът С. Н., заедно с М. П. и друго момче, чието име свидетелите не знаят. Свид. Х. и част от другите момчета чули от страна на компанията на ищеца изречени по техен адрес реплики, че са „мравки“ и „са на по един шамар живот“. Двамата сочат, че след това компанията им се разходили до парка при ДНА и тръгнали в посока пл. „Ботев“, като около 22:00 – 23:00 часа в района на питейно заведение „Белия бар“ видели ищеца Н., заедно с М. П. и едно момиче. Свид. Т. ги попитал защо са отправили тези реплики по – рано, на което П. отговорил, че не са били отправени от тях. В този момент ищецът ги попитал „Вие петимата сте дошли да ме биете ли?“ и казал към свид. Х., че е „смешник“ и „нищо не може да му направи“, казал към Х. и В. „ще плюете кръв, ще си плюете зъбите“, след което позвънил на някого по телефона с думите „Елате на площад „Ботев“ да бием едни, аз ще ви платя таксито“. Двамата свидетели сочат, че след като затворил телефона, Н. се приближил към В., застанал на една ръка разстояние пред него и му казал „с тези малки ръчички нищо не може да ми направиш“, след което Н. се опитал да бутне В. с ръце в гърдите, но В. със своите ръце отблъснал тези на Н. и го ударил в областта на лицето. Всичко станало много бързо, Н. паднал на земята, а компанията на В. си тръгнали.

Двамата свидетели посочват, че ищецът е по – нисък, но по – едър от В., който е по – висок, но по – слаб. Двамата свидетели заявяват, че след това около седмица не са излизали в центъра на града, за да нямат неприятности с ищеца и неговите приятели.

Показанията на свид. П. са еднопосочни с тези на Х. и Т. до момента на срещата им пред заведение „Белия бар“. Свидетелят сочи, че там групата на В. е започнала да се заяжда с Н., но не помни какво са му казали. Заявява, че Н. се обадил по телефона на момчето, изрекло репликите по – рано пред магазин „Била“, за да дойде да се разберат и в момента, в който затворил телефона, В. веднага го ударил с юмрук в лицето – в областта на носа. Свидетелят твърди, че Н. по никакъв начин не е 4 провокирал В., нито е изглеждало, че е искал да го удари или бутне. С едната си ръка държал телефона и веднага след като затворил, В. го ударил.

Видно е, че досежно механизма на деликта са обособени две групи свидетели, в показанията на които са налице противоречия относно действията на ищеца и на делинквента В. – от една страна свидетелите К. Х. и И. Т., а от друга – свидетелят М.

П.. И тримата свидетели са присъствали на процесния случай и са преки очевидци на действията на ищеца и на делинквента. Въпреки това в показанията им се наблюдават съществени противоречия и разминавания относно обстоятелството дали ищецът е провокирал В. и дали първи е извършил нападателни действия спрямо него. При внимателна преценка и анализ на показанията на всички разпитани свидетели, съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите К. Х. и И. Т., които твърдят, че при срещата на двете компании в близост до „Белия бар“ на пл. „Ботев“, ищецът е позвънил по телефона на някого с думите „Елате на площад „Ботев“ да бием едни, аз ще ви платя таксито!“, след което се насочил към В. със заплашителни реплики, като стоял на близко разстояние пред него. В този момент Н. повдигнал двете си ръце в опит да избута В. в гърдите, при което В. отблъснал ръцете му и го ударил в областта на носа. Съдът намира, че показанията на тези двама свидетели са много по – пълни и обстоятелствени, двамата сочат и дребни детайли и подробности, както и цитират разменените между присъстващите реплики – кой към кого какви думи е изрекъл. Посочват точното местоположение на всеки от участниците – кой къде, до кого и срещу кого се е намирал, както и точната последователност на действията както на ищеца, така и на В..